През лятото на 1908 г. пеш по калдъръмения път от Кърджали, през Мастанли /Момчилград/, Кошукавак /Крумовград/ и Ортакьой /Ивайловград/ за Истамбул, за участие в избухналата младотурска революция в столицата на Османската империя, и за свалянето на султан Абдул Хамид ІІ, от Кърджали тръгва голяма група революционери – привърженици и симпатизанти на младотурското движение. По думите на един от участниците в тази група революционери – Шакир Юнюзов Салмънлъ от Кърджали, те вярвали че, заедно със свалянето и премахването на султана ще бъде премахнато завинаги и всичко онова, „което ни притесняваше и мъчеше ужасно в този край. Мъките бяха и за бедни, и за богати, за турци и за християни. Затова с нас тръгнаха и хора от християните”. Предвождани от кърджалийския мюфтия Сеид ефенди и някои други първенци на Кърджали, като Изетаа, Молла мюдюр Амет ефенди и др., те издигат и носят по пътя си до Истамбул знаме, на коeто са изписани девизите и лозунгите, с които младотурците влизат в историята: „Хюриет”, „Адалет” и „Мюсават” /”Свобода”, „Справедливост” и „Равенство”/ - олицетворяващи най-висшите цели и идеали на младотурската революция. След пристигането си в Истамбул, заедно с придошлите от различни краища на империята други революционни групи от различни народности, те участват активно в събарянето на деспотичния режим на султан Абдул Хамид ІІ, предаването на властта в ръцете на Комитета за единство и прогрес и възстановяването на конституцията от 1876 г. Няколко дни по-късно се завръщат по същия път обратно в Кърджали. Излезлите за тържественото им посрещане граждани на Кърджали чуват отдалече припева на маршовата песен, която завръщащите се революционери пеят на уста – „Да живее свободата, справедливостта и равенството...”. Посрещнати са с овации и са приветствани като герои от гражданството в центъра на града пред чешмата „Айше молла”, където са и щедро нагостени. На импровизирания митинг при посрещането им, при непрестанни скандирания от насъбралото се множество на поздрава „Яшасън, яшасън хюриет орду” /„Да живее, да живее армията на свободата”/, слово произнася един от лидерите на младотурците в Кърджали – Рушуд бей. Сочейки с ръка четири, доведени специално за случая деца от различна народност и вяра – турче, българче, арменче и еврейче, той заявява, вричайки се: „За нас няма да има значение какви са те по народност и вяра. От сега нататък ще живеем братски, без да се делим и мразим. Това искахме, за това се борихме и го постигнахме”.
И въпреки че, следващите десетилетия донасят много разочарования на младотурците в стремежа им за постигане на свобода, справедливост и равенство между народностните и религиозните общности, съставящи империята, този зареден с оптимизъм епизод от времето на Хюриета в историята на Кърджали остава в съзнанието на неговите жители – съвременници на събитието, а споменът за него е съхранен и предаден от Мара Михайлова на следващите поколения.
Високо оценявайки участието на местните жители от Кърджали и региона в младотурското движение и революцията от 1908 г. срещу абсолютизма на Абдул Хамид ІІ, и посочвайки, че „нито нашата история, нито друг някой е отбелязал това бунтарско участие на кърджалийци в младотурското движение и вливането им в хюриет орду”, Мара Михайлова отбелязва, че с това си дело кърджалийци „стават истински свободолюбиви хора …, тръгнали да бранят правото си, да го изтръгнат от ръцете на палача, пък бил той и султан”, и че „това показва, че кърджалийци не се покоряват на короната, не се плашат от диктатора и не бягат като страхливци, а отиват срещу него, срещу опасността, срещу армията му, срещу смъртта.”.
Решаването на наболелите национални, политически и социални проблеми в Османската империя с използваните от младотурците средства обаче, се оказва по-нататък невъзможно, а конфликтите в нея след младотурската революция се изострят и навлизат в нова фаза./Следва/
Едно изследване на Вълчо Златилов,директор на Държавния архив в Кърджали
