Фирмите да бъдат задължени да наемат адвокати за посредници в отношенията си с всички държавни органи. Само адвокати, а не счетоводители, юрисконсулти или куриери да имат право да носят и получават документи от НАП, НОИ, НСИ, Булстат, БНБ, Инспекцията по труда, общините и останалите административни служби, както и да внасят финансови отчети или други документи в търговския, имотния и други регистри. Това гласи нов законопроект за изменение на Закона за адвокатурата, който предизвика бурно недоволство от професионалните организации на специализираните счетоводни предприятия и юрисконсултите, Нотариалната камара и Българската стопанска камара (БСК). БСК дори изпрати нарочно писмо с обяснения защо не приема предложенията.
Проектът, написан от Висшия адвокатски съвет, е внесен в парламента в края на януари от осем депутати от управляващата коалиция и ДПС. Той вече е разпределен в правната комисия, но все още не е гледан, уточнява вестник "Сега".
Според предложенията нито един счетоводител или юрисконсулт няма да има право да прави справки, да отговоря на НАП по проверки и ревизии, да подава заявления за регистрация по ДДС, да изготвя молби и жалби или да консултира клиенти по данъчните закони. Освен това изготвянето на трудови договори и пълномощни пред институции, пред които представляват клиентите си, също им се забранява в полза на адвокатите. Пак адвокатите придобиват право да удостоверяват подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, на пълномощни и да потвърждават верността на преписи и извлечения от книжа и документи. Сега това се прави от нотариусите. Санкциите при нарушение са от 1000 до 5000 лв. Наказателните постановления на нарушителите ще се издават от председателя на местната адвокатска колегия, но ще могат да се обжалват. Законът задължава всички държавни органи, нотариусите, частните съдебни изпълнители, както и всички физически и юридически лица да информират съответната адвокатска колегия, ако засекат някого да не спазва закона.
Юрисконсултите се обявиха и против промяната да се държи изпит за адвокат, когато кандидатът няма предишен 10-годишен адвокатски стаж или не е хабилитиран научен работник по правни науки. И според БСК изискването за полагане на изпит за придобиване права на адвокат от хора с многогодишен юридически стаж е неоправдано и очевидно цели редуциране на възможностите за навлизане на нови лица в гилдията. За сравнение: за съдия се изискват 5 години стаж.
Твърдо против
Огънят на бунта се разгоря най-силно от страна на БСК. Камарата определи законопроекта като лобистки и създаващ, в най-добрия случай, монопол, който удря директно по интересите на потребителите. Малките и средните предприятия ще трябва да плащат повече, без да се подобри качеството на административните услуги. За БСК дублирането на дейности, предоставени на нотариусите, ще увеличи риска от измами, кражба на фирми, засягане на имуществени права на гражданите и бизнеса. От камарата смятат, че задължението за доноси напомня на практики от минали времена.
Управителният съвет на Националния съюз на юрисконсултите възрази остро и срещу предложението адвокатите да получат право на достъп до Националната база данни "Население", както и до Националния автоматизиран фонд на българските лични документи. Според тях това е нецелесъобразно и ще създаде възможност за злоупотреба с лични данни и за нарушаване на търговската, банковата и данъчната тайна. В становището се подчертава, че проектът е внесен без обсъждане с всички юридически съсловия и заинтересувани страни.
Според Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия с промените се прави опит да се монополизират чисто административни, счетоводни, консултантски и дори куриерски дейности. "Считаме, че те биха взривили стопанския живот. Това реално означава, че при всяка данъчна проверка или ревизия фирмата-клиент ще трябва да плаща и на адвокат, и на счетоводител", казаха от асоциацията, която изпрати протестно писмо до вносителите, до министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет.
Протестът остава нечут
Висшият адвокатски съвет отхвърли критиките. Председателят му Ралица Негенцова заяви пред БНР, че "удостоверителните функции не са нови за адвокатите и гражданинът ще е този, който ще може да избира къде да отиде. Никой няма да го задължи да бъде при адвоката, той може да реши да отиде при нотариус." В декларация на съвета се казва, че обвиненията на гилдиите са некоректни и грубо вмешателство, а промените са в полза на клиентите - така те щели да получат професионална и качествена помощ. Глобите пък щели да защитят гражданите от хора, които практикуват, без да имат право.
Мотивите, с които са внесени промените, са твърде общи и са от типа, че "развитието на обществените отношения постави нови изисквания към функциите на адвокатурата", затова се предлага "нов подход". Пред "Сега" шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, който е един от вносителите, каза, че е твърде възможно поправката, засягаща нотариусите, да отпадне при предстоящото й разглеждане. Той щял да организира обсъждане на законопроекта във възможно най-широк формат в правната комисия. Преди дни пред "Капитал" той обясни, че с други вносители имали резерви, но внасяли проекта, "за да е внесен и да може да се гледа".
От Министерството на правосъдието казаха, че следят дискусията и ако бъдат поканени, ще вземат участие при разглеждането му от правната комисия.