През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г.
29.3% от пълнолетното население на страната, или около 1.9 млн. граждани, признават, че са давали пари, подарък или услуга на служители в обществения сектор през последната година, показва доклад на Център за изследване на демокрацията.
Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в ЕС.
Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор.
Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, пише още в доклада.
Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията.
В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано.
След 2008 г. устойчиво расте делът на хората, които сами предлагат облаги на служителите в публичния сектор.
Различните форми на корупционно поведение се разпознават добре от повечето граждани и са в голямата си част оценявани като неприемливи.
Практическото отношение към корупцията обаче не се основава на морала, а на рационалността: в среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.
Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и „необходимо зло“.
Корупцията е проникнала всички институционални сфери.
Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.
Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно, пише в доклада.
Повечето компании нямат доверие в публичните институции и се оплакват от липса на равнопоставеност при контакт с правораздавателните органи.
Прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията среща значителни затруднения. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни, добавят от Центъра за изследване на демокрацията.
Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, и за ограничаване на корупцията в собствените си редове.
"Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите. Нещо повече, ефектът от наказателния подход (например в периода 2009-2011 г.) е краткотраен и поражда множество други социални, гражданско-правни и политически проблеми", се коментира в изследването.
