Всеки понеделник и петък в Ардино има пазар. Десетки търговци от района и областта идват, за да продадат нещо и изкарат по някой лев. Предлагат от облекла и обувки до домашни стоки, сувенири, пердета, железария. Повечето от търговците плащат скромен наем за сергиите си. Заради кризата обаче традиционният пазар в Ардино често е пуст.

„Има мущерии (купувачи), но няма алъш-вериш. Работя за къс хляб. Идвам от Кирково и едвам покривам разходите за гориво, храна, такса за сергия.”, казва 55-годишният Кязим Мустафа от кирковското село Добромирци, който има сергия на ардинския пазар. В сравнение с предишни години оборотът му е спаднал драстично. „Всичко е мое производство. Имам железарска работилница в Добромирци. Наследих занаята на дядо си и баща си. Не мога да работя друга професия. Хората нямат пари, не знам как ще я караме”, казва още Мустафа.
„Няма алъш-вериш, дори някои се прибират у дома, без да са направили сефтето, споделят и останалите търговци.

Гюнер Шукри