В работните групи на ГЕРБ, които готвят управленската й програма, се обсъжда намаляване на броя на общините с цел пестене на финансов и административен ресурс. Освен това по-лесно могат да се усвояват европари. Първоначално към по-големи съседни общини ще се влеят най-малките и неефективните, с по няколко села, с раздута администрация и без никакви приходи, обясниха от партията. Това са част от мерките за стабилизиране на държавата, които във формацията на Борисов обмислят да приложат, ако спечелят изборите. Идеята е поне с една трета да се намали броят на общините.
В момента те са 264, което означава да станат 176. Има и по-драстични идеи - областите от 28 да станат шест, а броят на общините да падне до 150. Сега една община може да съществува, ако има над 6000 население с околни села, които са на разстояние до 40 км. Това са предимно селски и погранични селища. Най-малката община у нас е Чавдар и тя включва само едно село с общо 1272 жители. Община Челопеч пък дори няма сателитно селище и има общо 1688 жители. В малките общини като Хайредин, Невестино, Трекляно, Кричим 90% от субсидията отива за заплати на чиновниците, твърдят от ГЕРБ. През 2010 г. идеята за окрупняване на общини бе широко дискутирана. Тогава Томислав Дончев, под чието ръководство сега се пише управленската програма, предлагаше да се дадат финансови стимули за тези, които ще се присъединят към съседните по-големи общини.
Община Тунджа например се помещава в една сграда с община Ямбол, като включва селата около града. Промяната на границите на общините може да стане само с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Заради огромната финансова дупка в хазната се налага оптимизиране на всички разходи, смятат от ГЕРБ. „Тази идея е още много сурова“, уточняват от ръководството. Тя ще бъде обсъждана след изборите и ще се случи след промяна в закона за местното самоуправление.
Същото потвърди за „Преса“ и лидерът Бойко Борисов. „Сега сме в предизборна кампания. И сме разтревожени, че държавата е във фалит. Няма как и лекари, и пациенти, и строители, и общини, всички да са недоволни, а държавата да е наред“, каза той.
Реформи се правят през 10 години
На 3 август 1934 г. е извършена общинска реформа - следствие от военния преврат на 19 май 1934 г. Общините са окрупнени, броят им е намален повече от три пъти - до около 800. Кметовете не се избират, а се назначават от правителството. През 1944 г. са обособени 10 области. През 1945 г. Шумен преминава към Варненска област. През 1947 г. са закрити областите и първостепенни административно-териториални единици остават околиите - те са 102 на брой, от които 7 са градски. В периода 1951-1959 г. е закрит Ямболски окръг и се поделя между Старозагорски и Бургаски. Видински окръг е присъединен към Врачански, закрива се Горнооряховски окръг и се открива с център Велико Търново. От 1987 до 1998 г. има девет области. Съществуващите днес области са образувани през 1999 г. с президентски Указ №1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване на границите, административните центрове на области и общини. Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (Михайловград е преименуван на Монтана, а Толбухин на Добрич).
Ще им дават категория като на хотелите
„Би могло да се направят различни категории общини, които да имат различни права и задължения към своето население. И там, където има по-голям ресурс, да се запишат повече права и задължения“, обясни Менда Стоянова, която в мандата на ГЕРБ бе шеф на бюджетната комисия, а сега участва в писането на програмата. В тази категоризация Столичната община е на отделен ред с „най-много звезди“. Самостоятелна категория ще бъдат големите общини като Пловдив, Варна, Бургас и богатите общини в курортите. На трето място са средно големите общини и на четвърто - малките. Това категоризиране беше приложено при планиране на европарите. Зам.-председателят на ГЕРБ Димитър Николов, който в партията е с ресор местна власт, обясни, че в закона ще се запишат определени критерии. „Ако една община не може да покрие критериите, трябва да се върви в посока обединяване на съседни общини и обединение на ресурса - финансов и административен. Трябва да се мисли не кое е добре за кметовете и администрациите, а кое - за жителите им“, обясни Николов.
