д-р Атанас Митков

Два са фрапиращите инциденти, с които Центърът за спешна медицинска помощ в Кърджали изпраща тази година, но в приемното отделение в болницата униженията и заплахите са ежедневие, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Когато през юли екип се отзовал на сигнал за болен човек в село Сушево, пияният домакин потрошил линейката, но е бил задържан и обвинен в едро хулиганство, разказа директорът на ЦСМП д-р Атанас Митков. След това при всички повиквания за болен в същото село медиците са придружавани от полицейски автопатрули. Шофьор на линейка е бил нападнат и бит от сина на пациентка в Чернооченско, но той не е медицински специалист и се наложило да си търси правата по частен път. Проблемът трябва да се реши със закон, правова държава сме, коментира д-р Митков.

„Словесната агресия, заплахите за физическа саморазправа са ежедневие при нас. Не се жалваме, не даваме гласност, оправяме се сами. Тренирани сме да мълчим с агресивни пациенти, доволни сме, ако не ни набият, другото не го забелязваме“, заяви д-р Леман Рашид, завеждаща спешното отделение в многопрофилната болница в Кърджали. Тя самата е преживяла неведнъж унижението и заканите. Пиян турски гражданин се осветил след вливанията и полутрезвен вече грабнал метлата на санитарката, и налетял на белите манти. Д-р Рашид се отървала по чудо от удар, но разбеснелият се пациент ударил охраняващия полицай. После обвинил медиците, че му откраднали 60 евро. Това беше чудовищно, по принцип от постъпилите в безпомощно състояние прибираме ценностите, описваме ги в протокол и впоследствие му ги предаваме, разказа лекарката. Тя разкри, че работещите в отделението са ставали обект и на изнудване. Баща на болно момче заплашвал лекар, че ако не получи 1 000 лева кеш, ще се разправи с него и няма да мълчи за усложнението на сина му. Този човек искаше обезщетение на ръка, за да мълчи, беше настъпателен, прокуратурата обаче не намери данни за престъпление, такива случаи не се забравят, каза още д-р Рашид. Баща на паднало в цирка 4-годишно дете грубо я заплашвал с побой, защото разпитвала дали момченцето е повръщало. „Беше един грамаден мускулест бабаит с дебели ланци на врата и ръцете, не зная защо определи въпросите ми като полицейски. Нямаше да е проблем да ме смаже. Обидата и унижението от подобно поведение на пациенти или близките им трудно се преглъщат“, коментира тя. Според нея не е далеч времето, когато няма да има лекари в спешната помощ, особено в периферните райони на страната. В отделението, на което тя е началник, работят трима лекари на половин щат, други двама идват по за 2 часа, останалите даващи дежурства са от отделенията в болницата, а това натоварва бюджета. Тя посочи, че в Ивайловград, например, в спешната помощ няма дори и фелдшер, дежурства дават медсестри. „Проблемът е системен, повтаряме го от години, а всеки нов министър пише нови правила, които се оказват трудно приложими на място. Когато се криминализира агресията и започнат да се отсъждат ефективни присъди, тогава може ситуацията да се промени. Но не само циганите са лошите, лошото е в липсата на държава“, посочи д-р Рашид.   

д-р Леман Рашид