Илия Илиев

- Г-н Илиев, като представител на държавната власт видимо се сработихте с кметовете на общините в региона, въпреки, че представлявате различни политически сили. Кои са допирните точки?

- Като представител на правителството на регионално ниво смятам, че и държавата, и местната власт трябва да работят в интерес на хората и на техните потребности, преодолявайки политическите си различия. Обратното би било в ущърб на гражданите и няма да донесе дивиденти никому. Когато става въпрос за важни инфраструктурни проекти, за инвестиции, благоустрояване и работни места, не трябва да изхождаме от тяснопартийни интереси, а да се опитваме максимално ефективно и целесъобразно да разходваме публичните средства. Защото това са пари на данъкоплатците и те трябва да стигнат до тях, под една или друга форма, и да направят техния живот по-добър. Мисля, че намерихме общ език с общинските кметове в Кърджалийско. Още повече, че тази зима трябваше да мобилизираме всичките си усилия за преодоляване на снежното бедствие и възстановяване на нормалните комуникации и бит на хората. Това нямаше как да се случи без диалог, без обединените усилия на институциите на всички равнища. Диалогът между нас е важен и когато трябва да се степенуват приоритетните за региона проекти и да се предложат за финансиране от правителството. Кметовете най-добре знаят кое е важно за хората по места и разчитам на тях, когато трябва да се правят предложения за включване в национални програми за развитие, особено в район като нашия, който в много отношение е слабо развит, пограничен, планински и полупланински. Областният управител е този, който защитава нуждите на местното население на най-високо ниво и държи Кърджали да присъства в дневния ред на правителството. Защото всички сме еднакво заинтересовани да съживим региона икономически, да има условия за бизнес и работа за младите.

- Има ли отличници и опашкари сред общините в областта?

- Не ми се иска да давам прибързани оценки. А и съвсем скоро, наесен, предстоят местните избори и тогава хората ще могат да кажат с гласа си дали са доволни от своите кметове. Не можем да пренебрегнем обаче факта, че най-голямата община Кърджали продължава да увеличава своята задлъжнялост, не се разплаща с фирмите-контрагенти, а гражданите имат оправдани оплаквания по отношение на чистотата, състоянието на улиците и тротоарите, липсата на улично осветление, занемаряването на кварталите. Община Момчилград се очертава като отличник по реализирани проекти в социалната и образователната сфера, в културата и туризма, поддръжката на парковете и зелените площи, ВиК-инфраструктурата, комуналните дейности и др. Водеща е и в програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради. Като цяло активността на кметовете зависи от гражданското съзнание на избирателите и тяхната взискателност към работата им. 

- Кои са по-важните решения на Общинските съвети, които върнахте за ново разглеждане?

- Правомощията на областния управител са да връща за ново разглеждане решения на Общинските съвети по законосъобразност, не по целесъобразност. В този смисъл стриктно съблюдавам буквата на закона и държа да няма нарушения. Едно от решенията, което бе оспорено, бе за подмяна на неатрактивни общински терени, отдадени под наем на частна фирма за срок от 10 г, с други такива, по-актрактивни, без да се проведе нова процедура, което е в противоречие със Закона за общинската собственост. Върнато бе и решение за промяна в Наредбата за гробищните паркове, което бе в ущърб на гражданите и на правилата за свободна конкуренция между фирмите от бранша. И двете решения, които посочих са на ОбС-Кърджали. В първия случай Административният съд потвърди становището на областния управител и отхвърли подадената от общината жалба.

-Област Кърджали се отличава с висока безработица? Какво е вашето виждане за привличане на инвестиции ?

- Действително Кърджали се нуждае от разкриване на нови, живи предприятия, а това няма как да стане без прилив на свежи пари. В този смисъл ролята на държавата е да създаде благоприятен инвестиционен климат и необходимите комуникации за това. Нуждаем се от изграждане на околовръстен път, който да поеме тежкия транзитен трафик към съседна Гърция. Водим преговори с гръцката страна ГКПП Маказа да се отвори за автобуси, а след време и за товарни машини, за да се раздвижи търговията от двете страни на границата и да се разшири обхвата на туристическата дейност. Имаме такова предложение на Регионалния съвет за развитие на Южен Централен район за развитие. Трансграничното сътрудничество е сериозна ниша за обмен на стоки и капитали, за раздвижване на местната икономика. В областния град е необходимо да има индустриална зона, която да предлага възможности за развитие на малък и среден бизнес, за изграждане на дъщерни предприятия на големи фирми и т.н. Не бива да пренебрегваме и земеделското производство. Там има бъдеще за региона, особено в животновъдството, за което има пазари в чужбина. Хората са предприемчиви, нужно е само да им се предоставят земи за ползване, тъй като в нашия регион площите са предимно общински поземлен фонд и не винаги той се разпределя по най-справедливия начин. Уникалното ни културно-историческо наследство също е предпоставка за привличане на инвестиции чрез туризма. В тази връзки ни е необходима солидна реклама. Надявам се, максимално да се възползваме и от оперативните програми през новия програмен период 2014-2020 г. Така, че възможности има, стига да сме достатъчно активни.

