Тази седмица се отбелязват 100 години от масовите убийства и гонения над арменците извършени от Османската империя. Много от историците наричат събитията от тогава първия геноцид на 20-ти век, припомнят Дебора Еймъс и Алисън Мюз в материала си.

Турция упорито се разграничава от подобно определение, заявявайки, че смъртта на 1,5 милиона души е била в резултат на разгорелите се етнически боеве в гражданската война.

Независимо от определението, резултатът е разрушителен за всички арменски общности в Османската империя, която се разпада скоро след войната. Останките и формират днешната Република Турция.

Днес Вакъфли в централната южна част на Турция близо до границата със Сирия е единственото останало арменско село. Жителите му с нежелание си припомнят миналото.

Селото кацнало на планински склон предлагащо изобилие от ухайни плодни дръвчета, чист въздух и зашеметяващи гледки към Средиземно море, оцеляло в клането преди век благодарение на куража и късмета си.

Днес обаче то се изправя пред нова битка за оцеляване. Повечето млади хора са избягали в големите градове, за да търсят по-добри възможностти. Населението наброява 135 души, предимно застаряващи.

Тайната на оцеляването е тишината. Въпреки че други отбелязват годишнината от трагичната им история, арменците в Вакъфли са предпазливи към церемониите тук, страхувайки се от турската реакция.

Кем Капар, един от лидерите във Вакъфли обобщава ситуацията: "Идват хора и ме питат, "Какво мислите за арменския геноцид ?", а аз им казвам, че не искам да говоря за това."

На излизане от църквата по калдъръмените улички на селото, той спира, за да изрази мнението си за предстоящите чествания.

"Политиците експлоатират арменската история", настоява Капар, "Те ни нараняват и затова, аз не искам да говоря за това"

Ричард Хованисян казва, че жителите на Вакъфли са си предпазливи по начало, когато говорят с външни лица. Хованисян е роден в арменско семейство, което се спасило от клането. Сега той е студент по арменска история в UCLA.

"Много емоционално е да си арменец в Турция", казва той. По-възрастните жители на Вакъфли са стигнали до извода, че всякакви възпоменателни церемонии не са добре за тях.

Но историята на Вакъфли е драматична. Борбата на жителите срещу османското клане е била разказана по-късно в романа The Forty Days Of Musa Dagh, книгата е била последвана от филм по темата.

Жителите на Вакъфли и други съседни села, се отправили към планината на Моисей или Musa Dagh и държали идигнат надписа: "Християни в беда: Спасете", докато преминаващ френски кораб не го забелязал.

Френският военен кораб евакуирал повече от 5 000 арменци. Те се завърнали едва след края на войната, когато контролът над територията бил поет от Сирия. Когато провинцията станала част от Република Турция, много арменци избягали отново. Останали само жителите на Вакъфли и се превърнали в турски граждани.
"Моята страна е Турция. Да, аз съм арменец, който живее в Турция", казва Капар.

В навечерието на приготовленията за отбелязване на стогодишнината, турската позиция се е втвърдила. Поведението на турския президент Реджеп Таип Ердоган стана по-войнствено, оспорвайки папата и редица европейски правителства, които нарекоха събитията от 1915 год. геноцид.

Противоречието изпробва идентичността на Капар - арменец или турчин. За външен наблюдател изглежда, че той защитава турската позиция.

"Всяка атака срещу Турция, възприемам като атака върху себе си", казва той пред група журналисти на посещение във Вакъфли.

Хованисян, който често е посещавал Вакъфли казва, че жителите, "не искат да бъдат смятани за нелоялни".

Идентичността е сложен проблем. Всички във Вакъфли са горди потомци на арменците, опълчили се на бруталното османско нападение. Кметът Берк Картун ме пита дали съм гледал филма за историята на Вакъфли, но подчертава, че оцеляването на селото сега зависи от щедростта на турското правителство, пише Дебора Еймос.

"Не можем да отречем, че правителството много ни помага", казва той.

Възстановяване на арменската църква, ремонт на пътищата и органична ферма са част от правителствените намерения - достатъчно икономически възможности, които да държат 28-годишния му син Харут във Вакъфли.

Неговото поколение обаче усеща тъмната сянка на историята.

"Ние сме малко село, тук сме малцинство. Затова чувствам същия натиск като баща ми", казва Харут.

Жителите казват, че турското правителство защитава християните, като предлага убежище на бягащите от ислямските радикали сирийски християни, включително няколко, които са били приютени във Вакъфли.

И все пак 100 годишнината от Завета на Вакъфли няма да бъде отбелязана тук.

"Това е място за стари хора", казва Хованисян, "няма дори училище в селото, децата се откарват с бус до училища извън Вакъфли."

"Това е част от турската политика, да разпръсне арменците в провинцията", добавя той.

В сянката на историята, арменците от последното останало село в Турция ще трябва да се чудят колко дълго ще могат да поддържат наследството си живо.