Родната къща на Лютви Местан |
В село Островец обичат да се шегуват. „Това не може да е село на политически лидер. По какво личи, че Лютви Местан управлява заедно със Сергей Станишев?“ Родното място на лидера на ДПС наистина не се различава особено от останалите села в Източните Родопи. Повечето къщи са строени през 70-те и 80-те години на миналия век, когато производителите на тютюн получаваха добри пари за труда си. Островец се намира на върха на своеобразен полуостров, който се образува от сливането на две реки - Върбица и Казълач. Оттам носи името си, разказват в селото.
Родът на лидера на ДПС е един от най-старите. Местан бил любимото дете на семейството. Той е най-малкият, четвърти поред в семейството. Първи се ражда брат му Ахмед. След това двете му сестри - Селвер и Фатме. Когато се ражда Лютви, цялото семейство го обгръща с любов. „Старите хора казваха, че майка му Хафизе една година не е гледала тютюн, за да се грижи за него. Толкова много го обичала“, спомня си Мехмед Хасан от Островец. Като дете Лютви се отличавал със своята интелигентност. Обичал много да чете. „В селото имахме местни учители. Но имаше и от вътрешността на страната. Тези българи, често интернирани, ни научиха на много неща. На такива хора паметник трябва да се издигне“, спомня си д-р Фикри Гюлестан. Сред учителите на Лютви Местан е и семейство Няголови от София. „От центъра на столицата ги бяха интернирали в Островец през 1971 г. Мъжът ни преподаваше български език и литература и ни беше класен. Той ни отвори очите за хубавата книга“, казва д-р Гюлестан.
„Робинзон Крузо“ е сред първите книги на Местан
Подарил му я учителят по литература. Лютви Местан, който от 1985 до 1990 г. се е казвал Владимир Зарев, обичал книгите с приключения, спомнят си негови съученици. Четял и книги за партизани. „Тогава времето беше такова, всички обичахме Ленко и Митко Палаузов и мечтаехме да сме като тях. Много ни харесваше Майн Рид. Лютви Местан също е чел „Винету“, но за разлика от някои политици тя не му остана последната книга“, смее се д-р Гюлестан. Ако учителят по литература е отворил сърцето на Лютви Местан за хубавата книга, то учителят по трудово възпитание Търсанков го запалил за една от най-големите му страсти - риболова. „Обикаляха заедно по реката. Ние ловяхме рибата с ръце, а те с въдици“, разказват в Островец. В местното ДПС пък си спомнят, че Лютви Местан е ловял риба, когато е научил, че става народен представител. В листата на ДПС за 38-ото народно събрание от Кърджали Местан е бил на 6-о място. ДПС печели 5 мандата от района, но областният лидер Бахри Юмер отказва да влезе в парламента и така през 1997 година започва парламентарната кариера на Лютви Местан. „Като разбрахме, че ще става депутат, отпечатахме решението на Централната избирателна комисия и тръгнахме да го търсим. Намерихме го на реката - беше в ботуши и ловеше риба. Там и му дадохме решението, там и му честитихме“, спомнят си в ДПС.
Родният дом на Лютви Местан не се отличава от останалите къщи в Островец. Къщата е на два етажа, измазана в бяло, дворът е подреден, има асмалък и няколко подрязани дръвчета. Домът е в горната махала на Островец, на около 50 метра от джамията. Допреди няколко години селото е нямало молитвен храм. През 2003 година започнало строителството на джамията. Тя е завършена през 2011-а, а парите за нея са изцяло от дарения на хора от селото или на изселници от Островец в Турция. В родния дом на Местан сега живее майка му - 85-годишната Хафизе Местан. Жената има лъчезарна усмивка, а приликата на Местан с нея е много голяма. Приема радушно гостите, но се притеснява да не навреди по някакъв начин на сина си и затова моли да не я снимат. Въпреки напредналата си възраст жената не спира да работи. През лятото всеки ден отива до съседното село Шопци, за да помага на дъщеря си Фатме. Тя гледа тютюн и майка й не я оставя сама. „Цялото семейство са скромни хора, затова и тук много ги уважават“, обяснява кметът на Островец Мустафа Юсуф.
Тютюнът е в кръвта на фамилията
Семейството се препитавало с неговото отглеждане, а бъдещият лидер тръгнал заедно с родителите си по нивите още преди да започне училище. В Родопите е така - децата започват да помагат от малки. Сега двете сестри на Лютви Местан продължават да гледат тютюн. Селвер живее в близкото село Самокитка, а по-малката - Фатме, е в съседното село Шопци. През миналата година Фатме засадила около 5 декара с тютюн и отгледала към 1000-1200 килограма. При сегашните цени е взела към 5000 лева. „Като махнеш разноските за оран, поливане и препарати, ще й остане половината сума.
Цяла година се труди, а накрая ще трябва с по 200 лева на месец да издържа семейството“, обяснява кметът на Шопци Ахмед Мюмюн. Със семейството на Фатме е свързана и най-голямата трагедия на рода. Дъщеря й Фелиз - 33-годишна лекарка, загива при нещастен случай в хотел в Сандански през април 2011 г. Момичето било гордостта на семейството - образовано, амбициозно, в началото на успешна кариера, и загубата му потресла не само неговите близки, но и цялото село. „Вуйчо й - Лютви Местан, го изживя много тежко. Не го бяхме виждали да плаче толкова много“, разказват в Островец. Другата сестра на Местан - Селвер, също отглежда тютюн. По-големият брат на Лютви - Хасан, живее в Момчилград. Има малък магазин за железария и стоки за земеделско производство.
Хората от Островец се гордеят, че селото им е дало политик като Местан, но не говорят много за него |
Островец иска работа
В родното село на Лютви Местан хората избягват много да говорят за него. Казват, че напоследък си идвал все по-рядко. Последния път се върнал за Курбан Байрама през октомври миналата година. „Гордеят се, че лидерът на ДПС е от нашето село, но не го показват. Тук сме възпитани така“, обяснява кметът Ахмед Юсуф. Хората не искат много от Местан. „Знаем, че му е трудно, в България не е лесно да си политик“, казва Мехмед Хасан. „Сега на България й трябва работа. Иначе хора няма да останат“, допълва възрастният мъж. Според него ДПС трябва да работи за това. Мехмед разказва за времето, когато селото произвеждало 110 тона тютюн. Половината от мъжете работели в близката керамична фабрика, където се правели тухли и керемиди за целия Кърджалийски окръг. Навсякъде имало текстилни цехове за жените. Сега всичко е закрито, а най-богатите хора в района са пенсионерите. Защото поне имат някакъв доход.
Красимир Ангелов