Д-р Тодор Черкезов, е изпълнителен директор на МБАЛ „Ат. Дафовски“ АД - Кърджали. Роден е през 1956 г. в Кърджали, завършва ВМИ-Пловдив, специализира кожни и венерически болести в Медицинска академия-София. Доктор на медицинските науки. През 2006 г. е обявен за лекар на годината от Българския лекарски съюз. През 2007 г. получава званието „Мениджър на годината“. Член е на управителния съвет на Националното сдружение на областните болници.
- Възможно е актуализацията на бюджета на здравната каса да не се случи в този парламент. Какво би означавало това? Може ли да доведе това до колапс в здравната система, д-р Черкезов?
- Българските политици не могат да надраснат себе си и отново поставят личните си интереси над интересите на обществото. За мен това е бягство от отговорност. Здравеопазването за пореден път се превръща в разменна монета в борбата за власт и политическо надмощие. Колапс няма да настъпи, но това, което ни очаква, е недоимък в цялата система, прибягване до икономии от всякакво естество и невъзможност болните хора в България да получат адекватни здравни услуги. Цената на политическата битка ще я платят българските пациенти.
- Откъде идва хаосът в здравната ни система?
- Днес ние берем плодовете на несъстоялата се структурна част на здравната реформа особено в болничната помощ и допуснатите слабости и грешки в цялостното финансиране на системата, които с години не се коригираха. Преструктурирането на болничната помощ е болезнен процес, в който трябваше да бъдат закрити някои болници, други да бъдат ограничени в тяхната дейност или да се промени профилът им, но това не се състоя. Тук всички са отговорни и не бива да виним само държавата. Разбира се, тя в голяма степен носи своята отговорност, защото регулаторните механизми са в нея. Но от друга страна, и съсловната организация на лекарите, която в началото на реформата беше водеща, в момента не участва във вземането на кардиналните решения и често следва събитията. Имаме разместване на функциите на отделните страни в здравеопазването. А това е един триъгълник - държавата, здравната каса и съсловните организации. Този триъгълник е равностранен - отговорностите са разпределени върху трите страни. За пациентите този триъгълник прилича повече на бермудски. В него изчезват правата му, достъпът до здравна помощ, възможността да се лекува в подходящи условия и от нужните специалисти.
Точно това създава впечатление за хаос в системата и за липса на стратегия за изход от статуквото. Всъщност винаги сме имали здравни стратегии, някои от които нелоши. Лошото е, че тези здравни стратегии не се припознават от следващите управляващи и процесът на целеполагане започва отново. Съществува страх, че който започне тези реформи, непременно ще изпие горчивата чаша. Това са сложни реформи, които изискват много голяма воля и яснота, че този, който се захване, ще се сблъска с кълбо от интереси, които не е лесно да бъдат разплетени.
- Казахте „горчива чаша“. Какво всъщност е най-горчивото в нея?
- Системата се нуждае от оптимизиране. Виждаме как се развива демографската картина в нашата страна. Категорично застаряване на населението, намалена раждаемост, отрицателен естествен прираст и от другата страна - непрекъснато изсмукване, източване на младия и жизнен потенциал на страната. Тези демографски характеристики изискват нови решения в здравеопазването, пренасочване към нови целеви групи. Това са проблемите на възрастните хора, а в същото време в България нямаме болници за долекуване, нямаме болници за хронични болести, имаме само болници за активно лечение. Там са насочени ресурсите, там е насочено и вниманието на инвеститорите. На всички нива има несъответствия между реалните потребности и това, което се реализира на практика.
- От какво толкова се плашат политиците?
- Според логиката на пазарната икономика зад всяка дейност в здравеопазването стоят интереси на фирми, които реализират определени доставки. Ние работим в конкурентна среда. Ако се промени само едно изискване и се вкара едно допълнително изследване към дадена клинична пътека и това изследване изисква доставката например на определен консуматив, като мултиплицираме за колко лечебни заведения се отнася това изискване и колко болни преминават през тези лечебни заведения, ще видим, че фирмите, които правят доставката на този реактив, имат конкретен интерес. Нещата са свързани като верига и понякога се вмъкват незабелязано допълнителни изисквания, за да се оправдаят съответните разходи и по този начин да се гарантират интересите на доставчиците.
- Това означава ли, че здравната ни система е пропита от корупция?
