Геополитиката тормози литовците на ГКПП Кибартай на границата с Русия – преминаването му в двете посоки отнема до 48 часа висене на опашка. Гледката напомня също и защо балтийската република бетонира сближаването си със Запада с въвеждането на еврото от 1 януари, разказва Reuters.

Напрежението с Москва тлее, откакто Литва стана първата република от бившия СССР, обявила независимост през 1990 г. Тук говорещите руски език са само 6% от населението за разлика от доста по-големите руски малцинства в другите две балтийски републики.

Но пък Литва е и последната от тази група, присъединила се към зоната на единната европейска валута. Подобно на Естония и Латвия и тук се надяват да привлекат повече инвестиции и да намалят цената на кредитирането, за да раздвижат една от най-бедните, но и най-бързо развиващи се икономики на ЕС.

В сянката на Русия

И трите републики страдат от напрежението между Изтока и Запада, след като през 2014 г. Русия анексира Крим и раздуха конфликт в Източна Украйна и последвалите санкции и демонстриране на военна сила по границите.

Когато литовският президент Далия Грибаускайте обяви през ноември, че ще отпусне военна помощ на Украйна, и нарече Русия "терористична държава", Москва започна да мотае пресичащите границата с анклава Калининград – мястото, където е базиран руският Балтийски флот и, както подозират повечето литовци, може би има тактическо ядрено оръжие. Броят на частните литовски автомобили, преминаващи през ГКПП Кибартай – често за да напълнят резервоарите си с евтин руски бензин - намаля близо 10 пъти.

Властите във Вилнюс демонстрират нов етап на отблъскването от Москва, включващ още търсене на повече енергийна независимост и молба към партньорите от НАТО да изпратят свои войски на ликтовска територия. Събитията в Украйна събудиха опасенията, че балтийските републики може да са следващите в плановете на Русия. НАТО е вдигал тази година самолетите си над 150 пъти за проследяване на руски военни полети, а това е 3 пъти повече от 2013 г. През декември в Калининград изненадващо бяха проведени големи маневри с около 9000 души и 55 кораба.

Умерен оптимизъм за еврото

Пазарните реформи и икономическата криза принудиха мнозина литовци да емигрират, но малцина днес са против завоя към Запада. Но що се отнася до въвеждането на еврото, гражданите не са във възторг. Допитване от средата на ноември по поръчка на централната банка показа, че 39% от 3 милиона жители са против приемането на единната валута, 8% нямат мнение, а 53% са настроени по-скоро позитивно.
"Това е като филм на ужасите. Не разбира те ли? Можете ли да си представите колко малко пари имат хората по селата. Само вижте цените – излетяха нагоре в очакване на еврото", разказва възрастната Лайма Крецикиене.

Санкциите срещу Русия удариха производството на мляко и транспортния сектор на Литва, в който са заети около 100 000 души. Но вместо да бъде възприето като сигнал да не напускат съвсем руската орбита, ефектът бе обратният - литовците засилиха връзките си със западните пазари и търсят нови в Азия. "Мисля, че руснаците се опитват да ни поучават как да се държим, но сред мениджърите започват да се изпарява нагласата някъде в стратегическите им бизнес планове да има място и за Русия", казва Гитанас Науседа, старши икономист в SEB bank в Литва.

Русия все още заема около 20% от износа, докато 60% отиват за ЕС. Правителството, което е едно от най-критичните към Москва в Европа, предупреждава, че ще трябват време и упорство, за да се промени ситуацията. Премиерът Алгирдас Буткевичус казва, че някои компании все още не оценяват риска да си имат работа с Русия. "По-добре е да се работи на пазари с по-малко риск, да си сигурен, че имаш в Литва стабилна валута като еврото и по-малки, но по-стабилни печалби", коментира той пред Reuters.

Реформи и пак реформи

Една от големите промени настъпи през октомври, когато пристигна плаващата платформа за преработване на втечнен газ. С "Независимост" се поставя край на почти пълната енергийна зависимост от руския газ, но тепърва трябва да се види колко висока ще е цената за това. Кораби с втечнен газ ще идват първо от Норвегия и надеждите са, че някъде по света ще бъдат открити още изгодни цени и количества, за да се използва пълният капацитет.

Днес икономиката на Литва изглежда в по-добро състояние, отколкото редица европейски държави, но управителят на централната банка Витас Василиаускас казва, че никой не може да си отдъхне. "Еврото ни дава много възможности, но в същото време трябва да се върви напред с реформите", казва той в интервю за Reuters.

Дълбоките проблеми на Литва са в образованието, здравеопазването и изтичането на таланти. На този фон дори предприемачите са скептични, че от влизането в еврозоната ще има голяма полза. Висвалдас Матиосайтис, главен изпълнителен директор на Viciunai Group, произвеждаща замразени храни за 56 държави, казва, че дава работа на 7500 души и му се налага да извозва квалифицирани работници с автобус от 100 км. "Производителността не е като на Запад. Доста инвестиции ще са нужни за подобряването й", казва той, докато жени ръчно обработват рибни филета на конвейерната лента.
Запитан дали еврото ще промени нещо, той бързо отвръща: "Не, нищо няма да се промени." КАПИТАЛ Daily