Старите гори в България по-малко. Стари запазени гори има само 103 000 хектара, или 2,9% от всички горски масиви, показва проучване на Института за гората към БАН. Те са предимно в резервати и труднодостъпни места.
Еколозите смятат вековните гори за изключително важни със своите защитни функции срещу наводнения и за съхраняване на биоразнообразието.
Данните показват, че при изсичането на девствените гори изчезват и около 30% от животните, които живеят в тях. Примери за това са летящата катерица, много видове кълвачи, бръмбари и други насекоми.
Отделни вековни дървета могат да се видят в София край езерото "Ариана" и в началото на Княжевската гора, обясни зам.-министърът на земеделието и експерт по горите доц. Георги Костов. Те са на поне 200 г. и са образци на естествената растителност в тези региони. Старите дървета са летен и зимен дъб.
С изключителна ценност са девствените гори в Западна Стара планина. Там в най-високите части се намират няколко басейна от вековен бук, които опазват водните ресурси на Берковица и селата в северното подножие. Именно съмненията за незаконна сеч там са смятани за причина за бедствието от началото на септември.
Малки вековни гори от дъб, бук, смърч или бор са разпръснати и в почти всички планини. Има ги в националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", както и в природните паркове Странджа, "Българка", "Рилски манастир" и Беласица, пише "24 часа".
Всъщност запазването на старите гори се оказва ключово за предпазване от наводнения. Вековните дървета имат по-мощна коренова система, която отвежда водата, обяснява доц. Костов. Затова и старите гори се оставят и имат важно значение за вододайните зони. Според доц. Костов обаче са спекулативни твърденията, че изсичането на горите е предизвикало бедствията у нас през това лято. За наводненията най-важен бил какъв е наклонът на терена, а не толкова дали отгоре има трева, или гора.
Повечето стари дървета у нас се ползват от защита, защото са в национални или природни паркове и в "Натура 2000", но има и такива, които влизат в състава на стопанисваните гори.
Няма обаче лесовъд, който да маркира за сеч вековно дърво, още повече че от търговска гледна точка дървесината му не е най-ценна, твърди зам. земеделският министър. Според него не е нужна допълнителна защита и законови ограничения. Трябвало само да се спазва наредбата за сечите.
Оптималната структура на гората е като на населението - не е добре да е само от старци или от младежи, а да има и от двете групи, казват лесовъдите. В процес на подготовка са обаче допълнителни ограничения за т.нар. окончателна фаза на възобновителните сечи.
При тях на територии със стари дървета, които се подменят с млада гора, задължително ще се иска да се оставят острови от вековни големи дървета. Те ще бъдат определени като процент от площта.
Макар вековни да са всички гори над 100 г., същински стари са онези, които са се развивали стотици години без човешка намеса, обясняват лесовъдите.
Най-старото датирано иглолистно дърво у нас е Байкушевата мура в Пирин, което е на над 1300 години. За още по-стар от него обаче се смята дъб от чирпанското село Гранит, който се предполага, че е на 1650 години.
Кампания за опазване на вековните гори в България има Световният фонд за опазване на дивата природа - WWF. Еколозите смятат, че са застрашени от изсичане около 100 000 хектара с потенциал да се превърнат в стари гори, защото са включени в планове за стопанисване. Те обясняват, че вековните гори са последните кътчета дива природа, където може да се наблюдават всички фази от развитието на естествените гори.
