Скалите наблизо пазят отпечатък от крака на Лукавия
Строителят му - Уста Димитър, вградил сянката на млада невеста

Буйна река е Арда. След порен дъжд водите се разбеснявали, събаряли къщи, влачели добитък и хора и сеели ужас и смърт. Когато реката -лудетина прииждала, Дяволът обичал да се забавлявал с простосмъртните - смеел се, кискал се, фучал и дръпвал някого при себе си.

Дълги години хората успявали да преминат Арда по огромните канари довлечени от нея на най-тясното място до село Дядовци. И при хубаво време Дяволът пак непрекъснато дебнел хората. Но те построили мост, голям красив и здрав. Укротил се тогава Дяволът. Местните от векове казват, че точно този мост над река Арда е най-опасното място след залез слънце в Родопите. Според легендите, в скалите наблизо ясно се вижда отпечатък от крака на Лукавия и този факт дава народното название на мястото - Дяволски мост.

Турците в района го наричат "Шейтан кюрпи"

Родопчаните са убедени, че по тъмно злите сили властват над божествено красивото място. В малките часове на нощта обаче мястото наистина става страшно - отдалечено е от градове и села, а шумът от реката е оглушителен. Много от хората, които отиват там за първи път, са категорични, че Дяволът се явява сякаш от нищото. Да се стигне до моста е трудно, трябва да се върви 6-7 км по черен път от село Дядовци. Неслучайно с кадри от това място започва знаменитият български филм "Време разделно".

Историята разказва още, че мостът е построен преди повече от 500 г., още по турско време. Въпреки това до днес нито веднъж не е бил ремонтиран или реконструиран. Здравината му местните обясняват с факта, че в него е вградена сянката на млада невеста. Тя носела храна на майстора, който го правил - Уста Димитър от Неделино. Скоро

след края на строежа обаче, момичето починало

Други обаче са категорични в по-жестоката истина - че майсторът е вградил сянката на собствената си съпруга, за да остане мостът здрав за векове. Но загадките не спират до тук. Върху един от ключовите камъни в централния свод специалисти са открили гравиран хексагон, т.нар. Печат на Соломон. Това кара археолозите да предполагат, че има връзка между моста и светилищата в Родопите.

Всеки е чувал за Дяволския мост над Арда до ардинското село Дядовци. Мнозина са го и посещавали, но 60-70 км надолу по течението на реката, под стената на яз. "Студен Кладенец", природата е изваяла истинско чудо, впечатляващо с уникални скални форми, което носи същото име.

Надвисналите скали, които изглеждат огромни,

преди милиони години са били кратер на вулкан

Това прави усещането още по-загадъчно. В близост до язовирната стена непокорната Арда е образувала дълбок, тесен, каньонообразен пролом, наричан от местните хора Шейтан (Дявол), дълъг около километър. В най-тесните места скалните брегове са почти отвесни, с височина от 5 до 10 м. Ширината на реката е от 1 до 6 м, а дълбочината достига до 20 м. Преди построяването на стената на изкуственото езеро там непрекъснато се е чувало страховито бучене. Днес проломът е със значително по-малко вода, но въпреки това впечатлява със своите размери.

Хиляди години буйните води на Арда са водили упорита борба със здравите скали. На това място като че ли някакъв митически родопски

великан е разрязал с меча си здравата андезитна гръд

за да се проврат водите на Арда-лудетина.

За това красиво кътче местни жители разказват, че някога проломът служел за граница между България и Турция. Един млад овчар откраднал от турска територия вакъл овен. С него на рамо тръгнал да се връща и прекрачил Арда точно на това място. Граничарят-турчин се прицелил с пушката да убие крадеца, но когато видял как момъкът прескочил опасното място се провикнал "Шейтан /Дявол /! Нека ти е даром овенът!".

В този приказен кът на Родопите вековната тишина е била нарушавана само от буйните води на планинската река. Преди около 60 г. на непокорната Арда е сложена юзда и сега водите са заприщени и успокоени в голямо езеро на 28 км назад. /яз. "Студен кладенец"- но на реката се изградени още яз. "Кърджали" и яз. "Ивайловград"/ Опашката на това "родопско море" стига до Кърджали. Решилите да посетят Шейтана или Дяволския мост могат

да стигнат не само с кола, но и с лодка

Пътувайки, се вижда как в спокойните води се отразяват отвесните стени Харманкая и Хисарюстю, оглеждат се челата на Карталкая, Дюская, Юмрук кая и други по-малки върхове, застанали като стражи. Всеки минал оттам не може да забрави красивите фиордоподобни заливи. Местността се отличава също с невероятна флора и фауна. В небето могат да се видят белоглави лешояди, многото костенурки, които обитават скалните ниши. Мястото е наистина необикновено, едно природно чудо.

(За подготовката на материала е използвана книгата "Чудните кътове из нашата родина" на Владимир Попов, изд. "Наука и изкуство" 1961 г.)
Ирина Ангелова