Ана Страшимирова е магистър по право. Доктор и доцент по научна специалност „Международно частно право”. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените – клон Варна, член на Комисията за работа с младите учени към Съюза на учените в България. Член е на научния съвет при Института по морско право и логистика във Варненския свободен университет. Участва в изготвянето и подписването на „Академични стандарти за организацията на дейността на правните клиники в българските юридически факултети“. Над 30 публикации в областта на международното право. Издадена монография „Договор за наем на кораб“. От юли 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация.
Комисията за защита от дискриминация е създадена през 2005 г. като специализиран държавен орган за равенство по смисъла на антидискриминационното право на Европейския съюз. Като независим, а не административен орган, КЗД не е част от изпълнителната власт, за да може да действа независимо от нея. Такава е изричната воля на българския законодател, който урежда КЗД, за да транспонира директиви на Европейския съюз, изискващи държавите членки на Европейския съюз да създадат независим орган за утвърждаване на недискриминацията. КЗД има представителства в 18 града на страната.
- Доц. Страшимирова, каква е ролята на Комисията за защита от дискриминация в обществените отношения?
- Статутът на Комисията за защита от дискриминация като независим държавен орган представлява своеобразна гаранция за безпристрастно вземане на решенията в качеството й на орган по равнопоставеността. Аргумент за уникалността на производството пред комисията и неговото място в налагането на принципа на равно третиране е нарасналият брой постъпили жалби и образувани преписки през годините. Като отчитаме натрупаният опит, се налага изводът, че Комисията за защита от дискриминация ще продължи да играе водеща роля за налагане в обществените отношения на толерантност и уважение към различните.
- Достъпна ли е Комисията със своята дейност за гражданите от социална гледна точка?
- Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството са по закон за сметка на бюджета на комисията. Предвид ниския социален статус на повечето засегнати от дискриминационни действия и потърпевши от неравно третиране, в повечето случаи с местонахождение далеч от седалището на комисията, се оказва, че законодателят е процедирал справедливо. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.
- Вярно ли е, че най-малко жалби в комисията за защита от дискриминация постъпват от смесените в етническо отношение райони. Ако е така, на какво го отдавате?
- Статистиката през годините сочи, че броят на постъпилите оплаквания от смесените региони не винаги е по-малък в сравнение с останалите, той е по-скоро различен през годините. Показателен е примерът, който ще дам за Област Благоевград като смесен регион – през миналата година постъпилите жалби в КЗД оттам са 58 – най-много в сравнение с всички останали области, изключвам София. Искам да подчертая, че са различни и защитените признаците в жалбите за твърдяната дискриминация от смесените региони. От Благоевград например оплакванията са за дискриминация са по признаците образование, религия, лично положение, етническа принадлежност, произход, убеждение. За Хасково те са религия, образование, убеждение, имуществено състояние, увреждане. За Кърджали тези признаци са етническа принадлежност, лично положение, семейно положение, дискриминация при упражняване право на труд. Видно от посоченото е, че има разнообразие в мотивите и причините за оплакванията до КЗД.
С цел подобряване информираността на населението от всички региони на страната за дейността и компетенциите на КЗД, не спира да се работи, като стремежът ни е да обхванем с мрежата си от регионални представители всички областни градове, но това е цел за реализация в обозримото бъдеще, осигурена и с необходимите финанси. А и Европа настоява това да стане по-скоро.
- Чести ли са жалбите, които сочат случаи на дискриминация на етническа и религиозна основа и каква тенденция се очертава в последно време?
- Имаше период, в който жалбите и образуваните преписки в КЗД по признак етническа принадлежност бяха водещи като брой в производството пред комисията. Постепенно те отстъпиха първото място, но винаги са в петте най-често срещани защитени признаци в оплакванията до КЗД. В жалбите за твърдяна дискриминация по признак етническа принадлежност през годините преобладават преписките, образувани по жалби от ромския етнос. По-епизодични са жалбите от други етноси.
Като положителен резултат от интеграционните мерки на държавата и последователните действия на комисията може да се приеме установената тенденция за промяна в търсената от ромите защита от дискриминация. Последните години намаляват оплакванията например за отказ на достъп до плувни басейни, увеселителни заведения и др. За сметка на това обаче се увеличават оплакванията, свързани с достъп до заетост, упражняване правото на труд, равно заплащане и прекратяване на трудовото правоотношение. Нещо повече, вече са налице установени случаи на неравно третиране при предоставянето на финансови услуги от банка, при изготвяне не експертиза по наказателно дело, представляващи дискриминация по признак етническа принадлежност. За отбелязване е и наличието на оплаквания в сферата на образованието.
Постъпват и оплаквания в КЗД от смесените райони, в които се твърди за практики на дискриминация на религиозна основа. Като пример бих посочила жалбите през годините, свързани със забраната в училище да се носят забрадки от момичета с мюсюлманско вероизповедание. В една от жалбите се твърдеше, че вътрешните правилници в някои учебни заведения съзнателно въвеждат задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички, изповядващи исляма, да носят установеното от Корана задължително облекло. Не бе установена дискриминация и по трите образувани производства, като мотивите на съставите по преписката най-често се градяха върху факта, че действията на ответните страни – РИО или училищни ръководства, са били свързани с изпълнението на законово възложено задължение, което не е имало за цел или резултат по-неблагоприятното третиране на жалбоподателите. Такава е и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. При един от случаите, по който се е произнесъл съдът, се казва, че забраната за носене на забрадки в училищата и университетите не нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
- На какво отдавате случаите, когато регистрирани в България неправителствени организации сезират европейски институции за нарушени права на представители на малцинствата?
