4 часа лекарката от Бърза помощ в Кърджали д-р Филиз Абидин гази преспи, за да стигне до болно бебе в махала на кърджалийското с. Рани лист. Едномесечното дете направило алергична реакция, след като му бил даден витамин Д, и родителите му се обадили на тел. 112, за да потърсят помощ.
Д-р Абидин е родена в Кърджали, омъжена е, а съпругът й също е медик. Завършила е Медицинския университет в Пловдив през 2006 година и започва работа в центъра за спешна помощ в родния си град. Прекъсва трудовия си стаж, за да гледа детето си, което вече е на 2 години. След майчинството, което е изтекло в края на февруари, отново се връща на работа като спешен медик.
- Д-р Абидин, разкажете какво се случи в нощта на 8 март?
- Получихме сигнала и аз поех случая. Тръгнахме с високопроходим автомобил на Българския червен кръст. Не знаех, че няма да успеем да достигнем до адреса с колата. Тя остана на пътя край село Рани лист, а аз поех към махалата, в която беше къщата с детето. Водеше ме баща му. Вървяхме през преспите. Когато пристигнахме, прегледах детето на 2 свещи и фенерче. Оказах първа помощ, но прецених, че е най-добре да го хоспитализираме. Завихме бебето с 4 одеяла и го пренесохме на ръце до автомобила. Местните хора помогнаха много. Акцията приключи за около 4 часа.
- В тази ситуация вие подлагате на риск живота си. Помислихте ли за това, когато тръгнахте през преспите?
- В такива моменти се действа инстинктивно. Не се разсъждава, не се мисли. По-късно си даваш сметка в каква тежка ситуация и в каква сложна обстановка си попаднал.
- А какво си мислехте, докато пътувахте към един такъв труден адрес?
- По пътя всъщност си даваш сметка за сложността на ситуацията, тогава виждаш бедствието очи в очи.
Пътуваш, гледаш преспите, гледаш закъсалите автомобили по пътя, включително и тежка техника. Единственото, което си казваме, е дано ние не затънем и да достигнем до адреса. Много често пътуваме по непознати места и пътища, особено когато не сме в наш район. Тогава се координираме със служителите от център 112 и с хората, подали сигнала. Объркването на пътя може да се окаже фатално за пациента. В една такава ситуация, поемайки в грешната посока, е невъзможно връщането назад, защото няма как автомобилът да обърне.
- Как ви посрещат хората? През последните месеци случаите на агресия спрямо ваши колеги не са рядкост.
- При случаите, на които реагираме, откакто е бедствената ситуация в района, не сме имали подобни проблеми. Напротив - хората са солидарни, събира се цялото село и всеки помага с каквото може - било да се разчисти пъртина, било да ти посочат място, където да отидеш или да обърнеш колата, било да се пренесе болен. Помагат за всичко и наистина се опитват да те облекчат максимално. За това аз съм изключително благодарна на хората в района.
А за агресията - и при нас сме имали подобни случаи. Според мен проблемът възниква основно заради забавянето на линейките. Но самата система е такава, че сигналите трябва да минат през център 112, хората да се разпитват и именно там се губят минути. Когато ние отидем на адреса, понякога ни посрещат с агресия, защото смятат, че забавянето се дължи на нас.
- След случая с бебето в Рани лист чувствате ли се героиня?
- Не бих се определила като героиня. Чувствам се като достоен гражданин на Република България, чувствам удовлетворение от изпълнен дълг. Мисля, че си свърших възможно най-добре работата. Героиня е силна дума. Просто се справих с една тежка ситуация. Радвам се най-вече, че бебенцето е добре и се надявам тази кризисна ситуация, в която се намираме през последните дни, да отмине.
- Вече ви номинираха за държавна награда. Как приемате номинацията?
- Радвам се, това е признание не само за мен, а и за всички колеги. Всеки един от тях има подобни случаи, всеки един от тях е поемал рискове и е попадал в подобни ситуации. Аз не съм изключение и не знам защо точно моят случай доби такава публичност.
НЕНКО СТАНЕВ
