Що за символика е да си размахаш оная си работа на Богоявление? Какво знамение е из цялата страна на един от най-светлите християнски празници мъжете масово да се бият за Божия кръст и дори да го чупят? И до там ли стигна нацията ни в своето безверие, безбожие и отчуждение от християнските канони и норми?

На този Йордановден май стигнахме много ниско, след като на няколко места в България младежи се биха настървено за паричната награда от 200 лева за уловения кръст.

В Ботевград се биха в градския фонтан, караха се за кого да е наградата. Видеото от екшъна за кратко време набра скорост и стана хит в глобалната мрежа. Бой имаше и в Първомай. Там обаче се стигна и до „осветляване" на най-интимното - приятел на един от хвърлилите се за кръста гордо размята мъжкото си достойнство на публиката в подкрепа на своя другар, който се бореше с други „християни" в спор кой пръв е докопал кръста.

Интересно съвпадение е, че бойният екшън става на места, където традиционното хвърляне на кръста става не в течаща вода, а в градския фонтан, както е в Ботевград и Първомай. Или може би не трябва да търсим някакво съвпадение, с което да оправдаем човешката простотия и липсата на всякакво християнско чувство и богобоязън?

Сакатлъкът на днешния свят ден не спря до тук. В Петрич издирваха хвърления от попа кръст с багер. В село Бараково отецът хвърлил кръста на другия бряг на реката. Попският замах бил толкова непремерен, че кръстът прелетял над главите на участниците в ритуала и паднал далеч зад тях на другия бряг на река Рилска.

Във Видин също се „разписаха" с гол гаф, макар и в случая да става въпрос за нелеп инцидент. 33-годишният Пламен Христов хванал кръста във Видин, но в надпреварата съперниците му скъсали гащите. Заради това се наложило късметлията да престои в ледените води на Дунав, за да не излезе гол пред стотиците си съграждани. Негов приятел му се притекъл на помощ с хавлиена кърпа, с която Пламен да се загърне.

Може би тези „случки" са именно символи - че по нашите земи все още няма почва за тези святи ритуали?

Защото същността на Богоявление е в онова, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер, според църквата - явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Според християнската религия водата служи за измиване на телесната нечистота, а поради богатата й естествена символика се използва и като елемент с религиозно и мистично значение.

Тези, които се биха за кръста и си показваха атрибутите едва ли ги интересува значението и символа на ритуала. Затова и през ум не им минава, че победител е този, който извади кръста от водата, а не, който е пребил някого и му го е отнел със сила. Светостта и благодатта не се придобиват насила, а с кротост и смирение.

Наистина ли сме толкова далеч от вярата и религията си, толкова ли се отдалечихме от Бога и проповедите му, че всяко християнско свещенодействие е повод за сеир? Така ли възприемаме религията си- като сеир?

Дано Църквата ни се е изплашила от днешното ярко свидетелство за духовно падение! Дано потърси вината в себе си за Богоявление 2015, в своето отсъствие от обществения живот на страната ни, в отчуждението си от вярващите!

Дано църквата се сепне от подобни събития като тези в Първомай, където се наложи полицейска намеса и където кръстът се счупи - недвусмислен и ярък символ на пречупената ни вяра.

Дано вярата и силата ни не е в голия член! Дано Бог ни прости...