Партиите тихо се изреждат в РИК в Кърджали и регистрират листите си с кандидатите за новия парламент. Първи, то се знае, бяха ГЕРБ, следвани от ДПС, Българска социалдемокрация, АБВ и в неделя БСП. Тихо се записват и си тръгват, защото вече дори не е интересно да питаш лидерите кой е основният им опонент. Преди да отворят усти, се знае какво ще излезе от тях – всички са срещу ДПС и всички с еднакъв ентусиазъм пускат девиза „Да разбием монопола, респ.бастиона, на ДПС“. В безкрайните 25 години на прехода нищо не е мръднало в мисленето, посланията и реалностите. Ако на митинга на площад „България“ преди близо 20 г. Георги Първанов, все още само партиен водач и кандидат за депутат, скандираше с поддръжниците си „България на българите, турците в Турция“ и „Кърджали е нашата Сталинградска битка“, то после същата линия върви при всички последвали предизборни кампании, вярно, че с лека перифраза и с декларативна толерантност. По време на целия преход избори има в София, в Кърджали и в тази демократична страна, казано накратко. Фокусът на всевъзможните наблюдатели и медии е забит в този край на Родопите, сякаш тук са най-специалните избиратели, които ще изстрелят опасни оръжия към столицата. За да разбият този тъй страшен полигон, партийните централи изпращат най-добрите си бойци и знакови фигури, с които разполагат.

Традиционно лидерите на ДПС са водачи на местната листа и очаквано този път Лютви Местан е пръв в списъка. Той поне ходи редовно на работа, за разлика от почетния си началник преди. Срещу Местан и компания са всички останали – Цвета Караянчева /ГЕРБ/, Милко Багдасаров /БСП/, непознатият по тези ширини Трендафил Величков от АБВ. Самообявилият се за новия Ахмед Доган в българската политика Николай Бареков праща тежката си артилерия в Кърджали – заместниците му в България без цензура Рада Коджабашева и Росен Петров, както и световната шампионка Тезджан Наимова. Местните и разпознаваемите лица в листата на най-шумната и доскоро платежоспособна партия са като гарнитура към тройка кебапчета. Това „блюдо“ още не е регистрирано, възможно е бившият кмет на село Бенковски Феим Мендерес да се окаже второ кебапче. Той е като другите турци в другите листи – кандидат, ама не съвсем. Не, че има някакво значение с кой етнос те идентифицира името, но в Кърджали има, ужасно има значение. Партиите се сещат, че турците им трябват непременно по избори, ей така за примамка, пък който захапе…

Тоталната липса на визия в политическите централи след 1989 г. за работа с малцинствата доведе до този абсурд – те са обсебени от една партия, а останалите на всеки вот се юрват да събарят монопола й. Факт, че само в ГЕРБ се сетиха да привличат друговерци в редиците си, но няма данни да са ги натоварили с особени отговорности, по-големи от присъщите на електората. Вероятно това отношение е вид превенция спрямо евентуалната „генетична“ обремененост на бившите депесари, подсилващи полиетническия имидж на ГЕРБ. Съвсем друг е въпросът колко ефективно е постоянното белязване на българските мюсюлмани като такива и фиксирането в градежи и ремонти на джамии. Това последното може да се хареса на новия турски президент, но у нас си е алъш-вериш на гласове. Реформаторският блок стъписа и без друго излинелите сини редички в Кърджали. Тяхната ракета е Корман Исмаилов, още нещо харесвано от Ердоган, а там чувствата са взаимни. Бившият лидер на младежкото ДПС за втори път ще се бори с ДПС из Родопите. Още не е ясно кого ще прежалят новите Десни, за да стане по-ясен абсурдът на дясното.

Истина ви казвам, нищо ново в предизборен Кърджали. Гъркиня от Кавала скоро за пръв път видя града и възкликна искрено: „Не бях виждала град, построен в парк!“. Права е жената, освен Водно огледало на река Арда и паркове, друго няма. Заводите умряха, хората се изнасят, улиците вечер са пусти. А улиците са пусти и защото са разкопани и тъмни. Дупки зеят по тротоарите и по пътните настилки не само в кварталите, но и в центъра. От месец върви смяната на плочниците по централния булевард „България“. Да минеш вечер е цяло приключение – 10 метра от тротоара е обновен, следващите обаче не са, но това обстоятелство се усеща единствено с обувките и, не дай Боже, с коляно. Защото е тъмно като в пещера и то е отдавна. А е така, защото общината е с блокирани сметки и дължи рекордни борчове в милиони левове. Плътен мрак цари и по главните улици, и по пресечките, тук-там просветват като светулки джобните фенерчета на предвидливи пешеходци. Опасно е преминаването и по мостовете над река Арда, която разделя града на две части. Големият и масивен централен мост, наричан все още Новия, макар отдавна да не е нов, нощем е осветен повече от фучащите по него автомобили, отколкото от лампите. Въженият пък е изключително опасен и през деня заради  гнилите  дъски и липсващи цели звена, и дупки по наличните. Трябва да си любител на екстремни преживявания, за да дръзнеш да минеш до отсрещния бряг, където е квартал „Възрожденци“. Инцидентите по този мост са доста, има и фатални, преди години имаше и 1 милион лева, осигурени за ремонта му, който така и не се състоя, а и парите изчезнаха безследно. Партийните изборни трупи следва да внимават с изброените препятствия по време на гастролите си в този район. За безстопанствените крави по улиците и пътищата ще ги предупреждаваме на място.  Но Кърджали е град, построен в парк, нали! А в зелената му тишина отново шумолят  политически сметки – на тъмно, като в бастион.