Малко преди президентът Владимир Путин да реши да въведе контрасанкции срещу значителна част от вноса на хранителни продукти и суровини от САЩ, ЕС, Канада, Австралия и Норвегия, социолозите отчетоха пик на антизападните настроения в страната, сочат две допитвания на руския социологически институт "Левада център".
Запитани "Дали Русия действително е застрашена от многобройни външни и вътрешни врагове, или говоренето за врагове е за сплашване на населението и превръщането му в послушни марионетки на властта?", категоричните 61% приемат тезата за заплахата. На мнението, че ги манипулират, са по-малко от една трета (27%).
Същият въпрос е бил задаван през 2007г., когато отношенията между Русия и Запада бяха относително нормални, още не беше избухнала глобалната финансова и икономическа криза, а в първите месеци на годината петролът бе паднал до 60 долара за барел. Тогава 42% са смятали, че Русия е обкръжена от вътрешни и външни врагове, 30% са смятали, че това е пропаганда, а 28% не са посочили нито единия от тези два варианта.
Днес антизападните и антиамериканските настроения са достигнали кулминация от разпадането на бившия СССР. Впечатляващите 74% от анкетираните в периода 18-24 юли оценяват като "лошо" отношението си към САЩ ( при 44% през януари 2014г.). При това 40% сега са в категорията "много лошо отношение", а групата с "общо взето добро отношение" се е стопила от 41% през януари на 16% през юли 2014г.
ЕС вече е разпознаван като враг
Вече почти две трети (60%) възприемат негативно Европейския съюз, който традиционно никога не е бил смятан за враг или съперник, а днес мнозина обвиняват, че се подчинява на волята на Вашингтон.
Дори Германия, която през 2010г. е била възприемана негативно от 1% от анкетираните, днес така мисли всеки шести (18%).
Отново най-вече заради въздействието на руската пропаганда, че в Украйна се води война между Америка и Русия, анкетираните рязко са влошили отношението си към западния съсед. Над половината (55%) са негативно настроени, 40% смятат, че отношенията са "враждебни" (преди три години така мислеха едва 2%), а още толкова (39%) - че са "напрегнати". Вината за това напрежение категорично се хвърля на властите в Киев (64%) и на Запада - едва 3%, т.е. в рамките на статистическата грешка, е групата, казваща, че Русия е виновна за случващото се.
Пик на антиамериканизъм има за четвърти път от края на студената война, но той никога не е бил толкова голям и социолозите предупреждават, че този път тенденцията може да се запази за дълго. Първият е през 1999г. заради бомбардировките на НАТО срещу режима на Слободан Милошевич в Сърбия (около 54% негативно отношение), после - през 2003г. при американската операция срещу Саддам Хюсеин в Ирак (66%) и третият - при войната срещу Грузия през 2008г. (67%).
Лев Гудков от "Левада център" посочва, че в това има особен парадокс, защото руснаците възприемат Америка като утопия -пример за всичко, което биха искали да имат в родината си. "Постоянното традиционно съперничество с тази страна е станало важно за идентификацията ни и като цяло отношението към САЩ е добро, но върху него е наложен ефектът от пропагандата", коментира той пред в."Ведомости". Затова, когато кризата премине и се сменят посланията от телевизора, ще се възстанови и балансът - предишните антиамерикански отношения не се задържаха повече от 2-3 месеца, допълва той.
