"Дневник" публикува анализа на социолозите от агенцията "Алфа Рисърч" на януарското национално представително проучване със съкращения

След близо двегодишен период на остра политическа конфронтация и социални протести второто правителство на Борисов започна мандата си в трудна среда, отличаваща се с продължаващ вече пета година икономически песимизъм, трайна институционална криза, сложни коалиционни взаимоотношения и остра необходимост от реформи.

Януарското проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" показва:

почти всички институции продължават да бъдат белязани от дълбока ерозия на доверието

Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение. Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост. 43-ото народно събрание въпреки формално широкото представителство на вота на гражданите с участващите в него осем партии стартира с одобрение от едва 11% и неодобрение от 46%. Макар че продължава да е една от относително най-популярните публични фигури, отношението към президента Росен Плевнелиев също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно.   Два месеца след формирането си

вторият кабинет "Борисов" се ползва с крехкото доверие от 24% срещу 36% недоверие

Най-висока подкрепа изразяват симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторски блок, но дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност. Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21.4%) и Томислав Дончев (18.7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21.1%) и Ивайло Калфин (15.7%). Умората от последните две години и желанието за стабилизация също дават своето отражение в кредита, който получава настоящото правителство. Въпреки умерения скептицизъм към управлението 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат.   Печеливш или губещ за участниците в управлението е сложният коалиционен формат? Този въпрос стои и ще продължава да стои вероятно през целия мандат на правителството. Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност

участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти

ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението. Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко, изглежда, се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат електоралната подкрепа за Реформаторите бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг. Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери.   Въпреки че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях вече нараства. Проучването не е представително за отделните общини, но то регистрира интересна обща картина. От една страна, на фона на общата криза на доверие

кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа

– 43% от гражданите са с положително отношение към кмета на тяхната община, при 17% – отрицателно. От друга страна обаче, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна. Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малките градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.

В началото на своя мандат

кабинетът Борисов е изправен пред предизвикателството да разчупи омагьосания кръг

затворен в триадата "икономическа несигурност -> усещане за липса на справедливост -> ерозия на доверието към институциите". Ако заложените в правителствената програма реформи възстановят доверието в държавността и върховенството на закона, които от своя страна да станат основа за нарастващо благосъстояние на хората – това може да даде кредит на управлението, което да разчита не само на пълен, но и на успешен мандат.   Очаквания за стабилност на фона на икономически песимизъм и ниско доверие в институциите

И в началото на 2015 г. българите запазват песимизма си за развитието на страната, характерен за последните пет години на икономическа криза – 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти. В личен план притесненията са по-умерени: 38% смятат, че финансовото състояние на домакинството им се влошава, 5%, че се подобрява, и 56%, че остава същото.

Освен пред икономическата и финансовата несигурност на голяма част от българите вторият кабинет "Борисов" е изправен и пред сериозни социално-политически предизвикателства: да проведе реформите, с които се е ангажирал, и без които тази несигурност може само да расте; да не допуска широко обществено недоволство с действията си, да удържа политическия баланс между подкрепящите го формации. Правителството стартира дейността си с одобрение от 24% срещу 36% неодобрение. Първите му стъпки получават най-силна подкрепа от привържениците на коалиционните партньори ГЕРБ (55%) и Реформаторския блок (29%). Симпатизантите на другите подкрепящи го партии – Патриотичния фронт и особено на АБВ – са по-резервирани към досегашните му действия, много по-критични и като цяло по-дистанцирани от управленските политики.

Въпреки крехката подкрепа за правителството в условията на сложна коалиционна динамика управлението разполага с два съществени ресурса. Единият е доминиращото желание за стабилност - 61% от българските граждани искат кабинетът да изкара пълен мандат срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. Тезата за четиригодишно управление застъпват не само симпатизантите на подкрепящите го партии, но и тези на най-яростните му опозиционни противници: 54% от привържениците на ДПС и 48% от тези на БСП. За сравнение, на втория месец след встъпването му в длъжност едва 20% смятаха, че кабинетът "Орешарски" трябва да изкара пълния си мандат.

