От 2013 г. в рамките на Инициативата "Мултикултурният град" беше поставено началото на традиция да се връчва наградата "Мултикултурният човек". Арт движение КРЪГ е учредител на тази награда, която се връчва последния ден от културната програма на "Мултикултурният град". Наградата се дава на кърджалиец – за принос в развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Тя има за цел да акцентира върху ценността на интеркултурното взаимодействие, като разшири разбирането за иновация в този контекст.
На 1 юли 2014 г., когато е финалната изложба от културната програма т.г., ще бъде обявен и вторият носител на наградата "Мултикултурният човек". Тазгодишният номиниран е проф. д-р Петър Гарена, автор на книгите “Молитва за обич” /2000/, “Предизвикателствата пред православния свещеник” /2002./, “Българският кръст в Таврия” /2004/,“Етнически и религиозни взаимодействия в Одринска Тракия и Източните Родопи” /2004/, “За проповедта” /2004/,“Проповеди. Свитък І” /2004 г./,“Военното духовенство на България – том І и ІІ” /2007-2008/, „Пастирски проповеди, беседи и слова в храм „Св. Георги” в Кърджали. Свитък ІІ” /2009/ и „Пастирско служение и богослужебно песнопение” /2009/. Автор е 40 научни статии в специализирани научни издания.
Завършил е специалност богословие в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е скулптура и турска филология. Бил е член на СБХ, откъдето е изключен след публикация в национален вестник по време на тоталитарния режим. С малка пластика и живопис е участвал в множество национални Общи художествени изложби. Преди 1989 г. е илюстратор на литературния алманах „Юг” – издание на Съюза на българските писатели и на дружеството на писателите в Хасково, където работи като журналист и кореспондент за военни вестници и списания. Има над 200 публикации – очерци, есета и разкази. През 2001 г. получава Наградата за разкази на Съюза на българските писатели. Музикант, кавалджия, с награда от международния конкурс за надсвирване с народни инструменти в Широка лъка – за изпълнение на кавал.
В свещенически сан е ръкоположен в Араповския манастир през 1992 г., където приема името Петър /собственото му име е Камен/ и заповед за „свещеник на разположение”. Пратен е при гагаузите в Бесарабия и участва в българските вълнения до пристигането на ген. Лебед. Служил е в пограничните райони с етнически и конфесионално смесено население, както и при българите в Турция, Македония, Румъния и е първият български духовник, посетил Западните покрайнини, след откъсването им от България с Ньойския договор от 1919 г. За пробългарска дейност е заловен и екстрадиран от сръбските власти. Известно време работи и при християните от Турската православна църква /Anadolu Hristiyan kilisesi/.
От 1997 г. по заповед на Митрополит Арсений поема църковните дела в Кърджали /без постоянно назначение/, а през 2000 г. основава Православен просветен център към храм “Св. вмчк Георги Победоносец”.
Професор е в Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски” – Философско-исторически факултет, катедра История и Археология. Доктор на историческите науки и доктор по Теология. Научната степен доктор по Теология получава със защита на дисертация на тема “Мисията на свещеника в енории с етнорелигиозен плурализъм”.
От 2013 г. работи върху капитален труд с работно заглавие „Източни Родопи – история на селищата и населението”, който обхваща изследване и представяне на около 2000 мъртви и живи селища в България и Гърция.
