Д-р Тодор Черкезов

Разговор с изпълнителния  директор на Многопрофилната болница за активно лечение

„Д-р Атанас Дафовски”-Кърджали

-Д-р Черкезов,с отварянето на ГКПП „Маказа Нимфея”ролята на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”стана ключова за широк ареал.Кои са основните предизвикателства пред Вашата болница?

-Действително след отварянето на гранично-пропускателния  пункт „Маказа-Нимфея”ролята на областната болница се промени значително.Тя се превърна в най-голямото лечебно заведение на територия, обхващаща голям ареал. Говорим не само за настоящата Кърджалийска област, но и за Северна Гърция, до Александруполис. В Комотини има една болница, която е общинска и предлага ограничен спектър от медицински услуги. Предизвикателствата са свързани преди всичко от възможностите за транспортен травматизъм от двете страни на границата. Знаем колко пътно-транспортни произшествия се случват и какъв голям проблем е това за нашата страна. Движението през по-топлите сезони и особено през лятото, става много интензивно. По тази причина ние имаме едно споразумение с болницата в гр.Комотини, въз основа на реализирани съвместни трансгранични проекти, за обслужване на пациенти , пострадали при пътно-транспортни произшествия от двете страни на границата. Говорим за български граждани и за граждани на Република Гърция. Изправени сме пред ново предизвикателство, което изисква поддържане на добра система на спешна медицинска помощ, която се осъществява от филиалите на Центъра за спешна медицинска помощ, както и последващия етап,който се осъществява в Спешното отделение на болницата в Кърджали и отделението ни по травматология.

Ние сме подписали съответните договори с университетската болница в гр.Пловдив, защото изключително тежки и комбинирани травми не са по силите на нашето здравно заведение,особено когато има черепно-мозъчни травми.Неврохирургията в университетската болница е на много добро ниво.Оказваме тази медицинска помощ ешалонирано,като грижите започват още в линейката на Центъра за спешна медицинска помощ,продължават в Спешното отделение, като тези които изискват по –висока степен на лечение се транспортират до Пловдив. Направили сме всичко възможно да се справим с проблема с травматизма, както организационно,така и кадрово,както и по отношение на стабилизиране на нашите структури.

Има и други медицински предизвикателства, които трябва да посочим.След транспортния травматизъм можем да се спрем на острите сърдечни и мозъчни инциденти. Това е съвременна патология. Това са болести на цивилизацията. Знаем колко хора годишно умират от сърдечносъдови и мозъчни остри инциденти.Затова нашето лечебно заведение,като най-голямото в региона е насочено към бързата реакция при такива инциденти.Имам предвид създаването на отделението по инвазивна кардиологична диагностика от три години насам, което е спасило много хора от смърт, причинена от инфаркт на миокарда. Имам предвид също така инсталирането на ядрено-магнитния резонанс, който хваща всички деликатни проблеми в областта на мозъчносъдовата патология. По този начин се предотвратява смъртността от мозъчносъдова болест в един голям процент. Чрез подобряването на диагностиката и лечението считаме, че сме придвижили този проблем една степен напред.

На следващо място това са хирургичните интервенции,нетърпящи отлагане. Болницата ни остана единствена в региона със сериозна хирургия. Притежаваме необходимия потенциал от добре подготвени хирурзи и изключително модерен операционен блок, снабден със всичко необходимо. Той бе реализиран наскоро от един мащабен проект по трансграничното сътрудничество. Така се стремим да отговорим на модерните,на европейските изисквания за операционни зали,за ниво на чистотата на въздуха в тях,за профилактика на вътреболничните инфекции.Това са предпоставки да се извърши тази хирургична дейност, необходима за региона.

Разбира се, извършваме и планови операции.Пациентите днес имат възможност да избират лечебните заведения из цялата страна.Радостното е ,че голяма част остават в нашата болница.

  Бих искал да обърна внимание и на още два кардинални медицински проблема: Нарастват случаите на захарен диабет и това е една тенденция европейска, световна. Нашият регион също не е пощаден от това заболяване, както и от усложненията на захарния диабет. Ние трябва да бъдем готови през следващите години да посрещнем предизвикателствата на  захарния диабет с необходимите капацитетни възможности и постигнем едно удължаване на живота без усложнения.

