1/3 от хората, преминали през субсидирана заетост или обучение, не си намират работа след това. 55% от безработните са се реализирали на пазара на труда. Излезлите от програми, насочени към частните фирми, се реализират много по-добре, отколкото работилите в общински и държавни структури, но конкретни данни за това не бяха дадени. Повечето от намерилите работа са се устроили постоянно на пълен работен ден (87%), 5 на сто са намерили пост на 4-часов работен ден, а 7% - сезонна работа, което означава, че след това отново са били без работа. Това показва първото публично проучване за ефекта от програмите и мерките за заетост и обучения, финансирани само с държавния бюджет. Тук не е проучван ефектът на мерките по ОП "Развитие на човешките ресурси". Анкетирани са 1706 безработни лица, участвали в програмите, 1523 работодатели и експерти от бюрата по труда.
Програмите в малките населени места са по-неефективни, защото там пазарът на труда е по-тесен. С най-добра реализация е област Благоевград, където 72% от преминалите през субсидирани места си намират работа след това. В челните позиции са и Кърджали и Ямбол. Най-неефективни са програмите във Видинско и Хасково, където едва 1/5 от безработните си намират след това работа, което експертите обясняват с ниското търсене на хора, както и с това, че програмите тук са основно насочени към общините.
Най-неефективната програма е "От социални помощи към заетост". След участие в нея работа са си намерили едва 13.4%. За тази година целта бе по тази програма да се осигури работа на 4-часов работен ден на 2000 души, като за това са заделени близо 11 млн. лв. Както "Сега" писа, заради ниската ефективност на програмата догодина тя ще бъде прекратена. "В момента на експертно ниво обсъждаме програмите в Националния план за заетост. Някои от тях се нуждаят от сериозно преработване и "От социални помощи към осигуряване на заетост" е такава програма", коментира шефът на дирекция "Политика на пазара на труда" в министерството Елка Димитрова. Димитрова обясни, че според експертите програмата трябва да бъде закрита, а на нейно място вече се разработва нова програма за продължително безработните. Хората без препитание повече от една година ще се обучават по заявка на работодателите, които после ще са длъжни да ги наемат за поне 6 месеца, като държавата ще им поема изцяло осигуровките и заплатата. Около 35% от всички българи без препитание на пазара на труда са повече от една година, като броят им дори се увеличава, което е тревожно, коментира още Димитрова. Акцент ще се постави и върху регионалните програми на общините, като догодина се предвижда ресурсът да се удвои (на 10 млн. лв.), но целевата група ще е отново 2000 души. По тези програми местната власт ще заявява от какви работници има нужда и по какво да бъдат обучени.
Резултатите от изследването показват още, че почти 29% от безработните, включени в субсидирана програма, след нея са останали на работа в същата фирма. Извън програмите на бюрата по труда са се реализирали 23% от хората. Малко над 3% дори са започнали собствен бизнес. 3 на сто са и хората, които от една мярка са преминали в друга, тоест тези, които живеят само от субсидирана заетост. Малко над 2 на сто са успели да се пенсионират. 76.5% от намерилите работа са в частния сектор, докато държавна и общинска служба са почнали близо 21%.
Другата програма с ниска ефективност е "Асистенти на хора с увреждания" - 15.6% от заетите по нея след това са се реализирали. Тази програма обаче има силен социален ефект и целта й е да подпомогне хора, които не могат да намерят друга заетост покрай грижата за близки с увреждания. Сред най-успешните са проект "Реализация" - 68% са си намерили работа след приключването му. По тази мярка се осигурява заетост на безработни младежи до 29 г., жени и неактивни и обезкуражени лица, но условието е те да са поне със средно образование. Програмата "Старт на кариерата" също е успешна - над 65% от младежите по нея са си намерили работа. Най-успешните мерки, финансирани с държавните пари, са за насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни самотни родители (осиновители) и майки с деца до 3 г. (76%), майки с деца от 3 до 5 г. (68%) и насърчаване на предприемачеството (68%).
Разходите на бюджета за един човек, преминал през програмите, са най-ниски при "От социални помощи към осигуряване на заетост". Един човек по нея струва на хазната 190 лв. на месец, но поради това, че се осигурява заетост само на 4 часа. Всеки зает по "Асистенти на хора с увреждания" струва 217 лв., но защото се работи само на 6 часа. Мерките, при които се финансират само дължимите осигуровки за сметка на работодателя, излизат от 51 до 71 лв. месечно. Обученията са най-скъпи - между 614 лв. и 1130 лв. месечно на човек.
