Д-р Атанас Митков

Интервю с директора на Центъра за спешна медицинска помощ в Кърджали д-р Атанас Митков.

-Д-р Митков,напоследък много се говори за реформа в Спешната помощ.Какво е най-наложително да се направи за да бъде тя оптимизирана?

-В сектора на Спешната медицинска помощ голямата реформа приключи през 1995-1996 г.Бяха обособени като юридически лица 28 Центъра за спешна медицинска помощ.Бе закупена нужната апаратура и нови санитарни автомобили. Последвалите промени са правени на парче, без ясна стратегия. Спешната помощ е елемент на националната сигрност. Затова това ,което е належащо в момента е постигането на политически консенсус, за това как трябва да изглежда Спешната помощ и задачите,които тя трябва да изпълнява. Нужна е стратегия,а защо не и закон за Спешната помощ. Трябва да бъде регламентирана дейността на Центровете за спешна медицинска помощ ,независимо от това, кой е на власт, за един обозрим период от време.

В най-скоро време, няма да останат и тези ентусиасти,които сега работят в Центровете за спешна помощ,и тогава обществото,макар е късно ,ще оцени какво е загубило. И ще бъде невъзможно да се възстанови сегашното положение. И тогава ще е много късно. Ако нацията  ни не иска да  загуби и това,което е в момента съществува е крайно време да направи две неща:1/ да поиска от политиците да изработят закон за спешната помощ,който ще задържи кадрите в системата и2/ да се отнасят с необходимото уважение към работещите в системата,за да имат и минимален стимул да останат да работят.Освен това политиците трябва да се споразумеят да достойно заплащане на работещите в ЦСМП

 В евентуален бъдещ  закон трябва да се регламентира възможността лекарите при нас да специализират,каквато специалност поискат.Трябва и регламент за парамедиците.Сега повечето фелдшери в Центровете за спешна медицинска помощ са на пенсионна възраст.Ще се окаже,че докато завършат парамедиците и се включат в системата ще има дупка в екипите.Около три години те ще бъдат оголени от кадри.

-Центърът за спешна медицинска помощ в Кърджали е сравнително добре окомплектован кадрово.Какво обаче е нужно за неговата нормална работа?

-Центърът за спешна медицинска помощ в Кърджали наистина е кадрово обезпечен.При полагащите ни се 54 лекарски места са заети само 12.Останалите са попълнени от фелдшери.За разлика от много други центрове в страната нашия щат е изцяло зает.Имаме възможност да осигурим необходимия брой медицински специалисти ,които да работят.Липсват обаче млади лекари,които да практикуват в системата и причините за това са комплексни.От една страна е ниското заплащане,а от другата –липсата за възможност за специализация.Не маловажно е и отношението на обществото към работещите в Центровете за спешна медицинска помощ.Тук съвсем спокойно мога да кажа,че обществото е длъжник на нашите екипи.Ние оказваме безрезервна помощ,към всички които са се обърнали към нас.Не отказваме повикване,въпреки,че голяма част от пациентите не са спешни.

-Центърът за спешна медицинска помощ в Кърджали обслужва тежък планински район.Той осигурява медицинско обслужване на хиляди,които не са здравно осигурени.Това осъзнава ли се?

-Предизвикателствата пред нашите екипи са няколко.Едно от тях е достъпа до отдалечените махали.Има места ,където може да се достигне само с високопроходими автомобили.Второто предизвикателство е отношението на самите пациенти.Голяма част се държат нагло и обидно към нашите служители.Не мога да разбера какъв човек трябва да си, когато получаваш медицинска помощ и същевременно обиждаш този,който ти я оказва.Третото предизвикателство е големия брой неосигурени пациенти.Ние оставаме единствената възможност неосигурените пациенти да получат някаква безплатна медицинска помощ.За съжаление няма нищо безплатно в медицината.Дейността ни се плаща от тези,които редовно внасят здравните си вноски.По разчети,едно излизане на линейката е скъпо удоволствие.Излиза около стотина лева.Това включва  заплати на персонал,осигуровки,разходи по поддържане на санитарните автомобили и др.

Според мен трябва да се въведат санкции за тези,които разкарват безпричинно линейките.В Германия сумата е 450 евро.

-Напоследък зачестиха посегателства върху ваши екипи.На какво го отдавате?

-В обществото от дълго време се наслагва едно отрицателно отношение към работещите в сферата на здравеопазването.Ще повторя-обществото е длъжник на нашите колеги.В момента в Момчилград имаме заведено дело срещу един гражданин,който си е позволил с батерия за душ да удари линейката.Смятам,че съдът ще приложи цялата строгост на закона.Очаквам да бъдат респектирани всички, които си мислят, че могат да се държат по подобен начин с нашите служители.Докато съм директор ще работя такива граждани да бъдат строго наказвани.

-Много често линейки се викат за незначителни случаи,когато по същото време има действително спешни повиквания.Как процедирате?

-Доста голяма част от дейността ни е свързана с обслужване на неспешни пациенти.Това са пациенти ,които не са могли или не са искали да намерят личния си лекар.Пациенти,които са неосигурени.В областта има незаети 55 лекарски практики.Всички тези пациенти се обръщат към нас.Освен това безотказно обслужваме карценомно болни хора.На нас лежат пияни и дрогирани пациенти.

-Случаите с пияни и дрогирани зачестиха.Това много ви натоварва.

-Ще посоча конкретен случай.Имаме пациент на 36 години.Почти всекидневно,а понякога по три пъти на ден го вземаме от различни места,по сигнали на граждани.Пие,пада на улицата.Транспортираме го.Колегите предприемат своевременни мерки да бъде стабилизиран.Като изтрезнее излиза,пак пие,пак пада.За този пациент три пъти съм сезирал градска прокуратура.Прокурорите откликват моментално и разпореждат задължително лечение.Но след провеждането му ,същия се връща на улицата.Имаме и други слуучаи,но този е фрапиращ.

-Смятате ли,че медиите в страната и региона достатъчно зачитат сложността на вашата дейност?

-Не.В медиите първият въпрос,който се задава е за колко време е пристигнала линейката,а не какво е направил на място екипът.За съжление понякога,по независещи от нас причини линейката може да се забави.Филиалите на Центъра за спешна медицинска помощ-Кърджали са добре разположени териториално.Имаме 8 филиала и два изнесени екипа.Те ни позволяват да не се бавим.Има обаче случаи,когато санитарния автомобил изпълнява друго повикване.Ще дам пример.Возихме психично болен за Кърджали.По същото време пристигна сигнал за спешен случай.Изпратихме линейка от съседен филиал.Във филиалите с изключение на Кърджали дежури по един екип.

Въпросите зададе:Георги Кулов