„Искам и аз като всички нормални хора да имам вече топло семейство, но няма моми. Всичките кандидат – невести в района предпочитат да се омъжат в Ардино, Кърджали или в Турция, никой не иска да остане тук”, казва 32-годишният Бирол Керим от ардинското село Горно Прахово. Срещаме го в центъра на селото да пие кафе. Работи в местното кметство по програмите за временна заетост и е само един от 100-те ергена в родопското село, които не могат да си намерят мома. Досега не е напуснал родното си място.
„Имам си всичко, къща с двор, работа и пари. Но градовете примамват нашите булки с по-добрите си възможности. Никоя жена не иска да остане тук, а ние какво да правим. ”, разсъждава Бирол и допълва, че всяка вечер е пред лаптопа си, за да търси в социалните мрежи любовта на сърцето си. Вярва, че един ден късметът ще споходи и него.
Мъж на средна възраст се оплаква, че няма работа. Също е ерген. „Как да се оженя. Нямам спестени пари, апартамент в града, нито лека кола. От моите връстници само аз останах бекяр (ерген)”, казва той.
Въпреки, че е едно от най-големите села на територията на общината за тази година в Горно Прахово не е сключен нито един граждански брак. Кметът Ибрям Мурад уточнява, че проблемът с ергените е един от най-трудните за селото.
Гюнер Шукри
