Със завидна упоритост лидерът на ДПС Лютви Местан се противопостави на осъждането от Народното събрание на геноцида над арменците , извършен от Османската империя. Някои може да допусне, че това е плод на внушение от Анкара. Както е известно Лютви Местан преди избори се консултира с президента Реджеп Таип Ердоган. Може да го е направил и сега. Дето се вика - задава се важен вот и у комшиите, и у нас.

Позволяваме си да не се съгласим напълно с подобна теза и да изложим друга версия: просто Местан е подвластен на сантименти към своя земляк Мехмет Талат паша - инициатор и реализатор на геноцида над арменците. Малцина знаят, че родното село на Талат паша е село Конче, Момчилградско. То се намира само на крачка от родното място на видния български политик - село Островица, Кирковско. Както Талат паша обича да обгръща с благи думи пъклени намерения, така и Местан умее да говори за толерантност, любов и комшулук, но какво се крие зад тези кухи фрази?

Кой обаче е Талат паша. Според турски историографи той е роден в Хасковско, по мнение на руски и арменски изследователи -  в Кърджали, а по думите на земляците му - в малкото, почти обезлюдено днес село Конче, Момчилградско. За рождена дата се сочи 10 април 1874 година. Някои историци твърдят, че Талат паша е помак, други го наричат циганина Талат, заради матовият му тен.

Вдъхновителят на арменския геноцид започва житейския си път като служител в телеграфна кантора. Той има добро образование - завършил е висше училище в Одрин. Още като млад се отличава с радикални идеи. Присламчва се към младотурското движение. През 1893 г. е арестуван за политическа агитация. След две години излиза от затвора и се установява в Солун, където оглавява местната структура на младотурската партия. Тук блясва сред съпартийците си. В качеството на пощенски чиновник прихваща правителствена телеграма за арест и спасява местния революционен комитет. Житейският му път тръгва възходящо. След младотурския преврат от 1908 г. е избран за депутат в Меджлиса. През 1911 г. влиза в партията „Единение и прогрес“. Участва в преврата на Енвер паша от 1913 г. Става министър на вътрешните работи. Заема поста до 1917 г. Тогава е назначен за велик везир. След войната е обявен за военнопрестъпник. Причината - сторонник на пантюркизма и панислямизма, съавтор на политическия и вонен проект „Туран Йолу“/Път в Туран/.

С неговата благословия 

изстъпленията над арменците, започват още с влизането на Турция на страната на Германия

в Първата световна война. Немски съюзнически служител свидетелства: Още в края на октомври 1914 г., когато войната започва за турците, турските чиновници започнали да изземват от арменците всичко, от което турците се нуждаели, за воденето на войната. Тяхното имущество, техните пари, всичко било конфискувано. По-късно всеки турчин е можел да вземе това, от което имал нужда или това, което искал да има.

Началото на геноцида е даден в шифрована телеграма на Енвер паша от 27 февруари 1915 г., като конкретните мерки по „окончателното ликвидиране на арменците“ били набелязани в секретна директива, подготвена от Талат паша и Енвер паша с дата 15 април 1915 г.

В наскоро в публикувано изследване, подплатено с османски документи българският историк ст.н.с.д-р Делчо Балабанов посочва 

Талат паша като автор на три ключови документа: 

Закон за депортацията, Правилник за управление на изоставената собственост на депортираните арменци и Указания относно заселването, продоволствието и други въпроси, свързани с депортацията. Те са предназначени да успокоят световното обществено мнение и съюзна Германия. Откъси се появяват в османските медии, като трябва да внушат, че депортирането на арменците е плод на загрижеността на Османската империя. Въз основа на тези три документа Талат паша изработва Генерален план за депортацията, пълен със сълзливи текстове, които остават на книга, докато се извършва безжалостно клане над арменците. Чети нападат, колят и грабят върволиците от депортирани. Останалите живи са заселени в безплодните пустини на Ирак, Сирия и Ливан, където мрат от глад и болести.

Талат паша осъществява мечтата си за хомогенна турска нация -

прочиства Анадола от арменците, като на тяхно място заселва бежанци от Кавказ и Балканите. Самата младотурска върхушка се облагодетелствува от парите и имотите на избитите и депортирани арменци. Това твърди в своето документално изследване „Депортацията на Арменците“ Делчо Балабанов.

Мечтите обаче имат цена. Талат паша е застрелян през 1921 г. в Берлин от арменеца Согомон Тейлирян. Берлинският съд оправдава екзекутора заради справедливата му кауза.

В прочувствените си слова в българския парламент и пред медиите Лютви Местан днес брани делото именно на Талат паша. Той нарече груба политическа грешка приемането от българското Народно събрание на решение, осъждащо насилствената депортация на арменците в Османска империя. При това Местан не се опитва да оспорва историческите факти. Той ни плъзга с красиви фрази като: Европейският парламент има решение, че с историята не може да се законодателства, тя не може да се превръща в правна норма. Българският парламент не прие декларация, а решение, което има силата на закон. Ние не сме разбрани, категоричен бе Местан в назидателна лекция пред журналисти в любимия си роден край – Момчилград, само преди няколко дни. Лидерът на ДПС бе принуден да признае , че 22 държави членки на Европейския съюз вече са приели декларации, осъждащи арменския геноцид, каквото направи и Европарламентът. Местан отиде по-далеч. Той обвини партии, които са подкрепили решението на Народното събрание, като фашистки. Сред тях той посочи НФСБ, ВМРО, БНД и „Атака, част от които подкрепят правителството. Като фашистки прочит на историята Местан обяви дори декларацията, предложена от Патриотичния фронт, осъждаща геноцида над българския народ по време на Османската империя. И всичко това с патос. Със себеизтъкването, че бил конферансие на съпротивата срещу неофашизмът в България.

Да ви прилича всичко това на неоосманизъм...? Всички прилики между действителни лица и събития са „случайни“. „Случайно“ е, че Талат паша от Конче кла арменците. “Случайно“ е, че землякът му Лютви Местан брани делото му. Възраждането на османизма по нашите земи е в ход. Видни са и действащите лица.

Иван Грозданов

Faktor