- Това е твърде силно казано. По-скоро става въпрос за недостатъчен контрол, което е присъщо не само за здравната система - случващото се в нея е огледало на обществото ни. В здравната система не участват само лекари и медицински сестри, а цялата търговска и бизнес среда, законодателството и ин-
ституциите. Ще дам един прост пример. Днес ми докладват, че за да ремонтираме покрива на болницата, трябва да имаме разрешително от общината. Оказва се, че то струва хиляда лева. Е, ще ги дадем, защото трябва да подменим счупените керемиди. Но тези хиляда лева откъде идват? От министерството ли? Не, те са от прихода от здравната каса. Тя казва - ние плащаме само за лечение на пациенти. Нищо подобно. Тя плаща от А до Я за всички болнични разходи освен за големите инвестиционни, защото няма друг, който да ги плати. Как да си обясним, че болничният сектор, посочен като един от проблемните за страната, представлява много голям интерес за инвестиции в частни болници ? Излиза, че не за всички е зле в болничния сектор. Затова и все по-често се говори за прозрачността при разпределението и консумацията на финансовите ресурси в здравеопазването. Има региони, където хората са с минимален достъп до здравеопазване, и други, където възможностите са много големи. Ето тук е мястото на регулаторната роля на държавата. Ами като си решил да инвестираш, направи болницата си в тези отдалечени райони, а не ги концентрирай само в София, Варна, Стара Загора и Пловдив. Клиничните пътеки продължават да бъдат начинът за финансиране на болниците. Докато приходите и оцеляването зависят изцяло от този финансов инструмент, логично е в едно търговско дружество, каквото в момента е болницата, да продължава прие мането на повече болни. Как иначе ще се справи болницата, за да не трупа дългове? Трябва да се махнат клиничните пътеки като средство за финансиране и те да останат само за да може да се проверява доколко е качествено лечението.
Да се договаря годишен бюджет на болниците на осреднена база от последните три години и те да работят с него свободно, разпределяйки го през месеците на годината. Това да бъде една временна антикризисна мярка до изработване на нов механизъм на финансиране..
- Но тогава може болниците да започнат да отказват приема на пациенти, за да не харчат пари за тях от отпуснатия бюджет.
- Напротив. Аз смятам, че ако разполагат с бюджет, болниците ще бъдат много по-свободни и в тях ще останат хората, които в действителност имат нужда от лечение. Като млад лекар моят началник на отделение ми казваше: „На всеки пациент пускаш три изследвания и се ориенти-раш по тях за какво става въпрос. За всяко четвърто изследване ще се мотивираш.“ Ето как системата сама си пази ресурса. А сега при прием на пациент се пускат автоматично от 25 до 30 изследвания, защото това се изисква от клиничната пътека. Какво стои зад това? Нека всеки се опита да си отговори.
- Какво лошо има в частните клиники? Защо те са добре, а държавните загиват?
- Няма нищо лошо в частните болници. Има много добри сред тях, предлагащи уникални високотехнологични услуги. Но частните болници са организирани по друг принцип - никога да не бъдат губещи. Частната клиника никога няма да приеме здравно неосигурен пациент. Но без осигуровки са два милиона души в страната. Къде се лекуват те - в държавните, в общинските болници. Второ - колко частни болници освен големите имат спешни приемни отделения?
Частните болници избягват да имат такива отделения, защото те им носят загуби. При тях приемът е планиран. Ще се хоспитализира осигуреният, платежоспособният, този, който не изисква големи разходи и при когото се очаква добър изход от заболяването. Това е нормалната ситуация при тях, породена от здрава пазарна логика. А ние нямаме избор, защото за бедния, тежкоболния и безперспективния това е последното убежище. Държавните болници се източват от това, че работят с неосигурени лица, че работят с бедни, със социални контингенти, изпълняват социални функции, занимават се със случаи, които са изключително неблагоприятни, и с болни, често постъпващи в критично състояние, обикаляли дълго, но нежелани от никого в здравната система. Болниците са необходимият буфер за нерешените здравни проблеми на хората в доболничната помощ и това е добре известно.
Системата е заредена с много неравенства. Те са във финансов, в организационен аспект, в достъп до здравеопазване, в корпоративни схеми, които безспорно с ъществуват. Как да си обясним иначе, че например едно произведено в Германия лекарство в Турция струва два лева, у нас в аптеките е 8 лева, а болницата го купува на десет лева.
- Как да си го обясним?
- Това са правилата и ние ги спазваме. Фирмите определят цени, ние в болниците правим обществена поръчка и класираме фирмите по най-ниската предложена цена за това лекарство. И го купуваме за десет лева. Да, пазарът си е пазар, но в здравеопазването той винаги е регулиран. Трябва да се провежда политика, в центъра на която е пациентът. А сега дори не се знае кой седи в центъра на здравната политика. Хората проумяват това с всеки изминал ден и това води до крайно негативно отношение. Доведе и до това, че изкуството на лекарите, това, което те трябва да приложат, вече да няма никакво значение, никаква стойност, защото няма оценъчни критерии. Освен цената и парите. Задълженията на болниците се трупат, те стават все по-зависими от доставчиците. Има нещо отвътре, което разяж да системата.
Не може безкрайно да се прехвърля топката между болниците и здравната каса и да се търси там вината. Те работят според правилата, създадени от политиците. Здравеопазването боледува от липсата на смелост сред държавниците.
Красимир Ангелов
