Депутатите одобриха преименуването на Националната разузнавателна служба (НРС) в Държавна агенция „Разузнаване", както и нейното преструктуриране. Това стана с приемането на втория закон в сектор „Сигурност”, внесен от Цветан Цветанов и ГЕРБ.
Той мина на първо четене със 112 гласа „за”, 4 „против” и 5 „въздържал се”, съобщи "Фокус".
Народните представители отхвърлиха проекта на Атанас Атанасов от Реформаторския блок, в който се предлагаше сливане на военното и цивилното разузнаване, със 14 гласа „за”, 35 „против” и 72 „въздържал се”.
Законопроектът на ГЕРБ изпраща ДАР под пряко подчинение на министър-председателя. В него е регламентирана цялостната разузнавателна дейност в България с изключение на военноразузнавателната.
Определено е, че агенцията се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на МС за срок от 5 години.
Със законопроекта е предложено да се въведе нова фигура за българското разузнаване – инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случай на спиране или възпрепятстване на конкретна проверка от страна на председателя.
Вносителят на Закона за Държавната агенция за разузнаване Цветан Цветанов уточни, че за разлика от предложението на Реформаторският блок, тяхното запазва самостоятелността на ДАР и Военна информация като отделни звена в сектор „Сигурност”.
„Изброени са сферите на дейности на агенцията, изрично е посочено, че на Държавна агенция „Разузнаване” не се поставят задачи от вътрешно-политически характер. Спазен е утвърдилият се принцип, че на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя се предоставя еднакъв обем на информация.
От "Атака" и независимият Велизар Енчев възразиха срещу предвидената възможност Държавна агенция "Разузнаване" да може да използва специални разузнавателни средства на територията на България, допълва "Дневник".
Недоволство предизвикаха и текстове, че службата ще обработва лични данни на хората, без да ги информира за това, като не е изрично регламентирано чии лични данни ще се обработват. Възражения имаше и срещу възможността разузнавачите да могат да използват физическа сила и помощни средства. Както и към начина за назначаване в агенцията без конкурс.
Той мина на първо четене със 112 гласа „за”, 4 „против” и 5 „въздържал се”, съобщи "Фокус".
Народните представители отхвърлиха проекта на Атанас Атанасов от Реформаторския блок, в който се предлагаше сливане на военното и цивилното разузнаване, със 14 гласа „за”, 35 „против” и 72 „въздържал се”.
Законопроектът на ГЕРБ изпраща ДАР под пряко подчинение на министър-председателя. В него е регламентирана цялостната разузнавателна дейност в България с изключение на военноразузнавателната.
Определено е, че агенцията се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на МС за срок от 5 години.
Със законопроекта е предложено да се въведе нова фигура за българското разузнаване – инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случай на спиране или възпрепятстване на конкретна проверка от страна на председателя.
Вносителят на Закона за Държавната агенция за разузнаване Цветан Цветанов уточни, че за разлика от предложението на Реформаторският блок, тяхното запазва самостоятелността на ДАР и Военна информация като отделни звена в сектор „Сигурност”.
„Изброени са сферите на дейности на агенцията, изрично е посочено, че на Държавна агенция „Разузнаване” не се поставят задачи от вътрешно-политически характер. Спазен е утвърдилият се принцип, че на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя се предоставя еднакъв обем на информация.
От "Атака" и независимият Велизар Енчев възразиха срещу предвидената възможност Държавна агенция "Разузнаване" да може да използва специални разузнавателни средства на територията на България, допълва "Дневник".
Недоволство предизвикаха и текстове, че службата ще обработва лични данни на хората, без да ги информира за това, като не е изрично регламентирано чии лични данни ще се обработват. Възражения имаше и срещу възможността разузнавачите да могат да използват физическа сила и помощни средства. Както и към начина за назначаване в агенцията без конкурс.
Източник: http://presa.bg
стоев