Украйна, Сирия, Ирак и Газа са големите кризисни огнища в света. Общото помежду им е, че дадености, които десетилетия наред са били валидни, сега трябва да се изхвърлят зад борда. Коментар на Александър Кудашев.
Драматични кризи разтърсват света. В Украйна. И в Близкия Изток, макар че новото петдневно примирие между Израел и Хамас дава кратък отдих на хората в ивицата Газа. Гражданската война в Сирия пък продължава с убийствена интензивност. Скоро броят на жертвите в разпадащата се страна ще достигне 200 000 души. В Ирак джихадистите от "Ислямска държава" брутално прекрояват границите в името на Аллаха. Т.нар. "Ислямска държава" вече се простира от Алепо до границите на кюрдската автономна област в Северен Ирак. Тя иска да разруши съществуващия ред. И не признава нито граници, нито държави, нито правителства. За нея важи само собственото й тълкуване на Корана.
Подкрепа за досегашните противници
Дипломацията е разклатена, защото старите постулати вече не действат. САЩ подкрепят кюрдите и косвено шиитите в Багдад и Техеран в борбата срещу "Ислямска държава". Американците помагат неохотно, защото всъщност искат промяна на властовото и политическо статукво в Багдад, а отношенията им с Иран все още са обтегнати. Вашингтон вече не знае дали да се придържа към курса за сваляне на диктатора Асад. По този начин обаче САЩ дават зелена улица на ислямския Фронт "Ан Нусра", срещу когото се борят в Северен Ирак. Дипломатическа неразбория, за която няма прости отговори.
Носителят на Нобелова награда за мир Барак Обама първоначално взе решение за изтегляне от Ирак. Той не вярва в успехите на военната интервенция, но сега отново е принуден да атакува. Междувременно ролята на САЩ в Близкия изток ерозира. Преди американците минаваха за незаменими поради стратегическата си обвързаност с Израел и консервативните авторитарни държави и монархии като Египет, Йордания и Саудитска Арабия. Но Обама вече минава за слаб, нерешителен и колеблив. Дори и Израел вече не се вслушва в думите му, както показа и неуспешната дипломатическа совалка на държавния секретар Джон Кери през последните месеци. Израел е и остава съюзник на САЩ, но в момента действа по-самостоятелно, откогато и да било.
Европа трябва да реши украинската криза
В голямата европейска криза в Украйна Путин отново се изявява като майстор на тактическата непрозрачност. Иска ли да нахлуе и в Източна Украйна след анексията на Крим? Или иска да я дестабилизира, за да я анексира впоследствие? Дали предизвикателството е омразното правителство в Киев или става дума за неприкритата властова амбиция на новия руски империализъм, който иска да запълни политическия вакуум, създаден от вторачената в себе си Америка и колебливата Европа? Западните санкции вече оказват влияние, но политическият климат е хладен. Украинският проблем не може да бъде разрешен само с телефонни разговори.
Тъй като Русия вече не членува в групата Г8, ЕС на първо място трябва да потърси диалог с Кремъл. Германия пък, която от началото на годината по-гръмко или по-тихо дискутира за по-голям политически ангажимент в света, е вкарана в нова роля на водеща сила. Светът се вслушва в Берлин. Но Берлин трябва да отиде още по-далеч. Германия не може отвътре да направлява ЕС, с надеждата да поеме по-малка отговорност. Тя трябва да заеме ясна позиция в Украйна, още повече в Северен Ирак. Когато "Ислямска държава" напредва с безпрецедентна бруталност, избива и прокужда хора, Берлин не може да се крие зад комфорта на благоденствието си и да се надява, че с няколко милиона и хуманитарни помощи ще успокои съвестта си.
Отговорност без гаранции
Военните интервенции през последните две десетилетия обаче не донесоха успехи. Това се отнася до Афганистан, както и до Либия, където свалянето на Кадафи превърна едноличната диктатура в разпадаща се държава. Целият свят се обърка. Новият световен ред се превърна в ново безредие, в което постоянно възникват нови съюзи. Кой можеше преди няколко месеца да си представи, че светът ще защитава кюрдите? И то въпреки вероятността победоносните отряди пешмерга да развият ново кюрдско самочувствие и да настояват може би за трансгранична кюрдска държава. Затова ЕС и особено Германия имат нужда от една нова външна политика без предразсъдъци. Политика между полюсите на отстъпващата суперсила Америка, неоимпериалистическите амбиции на Москва и все още действащия в сянка Китай. И то във времето на дипломатическата несигурност.
