Километрични опашки. Два часа и половина чакане, за да се премине границата. Блокирано движение в Кърджали, задръстени от коли бензиностанции. Гледката по иначе изключително живописния път за Гърция през прохода Маказа вече не се харесва на нито един шофьор. Само десет месеца след официалното откриване на новия граничен пункт медиите предупреждават: „Ако можете да минете отдругаде за Гърция, не използвайте Маказа.“ Оказа се, че българските политици и държавни чиновници не обичат да четат история. Защото ако бяха погледнали в годините назад, щяха да разберат, че са се опитвали с чаена лъжичка да изгребват каца са масло.
Вратата към Солун и Кавала
Историята разказва, че още от времето на Османската империя пътят през прохода Маказа (от турски - ножица) е най-прекият вход към Бяло море от централната част на България. По него са минавали керваните за пристанищата на Солун, Кавала и Дедеагач, днес Александруполис. Стратегическото значение на прохода проличава още през Балканската война, когато с атака през Маказа българската армия завладява цяла Беломорска Тракия. По-късно частите на Вермахта също използват прохода и със светкавична операция поставят на колене гръцката армия. Тогава германски инженери започват проектирането и трасирането на нов скоростен път през Маказа, строи се и железопътна линия, но всичко приключва през септември 1944 година, когато Беломорска Тракия отново става част от Гърция, а през прохода се връщат българските полкове и колони от десетки хиляди бежанци. За пръв път за отварянето на Маказа се заговори чак през 1992 година, и то след като гръцката страна изяви желание да разкрие промишлено транспортно трасе за обща експлоатация на рудните залежи в района на гръцкото село Термес. Година по-късно правителството на Любен Беров вече разглеждаше трасето като част от трансевропейския транспортен коридор № 9, известен още и като „Север-Юг“. Още тогава стана ясно, че през прохода е най-пряката комуникация със Средиземно море за цял европейски регион с близо 200 милионно население - Финландия, прибалтийските държави, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Румъния. И България. И въпреки че мегапроектът предвиждаше строителството на трети мост над Дунав и тунел под Шипка, най-големият проблем си оставаше отпушването на „тапата“ при Маказа. Последвалите действия на няколко български правителства бяха за неговото разрешаване въпреки явното нежелание на Гърция да отвори достъпа до пристанищата си през Източните Родопи. През 1995 година външните министри на България и Гърция - Георги Пирински и Каролос Папуляс, подписаха споразумение за разкриването на три нови гранични пункта - Маказа - Нимфея, Еледже - Ехинос и Илинден - Ексохи. През 200З година България едностранно започна да изгражда пътя, като още тогава беше предвидено той да е само с две платна.
Летният сезон в Гърция беше открит в началото на юни тази година и задръстванията на Маказа започнаха. Девет от десет коли са с румънска регистрация по простата причина, че северните ни съседи видяха това, което българските чиновници в регионалното министерство не успяха.
Маказа чупи рекорд след рекорд
Само за няколко месеца след откриването си на 9 септември 2013 година стана ясно, че пунктът е вторият по натовареност на българо-гръцката граница след Кулата. На 28 юни Маказа записа рекорд - 58 хил. души и 13 600 леки коли, преминали за седем часа. През почивните дни, когато освен румънци към плажовете на Бяло море тръгват колони от Пловдив, Хасково и Кърджали, граничните полицаи обработват по 1500 автомобила на час. „Никой не е преценил, че пътят ще се окаже основен за страната“, коментира областният управител на Кърджали Бисер Николов. Сега възможностите са да действат едновременно по три българо-гръцки гранични екипа, но каквото и старание да полагат, те не са в състояние да обработят бързо всички преминаващи. Затова и през почивните дни опашките са 2-3 километра. През последния месец Николов на няколко пъти поставяше пред регионалното министерство въпроса за разширяване на пункта с още две платна. Процедурата вече е задвижена, изготвя се задание за подробен устройствен план (ПУП) и проект за разширението, което ще струва около 10 милиона лева. Но това ще отнеме месеци. И докато в регионалното министерство се чудят как да разрешат проблема, външните министри на България и Гърция водят дипломатическата схватка.
Камиони срещу автобуси
Проблемът е в различните интереси на двете страни. Сега през Маказа може да преминават леки автомобили, микробуси с до 9 места и камиони с тегло до 3,5 тона. Гърция иска проходът да бъде отворен и за пътнически автобуси, защото това ще доведе до бързо развитие на туризма в цялата ивица от Халкидики до устието на Марица. Интересът на България обаче е през Маказа да преминават и тежки камиони, защото бързият и лесен достъп до пристанищата на Бяло море ще оживи икономиката на Централна България и ще позволи привличането на нови инвестиции.
Сега гърците не пускат камионите, българите се опъват за автобусите, а официалният мотив е, че строителите не са си свършили работата. Гърция настоява за нуждите на митницата на Маказа да бъдат построени два кантара и навес - неща, които не са били предвидени в проекта за граничния пункт. Условието може да бъде изпълнено в рамките на една година и тогава, както сочат разчетите, близо 50 процента от тежките превози, които сега преминават през Кулата и ГКПП Капитан Петко войвода
при Свиленград, ще се насочат към Маказа.
Пунктът ще бъде най-натовареният по цялата граница с Гърция, но изградената инфраструктура няма да издържи. Още в края на миналата година гърците предупредиха: правете още две платна на пътя. Българските специалисти вече също са на мнение, че те са крайно необходими. Само че средства за строител- ството в държавния бюджет няма, няма и възможност да се кандидатства за европейско финансиране поне до края на 2020 година. Тук се включва и нуждата от спешно строителство на околовръстен път на Кърджали. „Европа ни каза да строим транспортен коридор, ние направихме туристическа алея“, коментират сега в Кърджали. Така заради липса на далновидност България загуби битката за Бяло море още преди да е започнала.
Красимир Ангелов
