Отец Боян Саръев е роден във вече несъществуващото село Жълти чал през 1956 година. Произхожда от семейство на българи мохамедани, но приема християнството. От 1990 година е свещеник в Кърджали. Наричат го Кръстителя на Родопите, защото кръщава в православната вяра хиляди потомци на българи мохамедани. Основава Движение за християнство и прогрес, то е в основата на много нови християнски храмове в Родопите и обучението на свещеници за тях. Боян Саръев служи в църквата „Успение Богородично“ в Кърджали и развива широка просветителска и благотворителна дейност.
- Показни екзекуции на християни от „Ислямска държава“, атентати в Париж и Копенхаген - има ли война между християнството и исляма, отец Саръев?
- Нямаме основание да говорим за глобален конфликт между християнството и исляма. Виждаме война между фанатизирани привърженици на исляма и безпардонни атеисти от християнските държави. Твърде рано и твърде неразумно е да говорим за война между религиите. Но ние не трябва да забравяме, че ислямският свят е свят на първичните изживявания. Те са хора, които изпълняват старозаветното „Око за око, зъб за зъб.“ Трябва да сме наясно, че няма да се спрат пред нищо, докато ние, християните, не започнем да гледаме на тях като на хора със своите потребности, със своята култура, със своята религия. Не трябва да ги приемаме като врагове, а като човеци. „Ислямска държава“ сега се опитва демонстративно, чрез провокации, чрез показни убийства да насажда страх и омраза. Ако се поддадем и тръгнем сляпо да отмъщаваме, значи тя е победила.
- Какво може да спре радикалните сили в ислямския свят?
- Смятам, че в момента така нареченият Западен свят - Европа и основно САЩ, твърде много се намесва в икономическия, политическия, обществения, та даже и религиозния живот на Изтока. На мюсюлманите това не им харесва. Голяма част от ислямския свят е бил колонизиран от европейските държави, колониите са били безпощадно експлоатирани, всявана им е култура, която е чужда на исляма. Това е издълбало една огромна пропаст между Изтока и Запада. Основната грешка сега е, че се опитват да се налагат модели на държавно устройство и отношения, които не са присъщи за ислямския свят. „Демокрацията“, която американците се опитват да наложат чрез своите войски, се възприема като нов вид робство. И това е в основата на тежките конфликти.
- От този конфликт най-много страдат християните. Безучастен ли е християнският свят?
- Нито Западна Европа, нито САЩ имат интерес да защитават християните. Тяхното управление няма за основа християнския морал, те са отхвърлили християнството като основополагаща идеологическа и религиозна доктрина. Там властват груби материалисти, всичко е подчинено на търговските печалби. Тук изобщо не става въпрос за правата и свободите нито на християни, нито на мюсюлмани, а за поголовно ограбване и забогатяване за сметка на хората в тези държави на Изток.
- Ние сме на линията на сблъсък между християнската и ислямската цивилизация. Трябва ли да се притесняват християните у нас?
- Ислямът не застрашава християнството и християните нито у нас, нито в Европа, не застрашава устоите на християнската цивилизация. В повечето случаи реакциите на мюсюлманските екстремисти или фанатици имат своето човешко обяснение, защото ние недостатъчно ги познаваме и недостатъчно отдаваме необходимото уважение и зачитане на тяхната култура и цивилизация. Естествено, след като те живеят в Европа, са длъжни да не създават свои модели на култура и цивилизация, свои модели на поведение чрез анклави и изолиране от европейската цивилизация. Но пък трябва и да им се дава възможност, като съществуват съвместно с европейската култура и цивилизация, да могат да реализират собствените си култури и цивилизация, без да пречат, разбира се, на европейската.
- Ако говорим за сблъсък между християнската и ислямската цивилизация, тук, в Родопите, вие сте на фронтовата линия. Защо тук няма конфликти?
- Родопите наистина са място на среща между двете цивилизации. Но тук решаващи са не религиозните, а чисто човешките отношения. Това население - и християни, и мюсюлмани, живее заедно от векове. Те са се научили как да проявяват уважение един към друг, без да си пречат в изповядването на своите си религии. Никой с нищо не застрашава другия. Като изключим така наречения възродителен процес. Но той не беше акт на насилие на християни над мюсюлмани, на българи над турци, а акт на тоталитарната държава и хората много добре разбираха това.
- В началото на 90-те години на миналия век стотици потомци на ислямизирани българи приемаха светото кръщене. Този процес сякаш затихна. Изплашиха ли се хората?
