Татяна Ваксберг

Напоследък все по-често се казва в прав текст, че ДПС е "преяло с власт". И че е време да бъде отпратено на "резервната скамейка". Възможно ли е това? - пита Татяна Ваксберг и припомня няколко епизода от битието на ДПС.

Възможно ли е наистина ДПС да отиде на резервната скамейка? И ако да, как може да стане това? Въпросът се задава все по-често и от най-различни места. Конкретният израз „резервна скамейка“ е на бившия президент Георги Първанов и по всичко личи, че той държи на него. Инак не би го повтарял толкова често - едно и също твърдение, лансирано с помощта на една и съща метафора и обосновано с друга често повтаряна метафора: че ДПС е „преяло с власт“.
Феноменът ДПС
В началото на седмицата бившият президент заяви в интервю за „24 часа“, че оставането на ДПС на резервната скамейка за „поне един мандат“ би било „здравословно и за тях самите“. Дни по-рано почти същото бе казал и представител на Реформаторския блок - Тома Биков от Движение България за гражданите: „изолирането на ДПС от властта за дълъг период от време е жизнено важно за България“. Биков, който е автор на книгата за досието на Ахмед Доган в Държавна сигурност, не използва метафори, за да се аргументира. Той направо каза, че „Ахмед Доган се казва човекът“, който „разклати банковата система“.
Сходна позиция застъпи и политологът Евгений Дайнов, който на сайта www.dnevnik.bg написа, че ДПС е взело „обем власт, далеч надхвърлящ онзи, който е даден от електората“. Според Дайнов, ДПС е „откраднало“ цялата власт от БСП, като същевременно ѝ е стоварило цялата отговорност. Забележително е, казва той, че сред фирмите, спрягани като замесени в строителството на "Южен поток", няма нито една, свързана с БСП. Всички са от поредицата "Пеевски-ДПС".
Според тезата на Дайнов, двойката бизнесмени Пеевски-Василев е обслужвала финансовите и политически стремежи на ДПС, докато единият от бизнесмените - Цветан Василев, не е бил жертван и „с един замах унищожен завинаги“. Тома Биков използва същия израз, само че назовава и конкретно име: „Доган добре знае, че когато се разделя с някого, трябва да го унищожи до дупка, за да не може той никога повече да му отмъсти. Унищожаването до дупка мина в рамките на един-два дни, в които Цветан Василев беше нулиран, приключен“.Десетина от най-сериозните коментатори твърдят напоследък, че подвластните на ДПС прокуратура и полиция са в основата на банковия срив и че причината за този срив е експресното съсипване на Цветан Василев в името на бизнес комфорта на ДПС. Дайнов определя това като „държавен преврат“ - опитан миналата година чрез назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, но осъществен впоследствие по друг начин.
Днес публичното пространство практически не предлага поле, в което да се говори за ДПС като за политическа организация. ДПС е абревиатура, използвана като един вид синоним на търговия с влияние, сенчест бизнес, злоупотреба с държавни пари или всичко това накуп. Само дето често се забравя, че тези обвинения са на цели 22 години.
Да си припомним
През 1992 година ДПС свали от власт първото некомунистическо правителство, за да го замени със собствено: правителството на Любен Беров, управлявало през 1993 и 1994 година. Периодът се запомни с ганстерска война по софийските улици, а и с нарастващите опасения, че парцелирането на съдебната власт вече тече не между партии, а между фигури от подземния свят. Самото правителство беше определено от следващия премиер Ренета Инджова като „правителство на Мултигруп“. По терминологията на онези години ДПС беше обвинявано в клиентелизъм. Но макар обвиненията да идваха от цели двама министър-председатели - Ренета Инджова и Филип Димитров, на онзи етап те бяха силно маргинализирани. В самия край на 90-те години трети премиер - този път Иван Костов, нарече ДПС „проклятието на България“, след което бързо беше принуден да се извини за думите си. Повечето от тогавашните участници в активния живот на страната определиха това изказване като неприемливо - същите участници, които днес ги изговарят вече от свое име.
През 2001 година ДПС участва в привличането на Симеон Сакскобургготски в политическия живот и във формирането на неговото правителство. Именно това е периодът на издигането на Делян Пеевски - в онези години той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта. В този период ДПС изживява най-спокойното си време - медиите са услужливи към царското управление, а покрай това и към фигурите, които го подкрепят. Кабинетът на Сакскобургготски бе запомнен с много положителни и отрицателни неща, включително и с това, че тогава бяха либерализирани банковите кредити - огромен тласък за нормализацията на икономиката, който бързо започна да се използва по превратен начин.

През 2005 година ДПС отново участва в излъчването на правителство - това на Тройната коалиция. Кабинет, в който именно на ДПС се падна честта да регулира парите за бедствия и аварии. А също и да създаде единния телефон 112 - жизнено важна структура, която обаче беше построена като банален кол-център, който понякога е неспособен да помогне дори при хрема. В това правителство Делян Пеевски беше заместник-министър, а самият кабинет се превърна в нарицателно за грабеж. Това е и времето, в което негативните оценки за ДПС спряха да бъдат прерогатив на едно политическо малцинство.

Всичко, което се случи по-нататък с Пеевски, Василев и КТБ, с дообезглавяването на съдебната власт, с поощряването на ГЕРБ, с еврофондовете, с опита за декларативно превземане на ДАНС и скрито превземане на прокуратурата, е добре известно. А въпросът как се поставя такъв играч на резервната скамейка е един от ключовете за разсичане на мафиотския възел, в който се е оплела държавата.