Не съм огорчена. Погнусена съм от несръчния опит на БСП-Кърджали да ме очерни като монтира портрета ми на плакат /барабар с четирима депутати от ДПС/ и ме изкара гробокопач на българския народ, заради гласуваните от парламента 16 млрда дълг. Разочарована съм и от охотата, с която някои медии, лепнаха на страниците си самодейно изработения от социалистите некролог. Но това е друга тема. В крайна сметка, всеки има право на лош вкус. Жалко е. Страната ни има нужда от модерна лява партия, но явно в лицето на БСП няма да я получи. Защото столетницата нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. Ратификацията на дълга не е прищявка на мнозинството, а единственият възможен начин България да си стъпи на краката и да не фалира след злополучното управление на кабинета Орешарски, който щедро раздаваше милиони за устойчив растеж на регионите, за стадиони в Гулийка и магистрали в Сполука. Тогава левицата блажено кротуваше, а Станишев раболепно се целуваше с Местан. Сега манипулирате хората и отчаяно търсите изход от политическото безвремие, в което сте изпаднали, с акции в стил ДПО „Септемврийче“. Г-да социалисти, времената, когато непослушните ученици ги викаха в Комсомолската стая „да им дърпат ушите“ под портрета на вожда и учителя Георги Димитров, са отминали безвъзвратно. Вие и вашите аркадаши от ДПС прахосахте на зелено въпросните 16 млрда. Сега леете крокодилски сълзи и ме товарите с грехове, които не съм извършила. Аз нямам обща снимка с Лютви Местан. Не си пия кафето с него. Не съм избрана с гласовете на ДПС. Не съм на хранилка в „Лафка“. Разбирам безсилието ви. Идват избори, а симпатизантите ви са раздвоени. Като Михал Мишкоед, дето се чудел на кого да вярва – на огледалото или на хорските приказки. Не печатайте позиви, не изглеждат професионално. Намерете си друго ръкоделие. По-екзактно не мога да ви го кажа!
Пресцентър ГЕРБ Кърджали
