Байрам Ерат

За първи път от над 100 години пратеници на помаците от Турция идват у нас да си търсят побратими. Делагацията на федерацията на помаците от Балканите PODEF започна посещението си в България точно отПловдив. „Тук е като вратата за Родопите, където днес живеят нашите братя и сестри, с които сме дошли да се срещнем. Моят род е от Орехово, близо до Чепеларе. Аз за първи път ще видя селото на моите прадеди.”, обяснява лидерът на комшийските помаци Байрям Ерат, който живее в Шишли, квартала, където е българската Екзархия в Истанбул. 

Динко ПЕТКОВ 

Бай Байрям говори така, все едно, че слушаме някой родопчанин от преди един век. Той казва, че е научил „да гълчи на помашки” вкъщи. Както и останалите помаци. Затова организирали първите курсове за изучаване на помашки. Вече имат в Истанбул и в Бурса. Правят ги за децата и внуците, които знаят само турски. В училище засега не ги учат на майчиния им език. Смятат скоро да издадат и специален буквар. Министерството на образованието им е разрешило да изучават своя език. „Азбуката ще е автентична – на Кирил и Медодий буквите. Както си е било.”, уточнява Бай Байрям. „Ние, например казваме „либо”, а вие „небе”, за нас е „я съм”, а при вас „аз съм”, „месечина” е по нашему, а за вас е „луна”, вие казвате „роза”, ние пък „трендафил”.”, демонстрира речниковите си познания той. А на майка си и баща си им вика „майко и байко”. 
Помаците от Балканите са се преселили в Турция на три вълни. Първата е била след Руско-турската война – 1878 г. Следващата е по време на Балканската вълна. И третата – през 1924 г., когато е станала размяната на гърци, живеещи в турски села с турци и помаци в Гърция. Помаците днес са съсредоточени в 25 турски градове. Има цели села, населени само с помаци. Имат 10 дружества, които са обединени във федерация PODEF. Не се занимават с политика. „Ние сме много единни, с това се отличаваме да кажем от турците. Смятат ни за трудни хора. Държим на своите правила за живот. Сто години от помашко село в Турция не е давано момиче навън и не е взимано момиче от вън. Моята жена, обаче, не е помакиня.”, разказва Бай Байрям. „Казвам й, че ако сега трябваше да се женя, щях да си взема помакиня, а не нея!”, шегува се той. Съжалява, че помаците в Турция не знаят родопските песни. Но точно песен от Родопите му е любимата – “Руфинка болна легнала”. Слушал я от майка си. “Га си намерим побратими, те ще ни учат на техните песни. Гайда си купихме. Свирня ще има!”, казва лидерът на турските помаци. 
Ирфан Чинар, водач на помаците в град Бига, край Чанаккале изважда мобилния си телефон и с гордост показва видео. Жени в помашки носии пеят песен. 
Първите, които са извадили късмет да си намерят побратими в Родопите, всъщност, са имено помаците от района на Чанаккале. Четири помашки села от там се побратимиха с родопските села Лъкавица и Дряново в община Лъки, както и с Богутево и Оряхово в Чепеларска община. „Хайде, да е на хайрлия! Само берекет и радост да е и за нас, и за побратимите ни. Все с песни и добри думи да ни са срещите!”, пожелават пратениците на два милиона помаци в Турция. Обещават следващия път купената от тях гайда вече да гълчи...

PlovdivMedia