Неми деца проговарят. Куци прохождат. Безплодни жени зачеват. Нелечими уж болести изчезват, сякаш не ги е имало. Това не са легенди, а истински чудеса, които стават всяка година на Гергьовден в Родопите. Празникът е единственият, който събира заедно християни и мюсюлмани. Едните почитат светеца Хадър, другите - свети Георги. Вярата в магията на този ден е толкова силна, че е надскочила разликите между религиите.
Свещеният връх Дамбалъ
Всяко година в нощта на 5 срещу 6 май стотици хора се събират на връх Дамбалъ, близо до село Летовник. И всяка година малко след полунощ вятър раздвижва стихналите дървета и гората започва да шуми. „Хадърлез дойде“, казват хората и започват да хвърлят голи децата в изворите с ледена вода. Нощта се изпълва с детски писъци, а хората се радват, защото много от болните оздравяват. Неми деца проговарят, заекващи започват да говорят нормално, обездвижени прохождат. Науката има обяснение на това. Изживеният шок помага да се преодолеят много сугестивни заболявания, този метод отдавна се използва в психиатрията. Хората обаче вярват, че чудото е дошло от светеца и лековитата вода. Затова на Дамбалъ пристигат и християни, и мюсюлмани.
Местните разказват легендата за 40-те светци - Кърклар. Те са невидими за грешните и видими за праведните. Обикалят света и правят добрини. Веднъж светците се събрали на Дамбалъ, седнали на Софра кая (каменна трапеза), нахранили се, а нямало откъде да пият вода. Тогава един от тях - Яран баба, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. Била толкова много, че той се уплашил да не удави близкото село, грабнал вълна и запушил извора. „Като не тече, поне да капе“, казал светецът. Оттогава е и името на върха - Дамбалъ (капка). Хората разказват и друга легенда. Хадър баба и Яран баба обикаляли цяла година света и правели добрини. На Гергьовден се събирали на върха и сядали да си починат. Тогава водата ставала лековита. Славата й отдавна е преминала държавните граници. На Гергьовден идват хора чак от турските градове Измир, Бурса и Истанбул само за да налеят от целебната вода и да я занесат на своите близки. Мястото се почита и от мюсюлманите в Северна Гърция.
Традиция от хилядолетия
Тези легенди всъщност отразяват хилядолетните традиции, свързани с мистичния връх. Той е част от кратера на огромен вулкан, изригнал преди четири милиона години. От скалите му и сега блика вода - нещо необичайно рядко, и затова мястото е обожествено преди хилядолетия. На Дамбалъ не са правени разкопки, но при теренни проучвания археолозите са открили руините на тракийско светилище и голям християнски обект - църква или манастир. Местното население е основно от алевити, една от сектите в шиитския ислям. Те считат, че са преселници от източната част на Анадола и древна Персия, и сочат корените си от древния град Хорасан, откъдето е и техният духовен водач хаджи Бекташ Вели, основател на обвития в тайнственост и все още съществуващ орден на бекташиите. Те вярват в личното общуване с Бога, използват алкохол в ритуалите си и палят свещи. Според една от хипотезите са наследници на християните, населявали Източните Родопи и приели алианството като по-близко до християнството. В близкото село Широко поле възрастни хора си спомнят как на Гергьовден са се правели люлки и дори са боядисвали червени яйца. Категорични доказателства за това няма, но е факт, че Гьоргевден, или Хадърлез, се почита и от мюсюлманите, и от християните в тази част на България.
Добрият
светец
С празника е свързано и името на светеца Хадър баба. Гробницата му е в намиращото се на десетина километра по права линия село Горна крепост. Според вярванията светецът е готов винаги да изпълни желанията на вярващите. В превод от арабски името му означава „зелен“, светецът се почита в самото навечерие на Гергьовден с огромно майе - събор, на който пристигат хиляди хора. Тогава задължително се прави курбан от две крави. Поддържането на гробница се поверява на един човек, той има задължение да пали по 7 свещи всяка седмица в четвъртък и в неделя вечер.
С Гергьовден са свързани и вярванията в силата на дърветата. Това обикновено са вековни дъбове, които растат около тюрбетата (гробниците) на светците. Те са свещени, а посегателството върху тях се приема за голям грях. В село Звезделина разказват как майка събрала паднали на земята съчки от свещените дървета, запалила с тях огън, изпекла мекици и всичките й деца се разболели. Върнала на мястото им останалите клони и всички оздравели. На 6 май в Източните Родопи празнуват всички. И вярват в чудесата. Независимо кой ги прави - свети Георги или Хадър баба.
Джамията на седемте моми
Мюсюлманите в село Подкова не са алевити, но също празнуват Гергьовден. В селото е единствената у нас дървена джамия, при построяването на която не е използван нито един пирон. Според легендата храмът е издигнат за една нощ от седем моми. Те изпратили любимите си на война и когато момчетата не се върнали, девойките продали приготвените за сватбите си чеизи и построили джамията. Историците откриват странен паралел с широко разпространената сред славяните легенда за седемте самодиви, а археолозите считат, че всъщност дървената джамия е походен храм, останал от някой от османските военачалници. Те се разглобявали, пренасяли се и се сглобявали отново в основния лагер на войската.
На 6 май мюсюлманите от района се събират в двора на джамията, чете се мевлид, прави се пилаф. Вътре има старо гробище, където се издига голям камък с изсечен прозорец. На 6 май хората се провират през него за здраве. Всеки трябва да мине три пъти и тогава според вярванията човек оздравява, защото болестта, която го мъчи, се закача на скалата и остава завинаги там. И сега хората в Подкова могат поименно да изброят болни, излекували се по чудодеен начин.
Красимир Ангелов
