"Етническият мир в България по никакъв начин не е застрашен от случващото се в Македония, защото ситуацията край Вардар е коренно различна от тази в България. При това липсата на напрежение в българските смесени райони не се дължи на ДПС, а на „комшулука“, който свързва от векове българи и турци", твърди бившият президентски съветник по етническите въпроси Михаил Иванов. В същото време той отбелязва, че независимо от мирното съжителство между мнозинството и малцинствата, в междуетническите отношения има и проблеми: "Наблюдава се отчуждение между българите, турците и помаците, но още по-осезаемо е капсулирането на ромите. Не са малко случаите на говорене и действия под влияние на междуетническата омраза и особено на т.нар. циганофобия. Държавата почти абдикира от задълженията си да посредничи и уталага страстите, а популизмът на партиите играе определено негативна роля в отношенията между мнозинството и малцинствата“, обобщава наблюденията си Михаил Иванов.
Ромските гета и опасностите за етническия мир
Шефът на ромската неправителствена организация „Амалипе“ Деян Колев има преки впечатления от положението в Куманово. Тамошната ромска организация е партньор на „Амалипе“ по проекти за интеграцията на ромите: „Няколко пъти съм посещавал Куманово и там нещата нямат нищо общо със ситуацията в България. В тамошните албански партийни клубове няма македонски знамена, а само знамена на Република Албания, което в България би било недопустимо. Разделението в македонското общество по етнически признак е открито и повсеместно. Квотният принцип е въведен дори при приема на ученици от двете основни етнически общности. Категоричен съм, че подобно разделение в България не би могло да има, но от време на време в страната ни се появява етническо напрежение. Не изключвам и появата на конфликти около ромските гета в големите български градове. Но тези конфликти повече биха имали окраската на социални, а не на етнически сблъсъци“, смята Колев.
Според ромския лидер, от много години се трупа социално напрежение в многохилядни ромски квартали. „Сега държавата е напълно абдикирала от проблемите на гетата, а капсулирането и престъпността в тях нарастват. Много сериозни проблеми са дискриминацията на ромите при наемане на работа, както и антиромското говорене в медийното и публичното пространство“, констатира Деян Колев. Лидерът на „Амалипе“ отчита и провала на т.нар. Декада на ромското включване, обявена от Европейския съюз и балканските страни през 2005-та: "Нито една от амбициозните цели на Декадата не е постигната до момента. Нещата сега дори изглеждат по-зле – ако допреди година-две се финансираха поне част от проектите по ромското включване, понастоящем всички източници на помощ в тази посока изглеждат напълно пресъхнали", констатира с тревога Колев.
Главният редактор на в.“Заман“ Мехмед Юмер отбелязва, че тежките поуки от "Възродителния процес" процес са допринесли за етническото спокойствие в България след окървавените протести през май 1989 г. и последвалата „голяма екскурзия“ на прокудените от комунистическия режим български турци. Гаранция за етническия мир в страната е и членството в НАТО и Европейския съюз, смята Юмер. "Нямам особени притеснения за мирното съвместно съжителство на българите и мюсюлманите и това не е само мое мнение. Пътуванията ми в смесените райони непрекъснато ме убеждават в мъдростта на "комшулука", който от много години създава благоприятен климат за човешките отношения в селищата на България", казва М. Юмер. Журналистът е на мнение, че свободното пътуване и трудовите миграции на българските граждани по света са своеобразен клапан, който осезаемо облекчава трупащите се в българското общество социални, етнически и чисто битови напрежения: „Сега много роми се издържат от средствата, които пращат работещите зад граница членове на техните семейства. По-заможните строят и къщи в селата и градските махали. А това няма как да не стопи значителна част от социалното и етническо напрежение в гетата, твърди и Деян Колев.
Колко силна е имунната система на българското общество?
Главният редактор на софийското издание на в. „Заман“ смята, че опитите за навлизане на радикален ислям в България не са застрашили етническия мир в страната, защото зад джихадистката пропаганда стоят външни сили и интереси. Непремереното говорене, обидите и заплахите на екстремисти и партии от рода на „Атака“, според него, не са сериозна заплаха за разбирателството между мнозинството и малцинствата, дори след нападенията над софийската и пловдивската джамия.
„Тези партии и тяхната омраза са нещо като вирусите, които се вкарват в тялото при имунизация, но не причиняват заболяване, а само усилват имунната система – в случая имунната система на българския народ срещу етническата и верската вражда“, твърди журналистът, който пише статиите си на български и турски език.
„Само преди няколко дни вестник „Заман“ връчи ежегодните си награди за принос към обществения мир на български интелектуалци, допринесли за съвместното добруване на българи, турци, помаци и роми. Тези отличия носят нашето послание към българските управници и политици да превърнат традициите на „комшулука“ между обикновените хора от различни етноси и религии в начин на мислене, действие и говорене в държавата и партиите“, заключава Мехмед Юмер.