 И това, което е новото, това е ранната онкодиагностика. В момента в болницата се реализира мащабен проект на Министерството на здравеопазването по европейските фондове, по който болницата ще бъде снабдена с нова медицинска апаратура. Говорим за компютърен томограф, говорим за модерни дигитални рентгенови графични и скопични апарати, говорим за ендоскопска апаратура, която изследва белия дроб,стомаха и червата. Целта е онкозаболяванията да се откриват в много ранен стадий и по-нататък да последва лечение. Те в голямата си степен са лечими.Те са нелечими, когато се откриват късно, и когато вече не може да се направи почти нищо. Това е част от глобалния проблем за профилактиката на тези заболявания.

-През последните години болницата се модернизира с бързи темпове.Успявате ли да осигурите специалисти,които да работят с новата техника?

-Действително,само за последните две години болницата е усвоила над 6 млн.лева по европейски проекти.Това показва една динамика, това показва една модернизация на базата,която впечатлява,респектира много наши колеги и граждани,които посещават лечебното заведение, идвайки от други региони. Естествено е да се зададе въпросът има ли необходимите специалисти,които да работят с въпросната техника. Във време, когато цели региони остават без лекари, когато съществува тенденция лекарите да предпочитат да работят в чужбина, което води до оголването на цели болници,на цели клиники, ситуацията в нашата болница не е чак толкова лоша и ние не сме повлияни в такава голяма степен от тези тенденции.

 Към края на месец януари 2015 г. в болницата работят 127 лекари и това е една трета от лекарската колегия на Кърджалийска област. В условия на криза, това никак не е малко. От тях 95 са със специалност. Имаме и 271 медицински сестри. Това показва един капацитет, който към момента се справя с предизвикателствата. Основателно се задава въпросът за тенденцията по отношение на младите лекари, на специализантите, на бъдещето. Направено е проучване. За нашата болница 60% от лекарите са над петдесетгодишна възраст т.е. във втората половина на своята професионална изява. Въпреки, че те сега са в най-добра форма, бъдещето на болницата зависи оттова, доколко ще постъпват нови генерации лекари и доколко те ще могат да се обучават в хода на работата. Най-добре младите лекари се обучават в практиката. Колкото и да ходят на курсове, на специализации, докато не практикуват под ръководството на опитни свои колеги те не могат да овладеят медицинското изкуство. Радостното е, че за последните три години ние имаме двадесет и един специализанти в лечебното заведение.Това са млади лекари, които отскоро работят и започват своята специализация.За щастие нашата болница по повечето клинични специалности е база за специализация. Т.е. те могат да работят и специализират тук. Новата наредба, която се прие в началото на тази година вече позволява това. Това ще бъде стабилизиращ фактор за лечебните заведения, не само за Кърджали, но и за цялата страна. Говорим за периферията. Досега всичко бе концентрирано в университетските болници.

Освен това само през последната година са назначени пет акушерки,седем медицински сестри и две лаборантки.Това означава, че има желание у млади хора да започнат работа в нашето лечебно заведение.

 До седмица предстои да се направи тотална рекапитулация от какви млади лекари имаме необходимост, за да можем да обявим местата официално и очакваме, че болницата с нейните възможности, с нейната материална база, с нейните специалисти ще бъде привлекателно работно място за млади хора, които искат да продължат своята специализация.

-Какво според Вас трябва да бъде заплащането на медиците, за да се задържат в региона?

- Всеки един е твърде чувствителен по въпроса  за заплащането. Затова трябва да тръгнем от някаква база. В този смисъл можем да тръгнем оттова, което сега се залага за новозавършилите лекари, които започват своята специализация-а именно възнаграждение, равно на минималния осигурителен доход т.е. 850 лева месечно. Това никак не е лошо, защото дава на младия лекар самочувствие и перспективи пред него да работи и увеличава това възнаграждение. Що се отнася дотова как трябва да изглежда заплатата на един лекар  специалист, тя трябва да е два пъти по-голяма от тази на лекаря без специалност. А тези, които са началници на отделения, които са старши лекари,може би трябва да получават три пъти, колкото е заплатата на младия специалист.Ако се съобразим с минималния осигурителен доход като база,то средното възнаграждение трябва да е в диапазона 2000-2400 лева.

 За съжаление ние все още не можем да постигнем това ниво. Това се дължи на ред причини, заради стагнирания бюджет, който получаваме от Националната здравно-осигурителна каса.

