Ден на победата в Кърджали

През 1996 г. България влезе във ВТО, през 2004г. – в НАТО, през 2007г. – в ЕС.Какво се промени? През 1996 г. България влезе във ВТО.Бъдещето изглеждаше в розови краски.Паралелно с това влизане на България във ВТО ключова тема на външната политика на страна беше въпросът за влизане то на страната в НАТО и ЕС.На мнозина им се струваше, че независимо от всички трудности, свързани с последващия преход към пазарна икономика, избраният път ще има изключително благоприятен ефект за страната. В същото време в България се водеше ожесточена борба между двата лагера – на конструктивните сили, които виждаха в Европа само удачен икономически модел и на агресивните прозападни сили,въпреки настроенията на обществото, които искаха пълна политическа преориентация на България. По принцип, плановете за присъединяване към ЕС и НАТО,се обсъждаха от политиците още в края на 80-те години.Така бъдещият министър на външните работи на България Соломон Паси,тогава още дисидент-правозащитник и депутат, основа „Български Атлантически Клуб”.Определени крачки в плана за сътрудничество с НАТО бяха направени още през 1991-93г.Но едва през 1996г. Съюзът на демократичните сили в България излезе с рязка критика по адрес на министър-председателя и лидера на БСП Жан Виденов за това, че страната така и не е подала в Брюксел формална молба за влизане в Северо-атлантическия блок.Тогава БСП действително не бързаше да се присъедини към тезисите за необходимост от най-скоро влизане на България в НАТО,изказвайки се само за усилено изучаване на системата на Северо-атлантическия алианс,за неговите планове на разширяване на Изток.Още през март 1995г. Ж.Виденов изказа своето мнение по отношение на военния блок:”Що се касае за разширяване на НАТО чрез включване в него на източноевропейските страни,то съвършено ясно е и на Северноатлантическия алианс , че без русия, въпреки Русия и , не дай Боже, срещу Русия истинска безопасност в Европа и света е невъзможна”.Населението се придържаше към сходна позиция, като не виждаше в Русия и в който и да било друг съществена заплаха за безопасност. Но в същото време събитията на територията на бивша Югославия вследствие на пропагандата на северо - атлантическите ценности и благодарение на характерния за България стереотип, че интеграцията в НАТО ще способства за интеграцията в Европа, ситуацията се промени.Населението и правителството поеха курс на Запад и в сферата на отбраната.Новият президент на България става Петър Стоянов, активен защитник на присъединяването към НАТО.по инициатива на Стоянов на 17 февруари 1997г. България подаде официална заявка за влизане в Северо-атлантическия алианс., а от българското правителство беше одобрена програма за сътрудничество със страните от НАТО отбранителните изследвания и обезпечаване на въоръжението. НАТО за ЕС, НАТО за икономиката… Особено важно и превратно събитие по въпроса за присъединяване в НАТО станаха действията на България в навечерието и по време на операцията на НАТО срещу Югославия през 1999г. Отчетите на българските спецслужби за така наречената операция подкова изиграха ключова роля при решението на европейските страни да се присъединят към военната операция против режима на Милошевич.По-късно ще стане известно , че сериозни доказателства за готвеща се етнишческа чистка на българите не е имало. Това не попречи на българите фактически да обвинят съседа си в подготовка на етническо прочистване и геноцид.По време на самата операция на ВВС на алианса бе предоставено въздушното пространство. Едва по-късно, през 20001г, бива въведен визов режим за Руската Федерация.България окончателно сменя своя външно-политически курс в посока Запад.Очакванията на ръководството на страна се оправдават.През 2004 г. България вече влиза в НАТО. А вече през 2007 г. става член на ЕС. Но доколко очакванията на относително процъфтяване в единното европейско семейство се оправдаха? Някога България беше индустриално развита страна със много силен селскостопански сектор, с прекрасно производство на собствен тютюн и винопроизводство. Българските чушки и домати,вина и цигари се продаваха в много страни по света.