- Тази година природата не бе милостива към Кърджалийска област. Успяха ли държава и общини да се справят с обилния снеговалеж?

- Тази година ни сполетяха обилни наводнения, свлачища и незапомнен снеговалеж, заради който се наложи да обявим бедствено положение на територията на цялата област в началото на месец март. Блокирани бяха пътищата, електрозахранването, мобилните връзки. Десетки села буквално бяха откъснати от света. Сформирахме областен кризисен щаб. Пожарната, Полицията, Спешна помощ, Горските стопанства, енергийните компании и хиляди доброволци работиха денонощно за възстановяване на комуникациите и не допуснаха хора да пострадат по вина на службите. Медици и огнеборци газиха сняг до кръста, за да спасяват хора в недостъпните села и махали. Осигурихме хеликоптери, които извозваха болни и родилки и доставяха храна и лекарства на нуждаещите се. Държавата бе на мястото си във всеки кризисен момент. Лично аз съм обиколил всички критични точки – и през февруари, когато пороите скъсаха диги, мостове и водопроводи, и през март, когато областта бе парализирана от снежното бедствие. Реагирахме адекватно и съумяхме да създадем добра координация между институциите за справяне със ситуацията. Такава бе и оценката на правителството. Доказахме, че можем да управляваме кризи и да обединяваме усилията си, за да защитим населението. Но последиците за инфраструктурата са сериозни и това изостри вниманието на институциите по отношение на превенцията и необходимостта от строг контрол върху снегопочистващите фирми. Доволен съм, че по мое настояване Междуведомствената комисия по бедствията и авариите към Министерския съвет, която заседава извънредно в края на м.март отпусна над 3 млн лева за покриване на щетите, нанесени от тежката зима в Кърджалийско

- Свлачищата са новият бич за Кърджалийско. Споделяте ли исканията на кметовете за милиони левове за справяне с тях ?

- Свлачищата наистина са сериозен проблем. На територията на област Кърджали техният брой вече надхвърля 50, а сумите необходими за укрепването им растат главоломно. Проблемът има две страни – едната опира до липсата на превенция през годините и неглижиране от страна на местната власт, другата касае отговорността на институциите при ефективното разходване на публичните средства, особено когато е застрашен човешки живот. На последното заседание на Регионалния съвет за развитие на Южен Централен район, на който в момента съм председател, с колегите от областите Хасково, Смолян, Пловдив и Пазарджик се обединихме около предложението да се създаде Национална програма за превенция на природни бедствия и преодоляване на последиците от тях, която да ограничи щетите и непосилните за тяхното отстраняване разходи. В основата на идеята стои тежкият проблем със свлачищата, но програмата би могла да обхваща и наводненията, горските пожари и т.н, като осигурява финансов ресурс за превантивни дейности. По този начин ще се сложи ред в проучването, проектирането и обезпечаването на възстановителните работи.  Сега се налага да се работи на парче, а интервенцията  върху свлачищата може да има обратен ефект, ако не е извършено предварително проучване и добро проектиране от специалисти, които да предложат генерално решение.  Иначе рискуваме да продължим да наливаме вода в пробита кофа, както неведнъж се е случвало.

- Наближават местните избори. Очаква се изостряне на политическата реторика. Смятате ли, че политиците биха се съобразили с ваши препоръки за толерантна кампания? 

- Очаквам всички кандидати да спазват добрия тон и да водят цивилизована кампания. Призовавам ги към това. Политическата сила, която представлявам, никога не е залагала на черния PR, точно обратното – по-често е била потърпевша от него. За себе си съм убеден, че честното и открито отношение към хората е най-доброто послание и ние, ръководителите на институции, трябва да даваме пример в тази посока. Поведението на всеки политик е въпрос на личен избор. За себе си съм убеден, че дефицитът на доверие у избирателите, не може да бъде преодолян с провокации и очерняне на опонента. Това отблъсква хората от политиката. Надявам се, предстоящите местни избори да са вот за разума и възходящото развитие на региона.

Въпросите зададе :Георги Кулов