Разминаване в данните за броя на подслушваните лица у нас отчетоха от Фондация „14-и януари". Неправителствената организация представи данни и подробен анализ за употребата на СРС и достъпа до трафични данни за периода 2010-2013 г. Една от основните цели на изследването е била именно резултатите от него да бъдат сравнени със статистиката, която Народното събрание получава от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Константин Павлов - Комитата, специалист в изследванията на цифровата сигурност, представи целите на 4-годишния мониторинг (2010-2014 г.).
"Решихме да зададем въпрос на всички съдилища за статистиката, която те пазят за разрешенията за използване на трафични данни и СРС в България", коментира Павлов. Целта на проучването е била да се види има ли разлика в системната практика на съдилищата, какво е количественото разпределение на разрешенията за СРС. Фондация "14-и януари" се е заела с изследване на самата практика по предоставяне на информация по въпроса за СРС, за да добие представа за добрите и лошите практики в областта.
В периода 2010 - 2013 г. от фондацията са поискали информация от 141 съдилища - 28 от тях окръжни и 113 районни.
При окръжните съдилища - 19 са предоставили данни, 2 са отказали, а 7 изобщо не са отговорили. Сред районните съдилища - 82 са предоставили информация, 5 са отказали, а 26 са "отсвирили" изследването.
Асен Генов от фондация "14-и януари" представи подробна статистика за процеса по искане, разрешаване и прилагане на СРС. През 2013 г. на 100 000 души за 113 е разрешено подслушване. През 2012 г. броят им е бил 146, за 2011 г. - 188, а през 2010 г. - 219.
Достъп до трафични данни през 2013 г. са разрешени за 213 на 100 000 души. Предходната година броят им е бил по-малък -123, 2011 г. - 212, а през 2010 г. - 298. Трафичните данни позволяват ние да бъдем проследявани буквално къде сме по всяко време от денонощието.
Статистиката показва, че сме много близо до Русия по навлизане в личното пространство и със стотици пъти по-зле от САЩ (на глава от населението и сравнявайки официалните данни). Любопитно е, че за една година в България са подслушвани повече хора, отколкото в САЩ за 10 години. За 2013 в България обект на СРС са били 3680 души, докато в Америка за целия период 2004-2013 г. - 1089 души. От фондацията уточниха, че са направили всичко възможно да се доберат до информация и за руската страна, но такава е трудно да се открие.
Фондацията представи и статистика за ефективността на подслушването и достъпа до трафични данни. От 8 189 разрешения за подслушване само 567 са влезли в съда. При 17 298 случая на използване на трафични данни доказателства са извлечени само от 10 и те са влезли в съда.
От фондацията отчитат и спорен момент при издаването на разрушения за продължения на СРС. Законът дава срок, през който да бъде използвано СРС, след като вече е дадено разрешения. След като този срок изтече обаче, може да се отиде с молба в съда и да се поиска удължаване на срока. Наказателните съдии и юристи в сферата казват, че качествено се говори за ново разрешение за СРС. Този въпрос има значение при формиране на броя СРС-та.
Данните сочат за разминаване с информацията, която се подава в Народното събрание от ВСС. Примерът е със съдия Владимира Янева, председател на СГС, която е подписала писмо, в което броят на лицата, които са били подслушвани за 2013 г. е 2159 лица. Докладът до парламентарната комисия, който е изпратен от ВСС, обаче посочва 1557 подслушвани лица. Тоест за 602 души Парламентът не е получил информация от ВСС, че са обект на подслушване.
Попитан как може да се разбере дали например ни подслушват по телефона, Константин Павлов обясни, че технологично няма такъв начин, освен с много сериозни връзки в съответния телефонен оператор.
Служителите в телекома знаят кой е подслушван и кой не, стана ясно от думите му. От друга страна, той предупреди, че "Фейсбук" чатът е един от най-малко защитените чатове. Въпреки това, другият представител от фондацията препоръча потребителите в социалната мрежа да ползват допълнителната защита чрез цифров код, който при влизане се изпраща и на мобилния ни телефон.