До влизането си в ЕС България продаваше електроенергия на Турция,Италия, Гърция, Албания и Македония. Сега България е една от енерго зависимите държави. През 2010г. на фона на шантажа на Украйна срещу Русия и последващото прекъсване на транзита на природен газ България даже преживя и енергийна криза,бидейки неспособна да обезпечи себе си с необходимите мощности самостоятелно. Освен това на фона на нестабилността в Близкия Изток България беше залята от вълна от нелегална имиграция. Страната стана първоначален , а и често , краен пункт за бежанците от Сирия и други страни. В същото време ЕС не бърза да й помага.Лагерите за бежанците растат заедно със социалното напрежение. А никаква съществена помощ не се наблюдава от Брюксел.Част от българските топло-енергийни централи бяха приватизирани от американски компании.Цената на електроенергията нарасна повече от 10 пъти.Подобна ситуация се наблюдава и в някои5 други отрасли на икономиката.България повече не е страната на доматите и чушките.Близо 75% от всички плодове и зеленчуци , които не се отличават по подобен вкус и качество се внасят от чужбина. Много български предприятия са продадени на безценица на западни корпорации и заедно с природните ресурси се контролират от чужбина. Спадът се отрази и на демографската картина. Населението за последните години , само официално спадна с 1,5 млн. души.но тази статистика не отчита вълните на емиграция в западните страни в условията на свобода на предвижване в ЕС. При това сред болшинството на населението на България позицията за относително далечното разширяване на НАТО в региона ,при отсъствие на реална опасност за страната остава не еднозначна . Въпреки това министъра на отбраната Ангел Найденов предложи да се увеличи броя на много националните военни учения в рамките на НАТО на територията на страната и по-активно да се използват съвместните военни съоръжение на базата в Ново село. От какво изниква тази необходимост? Нима населението на страната ни ще се окаже по-защитено в резултата на участието ни в Програмата на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Източна Европа? По- скоро тук играят своята роля амбициите на самият Алианс и отделни представители на Българският Политически елит.( В резултат на това НАТО допълнително слага допълнителни ограничения на държавата , подлагайки я на необосновани опасности , а също така лишавайки я на нейните възможности за провеждане на самостоятелна външна политика в сферата на отбраната . За по- голяма част от населението политиката на Правителството на България по-този въпрос е неуместна и не разбрана . По- малко то половината / 45%/ считат ,че НАТО трябва да се намесва във военни операции извън Европа. Освен това резултатите на същото това запитване на въпроса / Поддържате ли Вие навлизането на сухопътни войски в Либия , за поддържане тамошните бунтовници / само 15 % от населението отговарят положително. Не е учудващо ,че отчитайки загубите на Българската Армия в Иракската война от 13 убити войници на всички страни съюзници нашите загуби са най- високи -6 убити военно служащи. Въпреки горе изложеното правителството продължава да придържа посоката ни към Северно Атлантическият пакт , и ако в момента на приемането като членове на НАТО /2004г./ и по време на разработването на новата стратегия на НАТО /2011г./ България макар и да опитваше да запази неутралитет и да не се намесва особено в разговорите / ние сме за НАТО , НАТО е добре но нека да дружим със всички и излишно да не влизаме в конфликти/ и даже в определен смисъл се стараеше да подкрепя интересите на Руската Федерация то на фона на продължаващата политическа криза риториката стана войнствена ,не популярният премиер Пламен Орешарски обвиняван в корупция безуспешно се опитваше да отвлече вниманието от вътрешните проблеми .Де факто на Българският народ започна да се насажда Анти Руска идеология, стараеща се да разруши много вековните културно-исторически връзки. След падането на правителството на Орешарски , за България има шанс да си възвърне относително дружеската позиция. Но всеобщата истерия около Русия усилено раздувана на Запад , негативно се отряза и приемането на решения от София. Та така, с кого сме ние , Братя – Българи ?!?

Петър Димов