Двумилионна София се обслужва от по-малко от 20 екипа на Спешна помощ на смяна, а четиримилионният Букурещ - от 60. Линейките там достигат до пациентите си за не повече от осем минути от подаването на сигнала, а всяко забавяне се наказва с уволнение. У нас нормативът е 20 минути, но той обикновено се превишава, а наказанието не е опция, защото желаещите да работят това и без друго са на санитарния минимум.
За няколко години Румъния се превърна в един от най-успешните примери в Европа за ефективна реформа в здравеопазването и конкретно в работата на спешните служби. За модела и начина, по който северната ни съседка постигна този успех, ни разказа самият автор на реформата и настоящ държавен секретар по здравеопазването - д-р Раед Арафат още в края на 2013 г., когато започнаха протестите на спешните медици у нас. Сега, когато проблемите на нашата Спешна помощ са още по-обострени и министерството мисли за дълго отлаганите решения, припомняне насоките му и добрия пример от Север.
В края на 90-те ситуацията със Спешната помощ в Румъния е такава, каквато е сега у нас - недостатъчни екипи, бавна реакция, лоша координация с останалите спешни служби. Още тогава започва работата по съвсем нов модел, заимстван от Франция и САЩ, а от средата на 2010-те той успешно се въвежда и на национално ниво и значително намалява внезапната смъртност в страната.
Една от основните стъпки, които предприели в Румъния, е да обединят усилията на лекари, пожарникари, полицаи и пилоти. По идея на Арафат след въвеждането на единния номер 112 през 2001 г. били изградени общи центрове с диспечери от всички спешни звена, които да координират помежду си действията си.
В момента екипите в Букурещ получават адреса за около минута-минута и половина след подадения сигнал и са длъжни да се отзоват до осмата минута.
Заедно с това пожарникарите били обучени за парамедици, а част от пожарните коли били оборудвани с медицинска техника и възможност за пряка видео връзка, по която екипите да получават инструкции, докато пристигне лекар или докато пациентът бъде транспортиран. Преди да се обедини с пожарната, Спешна помощ разполагала едва с шест станции. Сега заедно с обектите на пожарната, помощта тръгва от 28 места и половината от спешните екипи са всъщност от Пожарната служба.
Друга част от успеха е доброто отсяване на пациентите. На най-леките адреси - например при дете с температура, отива само медицинска сестра, докато лекарите се пращат при случаи на сериозно пострадали - в катастрофи или бедствия.
След началото на реформата, почти всички линейки на Спешната помощ в Румъния били подменени с напълно оборудвани модерни возила, а в арсенала на системата има още и 11 хеликоптера, разположени във всеки областен град в страната, както и 2 самолета. Най-бързата реакция е от страна на моторизираните парамедици, които могат да избегнат всякакъв трафик.
Първоначалната инвестиция - за центровете за обучение и координация, за техниката за видео връзка, оборудването на линейките и част от самите превозни средства - възлизала на 35 милиона евро.
На година системата за спешна помощ в Румъния струва между 5 и 6% от всички разходи за здравеопазване на държавата, а обслужва около 7 милиона човека.