Другият ресурс е в

персоналните оценки за дейността на премиера и отделни министри

 които започват със силен старт и печелят сериозно обществено одобрение. Положителните оценки за Борисов нарастват до 32%. Така въпреки запазващите се полярни оценки за него след българския еврокомисар Кристалина Георгиева той се очертава като най-одобрявания национален политик.

Мнозина министри остават все още непознати за широката публика, но няколко имена се открояват отчетливо пред останалите по популярност и одобрение. Четирима министри, които общественото мнение определя като най-успешни, са регионалният Лиляна Павлова (21.4%), здравният Петър Москов (21.1%), вицепремиерът Томислав Дончев (18.7%), социалният Ивайло Калфин (15.7%). Сравнение с първия кабинет "Борисов" показва, че сред отличниците в началото на дейността му са били вътрешният министър Цветан Цветанов, финансовият Симеон Дянков и образователният Йорданка Фандъкова, докато социалният и здравните министри бяха устойчиво поставяни от хората в дъното на таблицата. За първи път социален и особено здравен министър заемат челните места по одобрение, което е и много сериозно предизвикателство пред политиката и реформите, с които са се ангажирали. Спорни решения и прояви от първите месеци пораждат висока критичност към транспортния министър Ивайло Московски (12% го определят като неуспешен), образователния Тодор Танев, финансовия Владислав Горанов, икономическия Божидар Лукарски (по 11% ги оценяват като неуспешни) и енергийния Теменужка Петкова (10%).

Отношението към президента Росен Плевнелиев остава поляризирано. Той запазва регистрираното през есента на миналата година одобрение от 29% срещу 34% неодобрение и 37% неутрални оценки. По-голяма от средното подкрепа за държавния глава изразяват най-вече привържениците на ГЕРБ и Реформаторския блок, но и тези на Патриотичния фронт и АБВ. Силно негативни са симпатизантите на БСП и "Атака".

Ерозията на доверие, обхванала всички държавни институции през последните две години на остра поляризация и политически конфликти, е оставила траен отпечатък върху отношението към парламента. Въпреки че в 43-ото народно събрание са представени партии, получили вота на 93% от гласувалите граждани, то започва мандата си с едва 11% одобрение срещу 46% неодобрение и 42% неутрални оценки. Следващите няколко месеца ще са решителни за това в каква посока ще се ориентират мнозинството от неутралните към момента мнения: дали парламентът ще убеди избирателите във възможността да изпълнява отговорно функциите си, или бързо ще се дискредитира, както се случи с 42-ото НС.

Другата ключова за организацията на обществения живот и доверието на гражданите система, съдебната, също среща нарастващо неодобрение – както към дейността на съда, така и на прокуратурата. Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Същевременно оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.

Електорални нагласи - стабилизация на партиите от управляващата коалиция

Проучването на "Алфа Рисърч" показва електорална стабилизация на партиите от управляващата коалиция, както и на техните лидери. Най-отчетлив ръст в рейтинга е налице при представителите на партиите от Реформаторски блок и особено – при Радан Кънев. В същото време рязкото пропадане на ББЦ, успоредно с установяването на БСП на едни от най-ниските стойности за последните години, носи поне за момента допълнително електорално спокойствие за управляващите партии.

- ГЕРБ запазва двойната дистанция спрямо БСП от предсрочните избори през октомври 2014. Лидерът й Борисов стабилизира личния си рейтинг и дори отбелязва лек ръст, дължащ се до голяма степен на ролята му на министър-председател. В същото време партията има двама от тримата най-успешни министри на кабинета, което също допринася за електоралната й стабилизация. Въпреки тези тенденции хипотетични парламентарни избори не биха донесли на ГЕРБ значително по-добри позиции от настоящите. Тя би получила отново около една трета от потенциалните гласове и отново би й се наложило да търси коалиционни партньори за управление.

 - БСП събира 11.4% от имащите право на глас, което за нея е своеобразно електорално дъно. Тя все по-устойчиво се приближава до третата политическа сила – ДПС – отколкото до водача ГЕРБ. Ако към това се добави и леко ерозиращият личен рейтинг на лидера Миков (от 16% на 14% за периода след изборите) впечатлението е, че проблемите пред партията съвсем не са останали в миналото.

