Вилдан Байрамова

Пак сме във въртележката на изборите, от която може и да не се измъкнем скоро, защото на традиционните играчи това им харесва. Политиците ни са в перманентната си логорея, но не говорят за политики, а си мерят инатлъците и вътрешно-партийните игри на отмъщението. Или тръгнаха вече да зарибяват с евтината захранка на кухи обещания. Седмицата на кебапчетата и кеша за няколко гласа повече още предстои, но е повече от сигурно, че този път „инвестициите“ ще надвишават в пъти предишните. Преди три дни екс-премиерът Бойко Борисов даде първия знак за десена на предизборната кампания на ГЕРБ с едно обещание, което още клокочи в социалните мрежи. Но предизвиква повече смях, отколкото смут. Защото е всеизвестно колко той държи на думата си. „ОЦК в Кърджали ще работи още поне 50 години и после пак ще ме поканите да го спасявам“ /15 септември 2012 г. в Кърджали/ и „Поне 10 зам.-министри мюсюлмани ще назнача в правителството, ако ГЕРБ управлява“ /17 август 2014 г. в село Припек, Джебелско/ са с тежестта на „Я елате, зайченца, при батко!“. ОЦК не работи и няма причина от усилия за спасение, защото се превърна в пример за неспасяем случай. За светлото управленско бъдеще, ширнало се пред мюсюлманите, е рано да се каже. Факт е, че след ДПС първата партия, която привлече малко етнически турци и повече българо-мохамедани, е ГЕРБ и това не може да се отрече. Но работи по темата не, защото „различните“ са симпатични, а казано с най-баналното клише – за да разбие монопола на ДПС върху малцинствата в определени региони. Борисов не си играе на интеграция и не ползва това понятие, той стреля директно в кариерния мерак, за да стане сам симпатичен, където трябва. В смесените райони реже ленти на селски игрища, на ремонтирани джамии, водоеми и обещава, а потенциалните зам.-министри рехаво пълнят мегданите. Рехаво, защото игрище къща не храни и трудоспособните са на гурбет.

„Сега в нашите области, където има предимно смесено население, издирваме всичко, което е образовано и с добра репутация и ще му дадем път да се развива“, каза той онзи ден в Припек. Излиза, че за да получиш шанса за реализация под крилото Бойково, е достатъчно да си Хасан с диплом от ВУЗ и на село да ти казват „Добър ден“ без да те попържат. Дали ще се внимава и за преданост към партията, или за това става ли човекът за работата, може би ще научим със следващата порция на критериите. Но на подобни безпардонни назначения сме се нагледали и даже отвратили. Дали пък декларацията за бъдещите 10 зам.-министри мюсюлмани не е отпратка към очаквана подкрепа от ДПС след вота? Двете партии доста си приличат по стил, когато иде реч за подбор на кадри във властта, а кадрите им – по доказана впоследствие некадърност. Няма лошо в администрациите на всички нива да работят хора, назоваващи Бог с различни имена. Но ми се ще да доживея времето, когато това дори няма да се споменава като първа характеристика. Квота от 3% за мюсюлмани имаше по времето на Тодор Живков, а учениците му гледам, че надминават учителя си. Абсурдна е обаче експлоатацията на разделителни понятия – еднакво дразни както „мюсюлмани зам.-министри“, така и „още погазват правата и свободите ни“.

В Конституцията на България чл.13 /4/ пише: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели“. Да сте забелязали стриктното спазване на този императив, аз не. И ако едни се правят, че той не съществува и си веят байрака, то всички останали се правят, че не забелязват това, за да имат с какво да се цакат по избори. „Най-важно е какви политики ще прави ГЕРБ, за които ще са нужни хора с подобен профил. Как ги изчислиха, че ще са 10, с какви аргументи? Ето това няма кой да обясни на Борисов, нито на „компетентните“, с които се е обкръжил. И да, наистина с това изказване той нарушава Конституцията на България!“. Това ми каза Душана Здравкова, основател на ГЕРБ, магистрат с дълга практика и отдавна далеч от партията. „Това е политически ход, Борисов много добре знае каква е разликата между религиозна и етническа общност, но това е хитър ход да прикани да гласуват и тези, които са и не са привърженици на ДПС. Иначе е еднакво абсурдно в една държава гласоподавателите да се разделят по етнически и религиозни различия“, смята Огнян Александров в Кърджали. Пенсионираният учител Стоян Папазов в Хасково пък пита защо Борисов смята, че мюсюлманите стават само за зам.-министри и че всеки разумен човек трябва да откаже на подобно предложение. „Абе я да ни оставят на мира! Важно е хората в управлението да са заслужили, можещи, знаещи, мислещи, отговорни и способни, без значение от тяхната етническа и верска принадлежност“, подчерта Хасан Хасан от Велико Търново, безработен икономист. Тук цитирам мнения на приятели, споделени във Фейсбук, като пропускам някои доста хард-квалификации по адрес на оратора от Припек. Общото между десетките коментари е, че в ГЕРБ и персонално Борисов не са наясно с понятието „мюсюлманин“. А то беше любимо на Тодор Живков, който го употребяваше, за да избегне думата „турчин“ в един по-специален период от историята на България. Но пък единствената религия, която дава и етнически идентитет, е юдаизмът – приемеш ли го, ставаш евреин. Всички останали религии са толерантни и са само принадлежност, не и етническа идентичност, припомни ми друг приятел. И разказа за португалка, приела исляма, но тя си остава португалка, за туркиня-християнка в Лондон и за няколко смесени българо-турски семейства в обкръжението му, съхранили религиозните си обичаи. Веднъж се осмелил да попита едно от семействата как се справят, казали му – много трудно, много празници, много харч, почти всеки ден празнуваме нещо. Може би и Борисов трябва повече да си говори с такива хора, без задължително да очаква обожание в очите им, но и да ги чува какво му казват. Това последното не му е присъщо. Но и на българина, независимо как нарича Бога, не му е присъщо да търпи да го сочат с пръст, когато е различен и да го плашат с „реваншизъм до дупка“, нито да го преследват с кебапчета срещу бюлетина.

Вилдан Байрамова