- Живеем в демократичен свят и всеки може да търси защита на правата си навсякъде в обединена Европа. Не са редки случаите, когато неправителствени организации и сдружения на граждани сезират комисията по казуси, които са в нейната компетенция. Редица постановени наши решения са по сигнали на такива организации – за сегрегация на роми в образованието, за височината на поставяне на електромерите в ромските квартали, за носенето на религиозни забрадки в училищата и др. Но пак повтарям, във времето, в което живеем, всеки има свободата да избира мястото за защита на нечии нарушени права.
-Много наши читатели се интересуват от дискриминацията по полов признак като една от най-разпространените. Вашите наблюдения в национален план и каква е картината в смесените региони на страната?
- Оплакванията в КЗД за неравно третиране по признак пол са отражение на случващото се като тенденция в страната. Принципът на равно третиране предполага липсата на всякаква пряка или косвена дискриминация, основана на пола, но вкоренените в обществото предразсъдъци понякога стават препятствие за постигането на равенство между жените и мъжете. А оплаквания от смесените региони по признак пол са епизодични.
Жалбите в комисията по този признак в сферата на заетостта например са за неравно заплащане между мъже и жени, за пренебрегване на нежния пол при съкращения, за отказ на работодателя да индексира трудовото възнаграждение на жалбоподателката след завръщането й от отпуск по майчинство. Примерите са много, ще посоча само някои от тях. На две работнички им е вменено в дълг да обучават по-младите си колеги мъже. После жените са съкратени и на тяхно място са назначени обучаваните от тях. В друг случай служителка преди отпуск по майчинство въвежда в работата дълго време своя заместник. Оказва се, че през времето на обучението бъдещият заместник е получавал с двеста лева по-висока заплата от жената. Жалбоподател учител сочи, че директорката на училището е започнала „кръстоносен поход” срещу мъжете учители. След неговото съкращаване съотношението жени-мъже в училището станало 95 към 5 на сто. Завършва жалбата си с твърдението, че феминизацията на учителската професия водела до недъзите в образованието.
Случаите със сексуален тормоз също са агресивна форма на дискриминация по признак пол. Тези случай освен, че са деликатни, са и трудно доказуеми, много често подобни интервенции се вършат без свидетели. През 2012 г. беше наложена от КЗД и най-високата глоба за сексуален тормоз от 4500 лв. на шеф на банков клон заради доказано нежелано поведение от сексуално естество над негова подчинена. Провинилият се шеф плати своята глоба, без да обжалва решението на комисията.
В комисията постъпват непрекъснато оплаквания от уволнения по време на бременност, от предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, негативно се променят условията на труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството. Със своите действия и понякога чрез действията на своите подчинени работодателят създава враждебна среда и дискриминира жената, която иска да бъде майка. А Законът за защита от дискриминация е категоричен – в чл. 12, ал. 3 от него се казва, че работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
-Какво показва европейската практика по този въпрос?
- И в Европа жените прекъсват кариерата си, за да отглеждат децата си, но когато се върнат на работа, се оказва, че уменията им са остарели. Европейският социален фонд им помага да усъвършенстват уменията си и да намерят баланса между професионалния и личния живот. Фондът подпомага разбира се и майки, които опитват да се върнат на работа отново след раждане, но са нежелани от работодателите заради ангажиментите си по отглеждането на децата, т.е. тази практика на игнориране на младите майки не е чужда и в други страни на ЕС. Според Директива 2010/18/ЕС на Съвета на Европа от 8 март 2010 година след отпуск по майчинство жените имат право да се върнат на същата работа, която са заемали преди да ползват този отпуск. Ако това не може да стане, работодателят трябва да им предложи да извършват дейност, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото правоотношение.
- Каква е дейността на комисията, свързана с реализирането на европейски проекти?
- През 2013 г. Комисията от защита от дискриминация изпълнява дейности в рамките на три проекта. Повишаване на чувствителността и знанието на обществеността по антидискриминационни въпроси, повишаване на институционалния капацитет, както и насърчаване принципа на равенство в третирането са резултатите, постигнати при изпълнение проектите и проектните дейности. В момента работим по проекта „Борба с дискриминацията – за справедливо общество“. Той се осъществява по Програма ПРОГРЕС съгласно споразумение между Европейската комисия и Комисията за защита от дискриминация.
Организирахме няколко обучителни семинара за учители, юристи, полицаи, журналисти и други – на които бяха изнесени лекции на антидискриминационни теми от национални експерти и експерти от Европейския съюз.
- Каква е политиката на комисията по отношение реализацията на младите хора?
- Разработили сме 9-месечна програма „Старт на кариерата“, по която даваме възможност на млади специалисти висшисти до 29-годишна възраст да натрупат опит и да се усъвършенстват. „Старт на кариерата“ се осъществява по програма на Агенцията по заетостта. Само преди броени дни завърши подготовката си поредния, да го наречем, випуск, на участниците бяха дадени удостоверения за отлична подготовка, която допълнително може да помогне на младите хора да намерят път за реализация, както при нас, така и на други места.
През 2013 г. Комисията за защита от дискриминация бе работодател и по проект “Ново начало – от образование към заетост” на Агенцията по заетостта. Целта на този проект е създаване на заетост на младежите до 29-годишна възраст. За да изпълни своите ангажименти по проекта, комисията назначи на 1 февруари 2013 г. 16 младежи на трудов договор за период от шест месеца.
Въпросите зададе :Георги Кулов