-Имате ли много пациенти, които не са здравноосигурени и тежат на този бюджет?

Разбира се. Тези, които официално са постъпили в болницата като здравнонеосигурени са около триста души за миналата година, което не е малка цифра,защото срещу тях не постъпват никакви средства. Но за щастие по време на болничния престой ние сме успели да убедим някои от тях да се осигурят. Така че загубата не е много голяма, макар че не е и малка. От друга страна, трябва да видим и многото пациенти, които посещават Спешното приемно отделение. Там се извършва една безотказна медицинска помощ.Без оглед дали лицето е осигурено или не. През Спешното приемно отделение на месец минават по три хиляди души. Това е огромна цифра. Само двеста,двеста и двадесет души от тях се хоспитализират. Ще разберем,че останалите в никакъв случай не са били чак толкова спешни, а по-скоро са били тези здравнонеосигурени лица, които нямат никакъв друг шанс да се докоснат до системата. Те нямат личен лекар, не могат да отидат при специалист без да платят. По всякакъв повод те се обръщат към Спешното приемно отделение. А там докато пациентът не бъде прегледан,не може да се прецени, дали не се крие нещо спешно при  него. Освен прегледа се правят изследвания,рентгенови снимки. Един много голям механизъм за източване на бюджета на лечебното заведение и за формиране на задължения. Защото болницата трябва да поддържа един огромен персонал. Само фонда за работна заплата на Спешното приемно отделение надхвърля 38 000 лева на месец. За да се осигури непрекъснато обслужване 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Отделно средствата за медикаменти, консумативи, рентгенови снимки и лабораторни изследвания. Всичко това в края на краищата остава за сметка на болницата. Ние получаваме много скромна сума от Министерството на здравеопазването за обслужване на пациентите в Спешното приемно отделение.

-Приемате ли идеята общинските болници да станат филиални на областните болници?

-Това е една идея, в която има много рационални моменти,но като всяка една идея тя трябва да се разглежда откъм нейните положителни и отрицателни страни. Положителната страна на тази идея е,че ще бъдат припознати общи стандарти. Знаем ,че Европейският съюз налага достатъчно високи стандарти за болнично обслужване, които вече нашите общински болници много трудно могат да покрият.  И почти не покриват. Това най-вече е свързано не толкова с материалната база на тези болници, която е относително добра, а в Момчилград-напълно обновена. Но има проблем с човешкия фактор. Тук става въпрос за лекарите, за специалистите, за медицинските сестри и лаборанти. Имаме едно изключително скромно лекарско присъствие в тези болници, което не може да отговори на съвременните медицински стандарти. Те се задъхват и всяка година сключват все по-малко и по –малко клинични пътеки със Здравната каса, поради факта,че не могат да осигурят необходимите лекари. Те започват да се стагнират чисто икономически, защото нямат необходимия приход от Здравната каса. И се явяват както медицински, така и финансови проблеми пред тези болници.

От другата страна стои голямото желание на местните кметове и общественост да запазят болниците. Защото се счита, че град, който се е лишил от болница, вече не е привлекателен за населението. И тук хората имат своето основание. Те искат да получават някои медицински услуги на място,а не за най-елементарното нещо да ходят на 50-60 км разстояние. Особено в тази икономическа криза.

От една страна това са капацитетът, потенциалът на тези болници,които се свиват непрекъснато, а от друга страна желанието на хората да запазят тези лечебни заведения в региона. Поради това превръщането на общинските  болници във филиали на областните е един спасителен пояс за тях.

Възниква обаче въпросът, дали със своите икономически проблеми, със своите чисто кадрови проблеми тези болници няма да завлекат надолу, образно казано, и болницата майка. Знае се, че всички болници фигурират по Търговския закон. Т.е. те бидейки самостоятелни дружества в крайна сметка правят един консолидиран баланс, в който негативните резултати на по-малките,влияят върху общия резултат на голямата болница. Голямата болница също не е в перфектто финансово и икономическо здраве.По причини,които изтъкнахме и тя има определени проблеми , с които трябва да се преборва. Тук опасността е да не се прибавят външни проблеми към голямото лечебно заведение, като по този начин закъса целия този обединен болничен комплекс.

Чисто организационно, в тази идея има много рационализъм,но трябва да се видят и икономическите параметри.

-Налага ли се смяна на системата от клинични пътеки и , ако се налага, защо?

