Назми Мюмюн е роден на 30 май 1950 г. в село Млечино, община Ардино. Завършил е филиала на Плов дивския университет в Кърджали, АОНСУ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност педагогика и психология. От 2013 година е заместник областен управител на Кърджали. През последните два месеца е изпълняващ длъжността областен управител. Член е на Националния съвет на БСП, отговорник за работата с изселническите организации в Турция и връзките с Народно-републиканската партия

 - Първият турчин, областен управител на Кърджали от 1912 година. Как възприехте този факт?

- В началото дори и не се замислих. Трябва да отбележа, че аз бях изпълняващ длъжността, защото областният управител Бисер Николов излезе в отпуск заради участието си в предизборната кампания. Той бе втори в листата на БСП и не бе избран за народен представител. От онзи ден (сряда) се върна на работа.
Приех назначението не като ласкателство, а като отговорност заедно с областната администрация да проведем нормални избори в един тежък регион, какъвто е Кърджали.
- Как приеха хората в Кърджали това назначение? Преди и по време на избори страстите тук се изострят.
- Сигурно защото хората тук са мъдри и отдавна са разбрали, че няма значение дали си българин или турчин, щом спазваш закона и си изпълняваш съвестно задълженията. Аз съм член на БСП, нашите партийни членове и симпатизанти също ме приеха много добре, но с огром но огорчение трябва да кажа, че не така стояха нещата сред част от ръководството на партията в Кърджали.
- Какво имате предвид?
- Това, че в една част от ръководството има вкоренени стереотипи и те не можеха да си представят, че турчин, макар и временно, ще управлява област Кърджали. Тази част не е определяща за БСП, но за съжаление в нашата партия все още има боледуващи от антитурско мислене. Жалко, защото етническите турци в България принадлежат към по-бедната част от обществото и на тях им е присъщо лявото мислене.
- Как си обяснявате протестите в Югозападна България срещу избирането за народен представител на Александър Методиев, известен като Бат Сали?
- Моят личен опит в Кърджали сочи, че анти-ДПС кампаниите работят в полза на ДПС. Аз съм български турчин и живея сред български турци, аз съм на техните сватби и погребения и виждам, че много от тях не са доволни от политиката на ДПС. Винаги когато тези хора потърсят алтернатива в други партии, се появява някой „юнак“, започва да говори срещу българските турци, издига националистически лозунги и тези хора отново се капсулират в ДПС. Това е вредно за държавата, за българското общество. Ето сега протестите срещу избирането на Александър Методиев от Кюстендил. Това е законен избор, защото системата за разпределение на мандатите в парламента позволява да бъде избран кандидат, получил 800 гласа. Ако тази система се струва несправедлива за протестиращите в Кюстендил, то за част от хората в Кърджали е справедлива. Защото при предишната система ДПС получаваше пет от петте мандата в нашия избирателен район и голяма част от населението нямаше представителство в Народното събрание. Сега вече и други партии излъчват депутати от Кърджали. Регионалният интерес не винаги се припокрива с националния интерес, право и задължение на Народното събрание е да намери баланса и да го облече в законова форма. Не може в съвременна България да има хора, чието съзнание е замръзнало някъде в края на ХIХ век, и тези хора да се опитват да управляват цялото ни общество. Проявите на ксенофобия вливат отрова в българското общество, а на него му е нужно обединение.
- Кой печели от тези прояви?
- При всички случаи ДПС. Защото малцинствата се чувстват несигурни и търсят спасение, като се самозатварят. А това дава възможност на управленския елит на ДПС да прави каквото си иска. Провокирането на етнически вот изкривява демократичните процеси у нас. За това вина носят всички политически партии.
- Защо?
- Защото загърбиха малцинствата. Вижте колко етнически българи са водачи на листи на ДПС и колко етнически турци са водачи на листи на други партии. Само това трябва да ви говори достатъчно.
- И в БСП ли е така? Все пак вие сте член на Висшия съвет на партията.
- През последните десет години, доколкото си спомням, в Изпълнителното бюро на БСП имаше само един представител на турското малцинство у нас -д-р Семра Изетова, и тя беше за кратко там. Българските турци са потенциален ляв електорат. Те имат нужда от социална справедливост, такава, каквато прокламира БСП. Нещо повече, те все още помнят с добро как по времето на социализма бяха направени пътища, бяха прокарани вода и ток и до най-затънтените махали в планината. Социалистическите идеи са им много близки и не е случаен фактът, че нашите изселници в Турция в значителна част подкрепят лявата JHP. За съжаление мога да констатирам, че БСП не работи достатъчно сред българските турци у нас. Нещо повече, дори забелязвам как ДПС иззе лявото говорене в срещите си с тях.
- Затворени ли са българските партии за българските турци?
- На думи са отворени. Но все още не могат да приемат различния като равностоен. Аз съм на 65 години и за първи път с родилни мъки моята партия ми се довери да бъда заместник областен управител. В социалистическата парламентарна група няма нито един депутат с турско име. Няма нито един турчин и в ръководството на „Позитано 20“. Нито един човек с турско име не е бил предлаган за министър, заместник-министър, областен управител. За четвърт век няма такъв случай. Докато останалите партии продължават да подхождат с пренебрежение към етническите малцинства, да не им се доверяват и да имат подозрения, останали от миналия век, ДПС ще бъде фактор в българската
политика.
- Трябва ли да се страхуват партиите от българските турци?
- През последните двайсет и пет години аз не съм чувал някой от българските турци да се е противопоставил на българската държава, да е посегнал на нейните символи, да е направил антибългарско изказване. Вижте какво се случва в съседните държави. Вижте кюрдите в Република Турция, албанците в Македония и Сърбия и ще разберете за какво става дума. Етническите турци у нас не са по-малко българи по отношение на тяхната обич към общата ни родина, към родните им места, към семействата им, към техните приятели и комшии. Сега виждам истерията около гласовете от Турция. Извинявайте, но те са равноправни български граждани и имат законните права да гласуват. Тези хора имат имоти у нас, плащат си данъците, много от тях развиват бизнес тук. Много от тях, след като се пенсионират в Турция, се връщат да живеят у нас. Защо? Защото България е в сърцето им. На Байрама турците раздават на българите баклава, мекици, бонбони. На Великден българите подаряват на турците козунаци и боядисани яйца. Значи обикновените хора отдавна са решили проблема „българи - турци“. Аз не разбирам защо партиите все още не могат да го направят.

- Споделяте ли мнението, че БСП загуби тези избори заради сътрудничеството си с ДПС?
- А с коя друга партията можеше да се коалира преди една година? Хората много бързо забравиха, че тогава Бойко Борисов беше пометен от улицата. Хората скочиха, защото тази антисоциална политика на ГЕРБ постави под въпрос оцеляването им. Трябваше да се направят много бързи стъпки за нормализиране на състоянието на държавата. С кого да се коалира БСП? С тези, които караха хората да се самозапалват от отчаяние? Не може да се изолира турското малцинство у нас. Нито от централната, нито от регионалната власт, защото това означава огромно разделение на обществото, което може да доведе до много неприятни, дори пагубни за държавата последици. Проблемът в българския политически живот е защо не се позволява на българските турци да намират своето представителство във и чрез другите партии, а не само чрез ДПС.

Красимир Ангелов