Министерството на здравеопазването ще въвежда данък „Вредни храни“ като мярка за борба с наднорменото тегло и нездравословния начин на живот.
В страницата си във Facebook министър Петър Москов написа, че ведомството му разработва цялостна концепция за ограничаване на вредните за здравето храни.

"Продукти, съдържащи над вредния праг трансмастни киселини, сол, мас, захар, кофеин и др. ще бъдат обложени с данък „Вредни храни“ по подобие на други европейски държави", обяснява той.

За идеята съобщи миналата седмица и зам.-здравният министър д-р Адам Персенски. По думите му се обмисля данъкът да бъде в рамките на 10% от цената на продукта, цитира го "24 часа".
Това означава, че и очакването поскъпване ще е до 10% от крайната цена, но финансови разчети тепърва ще се правят.

Финансовото министерство и министерството на земеделието все още не са получили проекта на МЗ за становище и съгласуване.

В Дания, където преди 4 г. е въведен данък върху храни с повишено съдържание на наситени мазнини, били заложени около 160 млн. евро приходи годишно.
Очаква се експертите да уточнят дали постъпленията от новия данък ще се изразходват за профилактика или за промоция на здравословния начин на живот, обясниха експерти.

Идеята е производителите на храни с неблагоприятен ефект върху здравето да бъдат облагани заради последиците от консумацията им за хората. За потребителите се залага на ефекта от поскъпването на цигарите и алкохола - колкото по-високи са цените, толкова повече намалява броят на пушачите.

На първо място става дума за храните с прекомерно съдържание на сол, уточниха от здравното министерство.
Между тях са най-често повечето индустриално преработени и консервирани храни, колбаси, месни деликатеси и др. Определената горна граница на дневния прием на натриев хлорид е до 5 г на човек.
Системното пресоляване на храните води до проблеми с бъбреците, а оттам до повишаване на кръвното и натоварване на сърдечната дейност.

Една от целите на идеята за новия данък е да подтикне производителите на храни със сол да заменят натриевия хлорид - готварската сол, с калиева сол.
Тя се смята за по-благоприятна за здравето, тъй като употребата й помага за запазване на водния баланс на организма.
Калиевата сол обаче също се приема под формата на комбинация, в която има и над 30% натрий.

Причината е, че ако се приема в самостоятелен вид, причинява обезводняване.

В предстоящите обсъждания на идеята за данък върху вредните храни ще се изясни и какво следва за производството на бяло саламурено сирене и кашкавала, в които се влага много сол.
От здравното министерство допускат, че за такива храни може да се приеме различна допустима стойност за натриев хлорид на килограм продукт.

Агенцията по безопасност на храните е против

Шефът на Агенцията по безопасност на храните Пламен Моллов заяви вчера пред БНТ, че няма как една храна да бъде определена като вредна и да й бъде сложен допълнителен данък. Според него има европейски изисквания и ако са спазени, няма проблеми.

„Всеки у нас като седне на масата иска солница и си подправя яденето, консумираме и солени храни като сланина, това е от много време”, каза още Моллов.

Той посочи, че нормата за вредно количество сол е 5 грама, което се съдържа в половин килограм сланина, което едва ли някой изяжда на едно сядане на масата.

Според Моллов, трябва да се засили контрола върху качеството на продаваните у нас храни, а не да се търси популистко решение чрез данък върху храни, обявени за вредни.

Проф. д-р Донка Байкова, зам.-председател на Българското дружество по хранене и диететика, обаче подкрепя идеята за данък.

По света

В ЕС вече е позната подобна практика за облагане на нездравословни храни с данък. През 2011 г. мярката бе въведена в Унгария, като засегна производителите на храни и напитки с повишено съдържание на сол и захар. При старта бе заложен разчет за годишен приход от новия данък в размер на около 110 млн. долара. Очакваното повишение на цените на тези храни и напитки бе до 50%, което трябваше да ги направи по-малко достъпни на първо място за децата.

В ЕК се очаква постигнатото от Унгария да бъде отчетено и на тази база да се вземат мерки за ограничаване на консумацията на вредни храни.

В Дания имат опит с данък върху храните с повишено съдържание на наситени мазнини, въведен също през 2011 г. Първоначалният разчет бе за повишение с около 0,34 евро на цената на пакет масло, 0,15 евро за килограм мляно месо и 0,9 евро за опаковка чипс.