Никой друг световен лидер не се среща по-често с китайското ръководство от канцлерката Меркел. Тази събота тя тръгва на поредната си официална визита в Китай.
Германия цени високо Китай като бизнес-партньор. И има защо - Китай е третият по големина търговски партньор на Германия след Франция и Холандия, а стокообменът между двете страни надвишава два пъти този между Германия и Русия. Затова никой не се учудва, че Ангела Меркел води със себе си и голяма група от предприемачи - в Пекин ще бъдат подписани редица двустранни договори.
Според някои икономисти в обозримо бъдеще Китай ще стане най-големият търговски партньор на Германия. В канцлерството се отнасят предпазливо към подобни прогнози, но в същото време германски правителствени експерти не без завист отбелязват темповете на икономическо развитие на Китай и се позовават на разчетите на Световната банка, че още през тази година Китай ще стане водеща икономическа сила - ако се измерва общата покупателна способност без да се отчита валутният курс. Този факт естествено дразни германските бизнесмени, които се надяват в хода на политическите преговори да бъде постигнат напредък по въпросите на интелектуалната собственост, лицензионните права и равнопоставеността между китайските и чуждестранните фирми на китайския пазар.
Външнополитическата ориентациия на Пекин
Съветниците на Меркел забелязват известна промяна във външнополитическата ориентация на Китай. Те обръщат внимание на факта, че китайският президент Си Цзинпин направи официална визита в Южна Корея, а в същото време не е ясно дали ще посети и Северна Корея. По този повод се припомня, че китайските ръководители досега винаги са посещавали Пхенян преди Сеул. Затова съветниците в Берлин говорят за "интересен сигнал за региона, в който съществува определено напрежение във връзка с териториалните спорове в триъгълника Китай- Япония- Южна Корея и в акваторията на Южнокитайско море".
По време на разговорите естествено ща стане въпрос и за другия кризисен регион, който създава грижи на германското правителство - Украйна. За разлика от Москва, която смята, че Китай подкрепя действията на Русия в конфликта, официален Берлин подчертава съвпадението на мненията с Китай относно запазване на териториалната цялост, ненарушимостта на границите и потъпкването на международното право с анексирането на Крим.
Крим, санкции, газ
Ангела Меркел няма да се опитва да убеждава китайските ръководители да подкрепят санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия. В Берлин знаят много добре, колко сдържано се отнася Китай към тях. Дори и в ЕС няма пълно единодушие по темата. Предмет на разговорите в Пекин ще бъде и неотдавнашната газова сделка между Китай и Русия, но само в най-общ план с оглед на подготовката на т.нар. "енергийна кошница" за срещата на групата Г20. Сама по себе си тази сделка не предизвиква тревоги в Берлин - експертите не смятат, че бъдещите руски газови доставки за Китай ще намалят зависимостта на "Газпром" от европейските клиенти и ще разширят възможностите на руския концерн да шантажира европейските държави с политическа цел.
Правителството в Берлин не знае на каква цена Русия ще доставя природен газ в Китай, което е фирмена тайна. Но разделяйки общата стойност на договора по години и обем на доставките, експертите стигат в крайна сметка до сравнително ниска цена. Те обръщат внимание на факта, че преговорите за руските доставки за Китай се водят от около десет години, и че "китайската страна явно е успяла да наложи своите ценови представи". Затова, заключават те, Европа ще си остане привлекателен и незаменим вносител на руски природен газ, а партньорите ще продължат да бъдат взаимозависими.
Производство на автомобили БМВ в китайския Шенянг |