-Клиничните пътеки, по принцип, са създадени като алгоритъм за качество.Т.е. когато пациентът постъпи в лечебното заведение да е разписано,какво точно му се прави, какви изследвания се извършват, какво лечение му се провежда. Това гарантира на пациента необходимия минимум и ,че парите ,които Здравната каса плаща за този пациент са за свършена работа.В този смисъл клиничните пътеки са алгоритъм за качество. Но в български условия във времето те се превърнаха в механизъм за плащане. Вие виждате ,че всички болници се стремят да реализират колкото се може повече клинични пътеки. Това е обратно  на държавната политика,която иска непременно да се ориентира системата към едно свиване на разходите за болнична помощ и  обратно-увеличаване на средствата за профилактика и доболнична помощ. Това по принцип е правилно и отговаря на съвременните изисквания.

Непрекъснатото нарастване на болничните разходи е факт, защото средствата от Здравната каса останаха единствен и безалтернативен начин за финансиране на болниците. Идеята,когато болниците бяха превърнати в търговски дружества през 2000 г.беше те да имат финансиране от различни приходоизточници: първо, солидно финансиране  от собственика-държавата или общините,второ, от Здравната каса,трето, от платени медицински дейности,четвърто от дарения и различни благотворителни акции. Във времето, солидното финансиране остана от Националната здравно-осигурителна каса.Нито на държавата достигат средства да посреща режийните на своите болници,нито общините могат да заделят необходимите пари. По тази причина средствата, давани от Здравната каса, които основно трябва да бъдат за медикаменти, консумативи и  диагностика , се насочват да се плаща всичко- ток, вода,изхвърляне на болничните отпадъци и др.

Стесняването на приходоизточниците и свиването им само до финансиране от Здравната каса, автоматично води до преразходи, но не на държава и общини , а на касата. Всички болници се нареждат на опашката пред този ресурс,включително и новосъздадените,за които сега се говори.Средствата се преразпределят на много места,стават все по-недостатъчни и генерират едно недоволство, както сред пациенти, така и сред медицинската общественост.

По тази причина според мен клиничните пътеки са доста отживял механизъм.Трябва да се мисли за преминаване  към диагностичносвързаните групи  с всичките условности, включително и това, че те изискват повече ресурс. Но те са доста по-справедлив механизъм на разпределение.Те дават известна свобода на лекарите да включват пациентите по съответната диагностично-свързана група, а не както е сега, да се отказва лечение при липса на съответната клинична пътека.

-Смятате ли,че Кърджали може отново да стане място за медицински „туризъм” за нашите съседи,както беше преди години?

-Кърджали може да стане място за медицински „туризъм”.Това зависи от две неща.Първо, от качеството на медицинските услуги,които се предлагат.Информацията за това се разпространява много бързо и по „безжичен”телефон. Второ,това е цената на услугите. Ако в съседните страни те са по-скъпи, а у нас по- евтини,при гарантирано качество, пациентите ще предпочетат да се лекуват там, където ще платят по-малко средства.

На този етап има две условия, които се явяват като препъни камък. Специално с Гърция, това е езиковата бариера. Оказва, се че нито хората от наша страна на границата, нито от тяхна, са добре с английския език, като език за международно общуване. Трудностите тук, с гръцкия език, и там с българския, са очевидни. Затова гърците се ориентират повече към зъболечението, където не се изисква приказване. Там, където трябва прецизна анамнеза,това е невъзможно.

На второ място е различието между осигурителните модели на България и Гърция. Хората желаят да ползват максимално своите здравно-осигурителни права.Но ние виждаме,че това не е така просто.

С Турция нещата изглеждат по-добре. Езиковата бариера почти не съществува.Оттам тук идват нашите изселници.Една голяма част от тях владеят добре български.Те имат свои близки,роднини,които им помагат тук. Комуникацията е добра и доста перспективна.Когато те идват през летните месеци, работата ни се увеличава двойно. В последните години, летните месеци са силно натоварени.

Кърджали има потенциал за медицински „туризъм”.Въпрос на време е. Младото поколение е на „ти” с новите информационни технологии,които спомагат за бързо ориентиране. Посоката е все повече информация да има от двете страни на границата. Ще успее този,който се представя по-добре в конкурентните условия.

Въпросите зададе:Георги Кулов

 Снимка:Йонко Русев