Бившият премиер Иван Костов препоръча понижение на ставката на ДДС и прогресивен данък върху доходите.

Костов и икономистите на БАН представиха своите виждания за промени в данъчната политика. Бившият премиер в момента е ръководител на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет. 

Той препоръча да се мисли в посока намаляване на ДДС и прогнозира увеличаване облагането на доходите на физическите лица. 

Според него плоският данък не допринася за повече приходи от данъка върху физическите лица, тъй като не стимулира потреблението. По думите му хората у нас предпочитат да спестяват вместо да харчат заради несигурната политическа и икономическа обстановка. 

"Ако целта е била стимулиране на инвестициите, то въвеждането на плоския данък прикорпоративното облагане е било напълно неуспешно. Това съвсем очевидно не е постигнато! Всъщност, след като се въвежда, се пречупват темповете. Разбира се, не е само заради данъка, но основно заради кризата и факта, че не е изиграл ролята да преодолее тази влошена конюнктура", каза бившият премиер. 

Според него е видно, че корпоративните данъци много силно зависят от конюнктурата. Причините за стагнацията на инвестициите след кризата следвало да се търсят извън данъчната политика.

Преди дни икономисти от БАН предложиха плоската ставка плоският данък да се повиши и да е между 15 и 20%.

Миналия месец от БСП предложиха прогресивна данъчна скала и дори изготвиха калкулатор за проверка на дължимия данък. Според левицата хора със заплати до 1500 лв. ще плащат по-нисък данък.

Преди дни от асоциацията на общините поискаха 1% от 10% плосък данък и възможност да увеличават ставката с до 2% за всяка отделна община.

Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН, посочи, че няма обяснение защо между 2000 и 2005 година броят на пенсионираните заради инвалидизация е скочил тройно. Разходите за пенсии надхвърлят 1,5 млрд. лв., а 80% от работещите са осигурени.

"Ако приемем, че осигурителните вноски, които се събират за прослужено време и за възраст, се изразходват само за тази цел, ако наистина се постави съответствие между начина на събиране и начина на изразходване на средствата, то НОИ може да функционира като една автономна, независеща институция", каза Димитров.