От Камчатка започна Русия. Този надпис посреща нас, петимата авантюристи, тръгнали из руския Далечен Изток през ноември 2014 г., още при кацането в главния град на Камчатка, Петропавловск. А да стигнем дотам се случва по ирония на съдбата. След като приключва лекцията ми в Университета на Владивосток, ние трябва да заминем за Корейската Народнодемократична република. Идеята е да видим този "музей на сталинизма", но буквално дни преди нашето пристигане севернокорейците затварят границата си под странния претекст за опасност от епидемия на ебола. Така пред нас изниква въпроса - а сега накъде? Добре, че имаме и втори вариант - пътешествие към страната на вулканите и гейзерите, неповторимата Камчатка.
За три часа прелитаме близо 2500 км над Японско море, остров Сахалин, Тихия океан, Охотско и Берингово море. Имам достатъчно време, за да прочета бележките си за тайнствения полуостров. Камчатка се простира в най-източната част на Евразия на площ от 270 000 кв. км. Дължината й от север на юг е 1200 км. Свързана е с материка чрез широка 93 км суша, а оттам остават едва хиляда километра до Беринговия пролив към Северния ледовит океан. На огромната територия живеят само 350 000 души, половината от които в главния град.
Полуостровът се слави като страната на вулканите и гейзерите, изобразени даже на герба на столицата Петропавловск. Общо се наброяват 300 вулкана, от които за действащи се приемат между 28 и 36. Разликите се получават от факта, че понякога "се събуждат" и такива, смятани за угаснали. Най-големите "живи" вулкани са Ключевската, Авачинската, Каримската и Карякската сопки (на руски език "сопка" освен закръглен хълм обозначава вулканите на Камчатка).
Димящите планини
са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Непосредствено с тях са свързани бликащите естествени фонтани от гореща вода, разположени главно в световно известната Долина на гейзерите. Клокочещата в дълбините лава създава предпоставки за сериозни земни трусове.
Камчатка има уникална природа със заснежените през по-голямата част от годината планини и долини с бързи и чисти реки. Именно по тях през лятото навлизат милиони сьомги от различни видове, за да хвърлят хайвера си. Те са любими на прочутите кафяви камчатски мечки, чиято популация надхвърля 10 000 екземпляра. В обкръжаващите морета пък се въди всякаква риба и мекотели, сред които е деликатесният камчатски краб - един от най-големите раци в света, достигащ тегло над 7 кг. По бреговете пък се излежават водни бозайници като тюлени, морски лъвове, моржове и др.
До идването на руснаците полуострова се населява от местните племена на ителмените, коряките, айните и чукчите на север. На 9 февруари 1651 г. от вътрешността на Азия
на кучешки впрягове идва експедицията
на Михаил Стадухин и неговите спътници. Те търсят път към известната река Пенжин, бележеща северния край на Камчатка. Намирайки водния път, пътешествениците строят малки едномачтови ветроходни кораби (кочи), с които се плават до нейното устие. Летописецът Крашенников пише, че русите излизат на Тайноцкия нос, откъдето за пръв път виждат западното крайбрежие на Камчатка.
Населяването на полуострова
напомня колонизацията на Дивия Запад
в Америка. По данни от архивите към началото на 60-те години на ХVII в. там първи се установяват избягалият от правосъдието казак от Колима Леонтий Федотов и предприемачът Сава Сероглаз. Използвайки отсъствието на реална власт, те незаконно събират данък (ясак) в района на река Лесная от народа на коряките.
През 1697 г. вече е изградена крепост (острог) на река Анадир, на подстъпите на Камчатка. Именно оттам през януари същата година тръгва отряд от 120 души, воден от Владимир Атласов. За няколко месеца той пресича Корякския хребет и достига източното крайбрежие на Камчатка. После руснаците се връщат към западния бряг и полагат основите на първата крепост на полуострова. В 1700 г. Атласов се среща в Тоболск със съставящия атлас на Сибир географ Ремезов и му дава сведения за подробно картографско описание на Камчатка.
Ето че идва времето на прочутия пътешественик, датчанина Витус Беринг, изпратен специално от цар Петър т Велики да изследва Далечния Изток. През 1729 г. неговите кораби пресичат заобикалящите полуострова от юг Камчатски и Авачински заливи. Това засилва руското присъствие и в 1740 г. империята вече има на Камчатка четири острога - Долнокамчатски, Горнокамчатски, на река Сих и в пристанището на апостолите Петър и Павел. Пети пък се строи около Тигил.
Вече през 1771 г. основен острог става Болшерецкият. Той се намирал на 30 км от устието на река Пенжин и охранявал комуникациите на западното крайбрежие с материка. Тогава там под началството на капитан Нилов работи голяма канцелария за всички четири окръга на Камчатка. Освен командирския дом, се издигат църквата "Успение на Св. Богородица", четири склада за провизии, 23 търговски дюкяна, къщи и дори нещо като хотел с 90 места. Гарнизонът се състои от 70 души, като 40-50 от тях били непрекъснато в обход на територията.
Това е кратката история на овладяването на Камчатка. Тя винаги си остава
важна военна територия за Русия.
Доскоро беше напълно закрита, а и сега там се намира Вилючинск, втората по важност заедно с Мурманск база на ядрените руски подводници. Ето че, благодарение на новите условия в света, аз и моите приятели имаме възможност да се разходим в напълно забранени преди години земи.
Мощно земетресение люлее полуострова
През април 2006 г. полуострова е разтърсен от серия силни трусове. Първият е с магнитуд 7.6. Частично са разрушени доста селища и са евакуирани повече от 1000 души. Няма смъртни случаи, но над 40 души са ранени.
Носи името на казак с копринена риза
До днес няма крайно мнение за произхода на наименованието Камчатка. Битува най-вече тезата, че полуостровът е наречен на "първопроходеца" Иван Камчатий. Той е казак от Колима с рождено име Иван Иванов. Прозвището му било "Камчатий", защото носел копринена риза от дамаска, която русите наричали "камчат плат". В 1659 г. Иван заедно с Фьодор Чукичев пресича река Пенжин и се появява на полуострова, за да събира от местните жители ясак.
Копирано от standartnews.com
