Това пък какво е? Ами Пармаклъ кая - скалата с каменния пръст. Името му идва от камъка с форма на човешки пръст, стърчащ в средата на една от скалите на комплекса. Според някои стърчащият камък може да се оприличи на фалос, един от древните символи на плодородието. Това предположение се подсилва от намиращата се в подножието на скалата с камъка пещера, оформена като утроба.
В скалите на тракийско светилище Пармаклъ кая са изсечени около 40 - 50 ниши, каквито се срещат на много места в Източните Родопи.
Те имат трапецовидна форма с височина 60-80 см, а в ширина и дълбочина - 30-40 см. Според някои това са скални некрополи - места, където в древността са били поставяни урни с праха на обикновени хора, докато висшето тракийско съсловие (племенните вождове и жреци) е било погребвано в специално изсечени скални гробници. Според други в нишите се поставяли статуи на божества. Трети твърдят, че младежите, които били посвещавани в орфическия тракийски култ, издълбавали нишите на трудно достъпни места, с което доказвали своето възмъжаване. Каквото и да е било предназначението на тези ниши, едно е сигурно – изсичането им в отвесните и високи скали е било цяло изпитание. В подножието на двете основни скали от комплекса е пещерата тип "утроба", която е подобна на по-известната пещера Утробата (Тангардък кая), намираща се над язовир "Кърджали". Пещерата е двурога, като едното разклонение е по-малко от два метра. Второто разклонение е с дължина около десет метра, като вероятно е изкуствено удължено и оформено в края си.
На тавана на пещерата е направен процеп, през който в определени дни (лятно и зимно равноденствие) слънчевият лъч бавно преминава през пещерата, докато достигне до дъното й. Според тракийските вярвания ритуалът символизира как бащата слънце опложда майката земя и дава начало на нов живот. По мнение на специалисти комплексът е оформен преди повече от 2000 – 2500 г. и оттогава земната ос малко се е променила. Затова, когато посетим пещерата в подходящия момент, лъчът може да не достигне до същото положение, както по времето на създаването му.
Как да стигнем до там? Най-лесно е с автомобил, тъй като не е сигурно да се разчита на междуселищния транспорт. Преминаваме през Пловдив и Асеновград и тръгваме по пътя за Кърджали. Скалният комплекс Пармаклъ кая е в землището на Памук махала, с. Ночево, Кърджалийско. На границата между областите Пловдив и Кърджали, малко преди селата Йончово и Паничково, пътна табелка вляво ни води към село Ночево - 6 км. След около километър, до първите къщи на Памук махала спираме, защото отляво на склона, оградена с тел, е голямата щерна за събиране на вода. Тя е изсечена в скалите от времето на траките, като се използва и досега за напояване. На 400-500 м след това пътят се разделя на две. Левият продължава към кметството на Ночево. Хващаме отклонението вдясно (надолу по склона) и не след дълго влизаме в махала Емин чауш (Памук махала). Пътят ни отвежда до малко площадче и каменна чешма вдясно от него. Тук на малка поляна паркираме колите. Вече пеша поемаме по добре оформена пътека на изток. След още 200 м пред нас се открива панорамна гледка към долината и скалния комплекс Пармаклъ кая. Преминаваме малко поточе, слизащо към реката в Улу дере.
Тук пътеката се разделя на две: горната излиза на ниво върховете на скалите. Тръгваме по долната, която ще ни отведе до подножието на комплекса. На върха на скалите ще видим пресичащи се линии, улеи и множество ямки, някои от които са доста заличени от въздействието на изминалите години и климатичните условия. Пак там са контурите на легнало животно или птица с глава, насочена на югоизток (към Улу дере). Вглеждайки се внимателно, ще открием намесата на човешка ръка. От върха на скалите също се открива гледка към долината на реката. На североизток в далечината се забелязват няколко групи скали, по които също има скални ниши и пещера – част от тракийско светилище, а на върха на хълма е имало и древнотракийска твърдина (крепост).
Надя СТАМБОЛИЕВА