- Всъщност целта тогава беше да се покаже на българите мохамедани, че няма нищо страшно от това, че са мюсюлмани. Защото ако искат, могат да сменят религията си и да се върнат към вярата на предците си. Че правото на този избор е гарантиран от законите в страната, от международните конвенции. Затова и в продължение на десетина години връщането към християнската вяра в Родопите се правеше малко демонстративно, правеха се масови кръщенки, за да се вдъхне смелост на хората. Да се разкрепости, да се избави от чувството на неудобство онази част от тях, която искаше да се отметне от вярата, наложена от поробителя. Сега те сами избират пътя си към християнството, защото истинската вяра идва от сърцето, тя не се налага. И много от тях продължават да приемат християнството, но не така показно, както преди. Страха обаче все още го има. Крият се, защото нещата все още не са изяснени, не са изчистени.
- Какво не е изяснено и изчистено?
- По места все още има силно фанатизирани мюсюлмани и хората, приели християнството, се страхуват от конфликти с тях. Затова предпочитат да не се афишират шумно.
- Още ли смятате, че Родопите са вече спазарени?
- Не бих казал, че са спазарени. Нашите политици и държавници в своето овчедушие не проявяват никакъв интерес, не си дават сметка какви фатални последици ще има след време всичко това. Няма държавническо мислене и това е повече от очевидно. Живеем във времето, когато не е нужно да се пролива кръв и да се правят саможертви. Достатъчно е да имаме необходимия обществен морал. Да имаме повече загриженост към държавата, към отечеството, повече грижа освен за себе си, но и за другите около нас. Всичко около нас е прогнило от корупция - от полските пъдари и горските стражари до най-висшите нива на държавата. Виждаме престъпната обвързаност и в съдебната система, и в прокуратурата, и в политическата класа, и в бизнеса. Където да се ровне, все мирише. Господ Исус Христос казва на лицемерите: „Отвънка сте белосани гробници, отвътре сте пълни с гнилоч и смрад.“ Тези думи изключително много подхождат на нашата действителност.
- В тази среда може ли да се роди светец?
- Може! Но не е нужно да хвърлим някого на лъвовете, както е било с първите християни. Ние толкова нямаме нужда от светци, колкото от честни хора, които да работят за България и които да мислят повече за обществения интерес и по-малко за себе си. За съжаление днес хората пудели са повече от мъжете.
- Хората пудели. Къде ги виждате?
- Пуделството е едно от най-големите падения на човека. То е двустранно - падение за този, който се поставя в ролята на пудел, и падение за този, който го принуждава или му позволява да бъде такъв. Не може сътвореният от Господа по собствен образ и подобие човек, надарен с разум и свободна воля, да бъде поставен в такова унизително положение. За съжаление днес някой, който направи крачка напред, първата му работа е да се обгради с пудели. Той няма нужда от достойни хора, той няма нужда от самостоятелни, мислещи личности, той има нужда от пудели, които да го ласкаят, да му казват колко е неповторим и как от векове са го чакали да се появи. Но искам да кажа на всички властимащи, че най-страшно е да бъдеш разкъсан от пудел.
- Какво е да се отвърнеш от исляма и да приемеш християнството?
- Това е подвиг! Цял подвиг, защото в Родопите да си християнин не е лесно. Лесно е в София, на жълтите павета. Там и да си патриот е лесно. А тук, в Родопите, е трудно и даже страшно. Ние, християните, тук сме малцинство. А малцинството винаги е било пренебрегвано, понякога мачкано, поставяно в неделикатни ситуации. Но доколкото имаме сили и доколкото Бог ни е отредил време, ще се борим и ще оцеляваме по някакъв начин.
- Кои са вашите последователи?
- Това са хора, които не се страхуват да направят това, което мислят. Истински хора. Аз зная, че има още много, които са готови да го направят, но още нямат условия и възможност. Други изчакват по естествен път да си отидат там баба, дядо, родители, за да не ги оскърбяват, и ще го направят. Това е един процес, който тече и никой не е в състояние да го спре. Още повече че голяма част от хората от Родопите вече са в европейски държави и това им помага да видят, да се докоснат до християнската цивилизация и да направят разлика между техния селски ходжа и достиженията на християните в Европа. Това е цивилизационен избор и аз зная, че един ден тези хора ще забравят за раздвоението, което сега ги мъчи и натъжава .
- Помните ли откъде сте тръгнали? Сънувате ли Жълти чал?
- Сънувам родното си село и често пъти си спомням за него. Там съм прогледнал, там съм чул за първи път гласа на мама, там съм проговорил на звучния български език. Всичко, свързано с Жълти чал, ми е твърде мило и твърде вълнуващо. Мислех, че това ще отмине с годините, но съм се лъгал. Вече наближавам 60-те, но продължавам по същия детски начин да съпреживявам спомените оттам. Сънувам къщичката, разградения двор, сънувам ръцете на мама как доят козите, бялото мляко в бакърчето. Онзи аромат на пресен хляб, когато мама го вадеше от фурната на двора. И ми е хубаво и тъжно.
Красимир Ангелов
