Слагаме край на агонията и напускаме окончателно 42-то Народно събрание, съобщи от парламента народният представител Цвета Караянчева. „ГЕРБ зае принципна позиция и взе единствено възможното за момента решение, след като БСП отказа да преосмисли становището си за актуализацията на бюджета и на практика бламира собственото си правителство. Няма да позволим да ни пришият коалиция с ДПС под каквато и да е форма. БСП се опитва да „отреже опашката на гущера”, обричайки българските граждани на мизерия. Този парламент бе обречен още при конституирането си, а сега социалистите се опитват да прехвърлят вината за неговия провал на ГЕРБ. Няма да го допуснем. Нека да изпият докрай горчивата чаша на „брака си” с ДПС и дано в следващия парламент не се налага българският народ да е заложник на подобни олигархични коалиции, които опропастиха държавата и отвратиха избирателите”, призова Караянчева. „Когато една стогодишна партия, каквато е БСП, се държи инфантилно пред очите на целия български народ, това говори за сериозно изоставане в растежа, да не кажа видиотяване. Че са против актуализацията на бюджета, е ясно защо. /Те са спецове в подривната дейност и отчаяно се опитват да минират работата на следващия кабинет/. Че бламираха собственото си правителство, и това преглътнахме. Но да ни викат „Горчиво” в пленарната зала след като цяла година се сватосваха, играха си на годежари, разменяха си дарове, целуваха се на „Орлов мост” и сговорчиво консумираха брака си с ДПС, това е вече прекалено. Слепи ли бяхте, че момата „не е честна”, колеги социалисти?! Ние чужди булки не крадем и в чужда постеля не търсим убежище.
Жалкото е, че от това оскърбително съжителство, излизате не само без зестра, но и без достойнство. На последните евроизбори подкрепата за левицата в Кърджали падна под санитарния минимум и върви стремглаво надолу. И на г-н Багдасаров, като математик, това му е пределно ясно. Колкото до безвкусната аналогия „Гласуваш за Цвета Караянчева, получаваш Бахри Юмер", коментарът е излишен. Като се сетя за автора, единственото, което ми идва на ум е поговорката, че политиците и пелените си приличат по едно - трябва да се сменят често, защото започват да се изпускат.