Нова голяма бежанска вълна идва към България. Повечето мигранти се опитват да стигнат до Западна Европа през Сърбия.
Според данните от началото на годината до 14 май у нас са влезли 3256 души, което е три пъти повече в сравнение със същия период на миналата година, става ясно от справка на МВР за броя на бежанците, предоставена на "Сега". Тогава броят им е бил само 940 души.
Ако продължава със същия темп, приливът на чужденци може да достигне или дори да надмине пика на бежанския поток през 2013 г. Тогава над 11 000 чужденци влязоха в България, под претекст че бягат от войната в Сирия.
Четири пъти се е увеличил броят на бежанците, които търсят път към Западна Европа през Сърбия.
1867 са задържани на българо-сръбската границаот началото на годината, сочат данните на МВР.
По същото време миналата година на западната ни граница са заловени 456 души.
Далеч по-незначителни са опитите за преминаване в Румъния, Македония и Гърция. Към Македония са се опитали да преминат само трима души, а към Гърция - 9. При опит за преминаване в Румъния са заловени 412 души, но това не означава, че други не са успели да минат.
Засиленият наплив поставя въпроса за възможността властите да реагират адекватно, за да не се повтори кризата от есента на 2013 г., когато нямаше никакви условия за настаняване на хората.
Справка на страницата на агенцията за бежанците показва, че при капацитет от 5130 места в центровете й към 21 май настанените са 3811 души. Това означава 25% свободни легла.
Броят на сирийците продължава да е най-голям, сочи статистиката. На второ място са афганистанците. До май 2014 г. у нас са влезли 642 сирийци, или 68%, от общо 940 души. Афганистанците са едва 162-ма, или 17%. Година по-късно гражданите на Сирия са 50% (1639 души), а тези на Афганистан са 27% от общия брой, или 875 човека. В статистиката си от май 2015 г. МВР отчита 136 пакистанци и 97 от други националности.
От данни, публикувани на сайта на агенцията за бежанците, става ясно, че през първите 4 месеца на годината молби за статут са поискали 2011 сирийци, 1117 афганистанци, 715 иракчани, 269 пакистанци, 60 иранци. Тези етноси формират Топ 5 на бежанския поток.
МВР отбелязва положителната тенденция, че въпреки повишения брой бежанци вече половината минават през граничните пунктове.
До миналата година това се случваше предимно през границата - по суша или по вода. До средата на май 2014 г. 696 от 940 души са преминали през зелена граница. Година по-късно половината от всички 3256 бежанци - 1648, са заловени на зелената граница, а останалите са преминали през пунктове.
Не е ясно дали причина за това е 30-километровата ограда в района на Елхово, която до края на годината трябва да се продължи по протежение на цялата сухоземна граница.
За очаквания засилен поток бежанци се говори от месеци.
Наскоро председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че бумът се очаква през летните месеци.
Европейската комисия предложи въвеждането на квоти за беженците за различните страни по две схеми - за временно разпределяне и за преселване.
Временното разпределяне предвижда страните от ЕС да си поделят хората, които имат очевидна нужда от международна защита по определени критерии: броя на населението в страните членки, БВП, средния брой на подадените молби за убежище в последните 4 г. и нивото на безработицата.
Втората схема е за т.нар. преселване на мигрантите от първата страна, откъдето са влезли в съюза.
Против този план вече се обявиха много държави, сред които Великобритания, Унгария, Чехия и Словакия, Испания, Естония, Полша, Финландия.
Ако продължава със същия темп, приливът на чужденци може да достигне или дори да надмине пика на бежанския поток през 2013 г. Тогава над 11 000 чужденци влязоха в България, под претекст че бягат от войната в Сирия.
Четири пъти се е увеличил броят на бежанците, които търсят път към Западна Европа през Сърбия.
1867 са задържани на българо-сръбската границаот началото на годината, сочат данните на МВР.
По същото време миналата година на западната ни граница са заловени 456 души.
Далеч по-незначителни са опитите за преминаване в Румъния, Македония и Гърция. Към Македония са се опитали да преминат само трима души, а към Гърция - 9. При опит за преминаване в Румъния са заловени 412 души, но това не означава, че други не са успели да минат.
Засиленият наплив поставя въпроса за възможността властите да реагират адекватно, за да не се повтори кризата от есента на 2013 г., когато нямаше никакви условия за настаняване на хората.
Справка на страницата на агенцията за бежанците показва, че при капацитет от 5130 места в центровете й към 21 май настанените са 3811 души. Това означава 25% свободни легла.
Броят на сирийците продължава да е най-голям, сочи статистиката. На второ място са афганистанците. До май 2014 г. у нас са влезли 642 сирийци, или 68%, от общо 940 души. Афганистанците са едва 162-ма, или 17%. Година по-късно гражданите на Сирия са 50% (1639 души), а тези на Афганистан са 27% от общия брой, или 875 човека. В статистиката си от май 2015 г. МВР отчита 136 пакистанци и 97 от други националности.
От данни, публикувани на сайта на агенцията за бежанците, става ясно, че през първите 4 месеца на годината молби за статут са поискали 2011 сирийци, 1117 афганистанци, 715 иракчани, 269 пакистанци, 60 иранци. Тези етноси формират Топ 5 на бежанския поток.
МВР отбелязва положителната тенденция, че въпреки повишения брой бежанци вече половината минават през граничните пунктове.
До миналата година това се случваше предимно през границата - по суша или по вода. До средата на май 2014 г. 696 от 940 души са преминали през зелена граница. Година по-късно половината от всички 3256 бежанци - 1648, са заловени на зелената граница, а останалите са преминали през пунктове.
Не е ясно дали причина за това е 30-километровата ограда в района на Елхово, която до края на годината трябва да се продължи по протежение на цялата сухоземна граница.
За очаквания засилен поток бежанци се говори от месеци.
Наскоро председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че бумът се очаква през летните месеци.
Европейската комисия предложи въвеждането на квоти за беженците за различните страни по две схеми - за временно разпределяне и за преселване.
Временното разпределяне предвижда страните от ЕС да си поделят хората, които имат очевидна нужда от международна защита по определени критерии: броя на населението в страните членки, БВП, средния брой на подадените молби за убежище в последните 4 г. и нивото на безработицата.
Втората схема е за т.нар. преселване на мигрантите от първата страна, откъдето са влезли в съюза.
Против този план вече се обявиха много държави, сред които Великобритания, Унгария, Чехия и Словакия, Испания, Естония, Полша, Финландия.
Източник: dir.bg