"Ердоган е много умен и е направил много за икономиката. Подкрепя свободата на исляма. Добър е в дипломацията." Всичко това 52-годишният Яшар Чосгюн казва с широка усмивка под белия си мустак, докато разговаря с "Капитал" в истанбулския парк "Гези" на 10 август, денят на първите преки президентски избори в Турция. Той живее от 28 години в Германия, където работи като чистач, и вече е пуснал гласа си в изнесена избирателна секция в Мюнхен. "Ердоган е уникален. Противниците му са празни и нямат решение на проблемите на страната. Той е номер едно в Турция", добавя 29-годишният Юджел от черноморската провинция Кастамону, който се е скрил на сянка от парещото августовско слънце. Той е дошъл в Истанбул на гурбет в хранителната индустрия. Всичките му познати и приятели, включително 18-членното му семейство, са гласували за Реджеп Ердоган.
Яшар и Юджел искрено вярват в митовете на Ердоган за живота в Турция и са от хората, които го избраха за президент още на първия тур. За тях страната е регионална сила, въпреки че няма посланици в Кайро, Тел Авив и Дамаск. Икономиката върви добре, въпреки поевтиняването на лирата и нарастващия балон на частно кредитиране. Ердоган е далновиден лидер, въпреки че иска да управлява еднолично, не зачита основни човешки свободи и се опитва да налага консервативни порядки в личния живот на хората.
Тази алтернативна реалност скоро ще бъде подложена на сериозно изпитание. Ердоган трябва да намери свой достоен заместник начело на Партията на справедливостта и развитието (AKP), за да успее тя да спечели парламентарните избори догодина с достатъчно мнозинство, за да промени конституцията и да въведе президентска република. В същото време икономиката губи инерция и са нужни реформи, които да я изведат до по-устойчив ръст. Не на последно място международният престиж на страната е в най-ниската си точка от години и възстановяването му също е приоритет.
Султанът на народа
Реджеп Ердоган спечели вота 51.7% от гласовете при 73.13% избирателна активност, което е с 2 млн. души по-малко от местните избори през март. Опозиционният кандидат Екмеледин Ихсаноглу, подкрепен от Републиканската народна партия (CHP) и Партията на национално действие (MHP), остана втори с 38.5%, а излъченият от кюрдската Партия на мира и демокрацията (HDP) Селяхаттин Демирташ е трети с 9.8%. Триумфът на Ердоган беше предизвестен, но зад него се крият няколко важни фактора.
"Никой не познава турския народ както Реджеп Ердоган", казва пред "Капитал" анализаторът Гарет Дженкинс от The Silk Road Foundation, който живее в Турция от 25 години. Премиерът и следващ президент говори на езика на хората и внимателно таргетира посланията си към различните класи избиратели. Така например в квартал Джаддебостан, където забрадките са рядкост, а крайбрежната алея на Босфора е изпъстрена с кафенета от типа на Starbucks, AKP обещава откриване на ветеринарна болница. Само два километра на север, в консервативния Юскюдар, предложенията вече са за курсове по изучаване на корана.
В същото време е безспорно, че икономическото положение на обикновените турци през последните 12 години при управлението на Ердоган се подобри чувствително. БВП на глава от населението е нараснал с близо 40% в реално изражение и редица малки индустриални градове в провинцията станаха известни като "анадолските икономически тигри" заради значителния напредък.
"Той е разглеждан от милиони хора с ниски доходи като двигател на социално-икономическата им мобилност", пише анализаторът Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, директор на German Marshal Fund в Анкара в своя блог публикация. "В крайна сметка нещата се свеждат до това, че мнозина бедни турци виждат, че днешният ден е по-добър от вчерашния", допълва пред "Капитал" Барчън Йънанч, редактора в англоезичния вестник Hurriyet Daily News.
От друга страна, хроничната слабост на опозицията също допринася за успеха на Ердоган. Издигнатият съвместно от CHP и MHP кандидат Екмеледин Ихсаноглу не успяа да вдъхнови хората. Той е консервативен академик, дипломат и бивш генерален секретар на международната мюсюлманска организация "Ислямска конференция". В кампанията си Ихсаноглу бе бледо копие на Ердоган, който насочваше посланията си към бедните и религиозни турци, но му липсваха както харизмата, така и ресурсите за водене на успешна битка. "Ихсаноглу изглежда като консервативния чичо от село", обобщава Дженкинс. Същевременно самата му кандидатура показва и влиянието на Ердоган върху цялата политическа система в Турция. "За да изтласкат консервативния Ердоган, те се опитаха да представят още по-консервативен кандидат", допълва Дженкинс.
Ако изобщо в тези предизвестени избори може да бъде търсено нещо положително, това е представянето на кюрдския представител Селяхаттин Демирташ. Той агитира върху платформа от универсиални човешки ценности, равенство между половете и етносите, свобода на изрязването. Тоест той говори на езика на протестите от парка "Гези" през лятото на 2013 г. Тогава десетки хиляди турци излязоха по улиците срещу авторитарната политика на Ердоган и прекалената му консервативна намеса в личния им живот.
"Демирташ успя да събере подкрепа извън твърдия електорат на прокюрдската Партия на мира и демокрацията (около 6% - бел. ред). Този резултат може да мотивира кюрдското политическо движение да приеме по-умерен подход занапред", пише Юнлюхисарджъклъ. В същото време успехът на един бутиков кандидат от малцинствен етнос на национални избори може да предизвика и нов полъх в закостенелите ръководства на CHP и MHP, които не са променяли политическата си линия от години, посочва Гарет Дженкинс.
