„Преди два дни управителят на „В и К“ инж. Кера Василева публично отрече представители на фирмата-доставчик на вносния реагент полиалуминиев хлорид да са имали достъп до пречиствателната станция на дружеството и да са участвали в технологичния процес. Вчера президентът на турската АСН потвърди, че лично е присъствал на мястото, участвал е в изпитванията на коагуланта, преценил е, че мощностите се нуждаят от модернизация и дори споделя становище, че аварията би могла да се дължи на погрешно зададена доза препарат или човешка грешка в механичния процес. Питам кой от двамата заблуждава кърджалийци и с каква цел?!“, заяви областният координатор на ПП ГЕРБ Цвета Караянчева.“Кой допусна една външна фирма, която няма търговски взаимоотношения с „В и К“, да се намесва в работата на пречиствателната станция, да експериментира с химически вещества и да подлага на риск здравето на 70 хиляди потребители?! А после, като добрия самарянин, да предлага да реши проблема като изпрати свои инженерни кадри „с висок професионален опит в своята област“, които до пет дни да доведат водата на Кърджали до световните стандарти за годност на питейната вода с помощта на безплатни продукти и безплатно да извършат подобрения на съоръжението. Разграден двор ли е държавното предприятие „В и К“, което се издържа от същите тези данъкоплатци, които са лишени от питейна вода и в чиито месечни сметки ще бъде калкулирана неизползваната такава ?!
Как фирмата-доставчик на традиционно използвания за пречистване алуминиев сулфат, която е дългогодишен партньор на „В и К“, бе изместена от джебелската „Флаш текстил“ ООД, чийто основен предмет на дейност е производство, внос, износ и продажба на едро и дребно на текстилни изделия. И ако влошеното качество на водата не се дължи на неефективен коагулант, то чие действие или бездействие е причинило аварията?! Продължавам да търся истината не заради пиар-ефекта и не в името на политическата реклама, а защото замитането на темата не прави услуга на никого – нито на ръководството на „В и К“, нито на партийните клакьори, още по-малко на потребителите.