- ДПС получава електорален резултат в рамките на обичайния (7.5%), което й отрежда трета позиция. Много ниско е обаче общественото одобрение за лидера Лютви Местан, което на практика е ограничено изцяло до електората на движението. Спадът е особено впечатляващ, ако бъде проследен в рамките на последната година (от 13% на 7%).

- Противно на някои предварителните хипотези, Реформаторският блок не губи електорални симпатии от съвместната си коалиция с ГЕРБ. Нещо повече, освен че стабилизира електоралната си подкрепа (6.5% от всички избиратели), блокът успява значително да популяризира свои водещи лица. Освен натрупания за кратко време висок рейтинг на министър Москов впечатляваща промяна е налице и при Радан Кънев. За същия период той е удвоил личния си резултат – от 7% на 14%. Лек ръст е налице и при рейтинга на Меглена Кунева като лидер на ДБГ - от 11% на 14%.

- Подобен ефект, но в по-умерени диапазон, се наблюдава и при Патриотичния фронт. Формацията е затвърдила електоралната си подкрепа малко над нивата от изборите през октомври, като същевременно е разширила популярността на своите лидери. Красимир Каракачанов е с рейтинг от 13%, а Валери Симеонов с 11%, като популярността на лидера на НФСБ нараства в периода след изборите и съставянето на кабинет.

- От партиите, подкрепящи кабинета, относително най-слаб електорален бонус извлича АБВ. Формацията стабилизира резултата си от парламентарните избори и дори леко изпреварва "Атака". При нея обаче е налице много интересен феномен – въпреки традиционно високия рейтинг на лидера й Първанов (23%) и високото одобрение за Ивайло Калфин, тази лична популярност не води до по-съществен ръст в електоралната подкрепа. Партията няма изявени парламентарни говорители и остава с не много ясна идентификация като политически субект.

- С 2.6% "Атака", макар и изпреварена от АБВ, също потвърждава резултата си от предсрочните избори. Нараства леко и персоналният рейтинг на лидера й. Малко вероятно е формацията тепърва да губи позиции за сметка на Патриотичния фронт, особено ако се вземе предвид не особено благоприятното отношение на голяма част от електората й към лидерите Каракачанов и Симеонов.

- Най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално "изпада" от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина (до 4%).

Възможни изненади на местните избори - подкрепа за кметовете на столицата и най-малките населени места и доминиращо желание за промяна в останалите

Макар до местните избори да има още почти осем месеца, интересът към тях видимо нараства. Едва една пета от интервюираните са твърдо убедени, че няма да гласуват на тях, при 35% нежелаещи да гласуват на евентуални парламентарни избори. Настоящото национално проучване не може да бъде прогноза за резултата от местния вот в отделните населени места, но очертава няколко важни тенденции:

- Налице е значително по-високо доверие към кметовете на общини в сравнение с отношението към останалите институции и политици в страната. 43% от анкетираните декларират положително отношение към кмета на тяхната община при 17% - отрицателно. Значителен е делът на умерените скептици (40%), от които в крайна сметка ще зависи и резултатът от вота.

- Погледнати като цяло, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна и заявяват намерение да гласуват за нов кмет.

- Изключително интересно е разпределението на протестния вот по типове населени места. Относително най-малко засегнати от него са малките общини и селата, където 61% от населението изразява готовност да подкрепи настоящите кметове. Сходна, макар и по-слаба тенденция, е налице и в най-голямата община – столична. Мнозинството (42%) смятат да гласуват за Йорданка Фандъкова, а 35% - за нов кмет.

- В останалите градове картината се обръща – в съотношение 40%:35% за областните центрове и 51%:29% за малките градове доминира желанието за промяна и избор на нов градоначалник.

Имайки предвид фрагментацията на политическия спектър на национално равнище, както и разликите в икономическото развитие, перспективите за живот и начина на управление на различните населени места, може да се очаква оспорвана битка особено по отношение на общинските съвети, в част от областните градове и средните по големина общини.

Резултатите са от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", реализирано през периода 15-23 януари, сред стратифицирана по тип населено място извадка и квота по пол, възраст и образование. Анкетирани са по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1026 пълнолетни жители в цялата страна.