Посещението на американския помощник-държавен секретар Виктория Нюланд у нас е сред водещите теми за вестниците във вторник.
„Помощник-държавният секретар по въпросите на Европа и Азия Виктория Нюланд е на посещение днес в България...
Нейното посещение идва на фона на 10-ата годишнина от присъединяването на България към НАТО и по време на украинската криза, която според експерти е най-сериозната за Запада от края на Студената война през 1989-1990.
Преди посещението си у нас Нюланд посети Молдова, където проведе разговори във връзка с положението в Украйна и Приднестровието..." - в. „Стандарт".
„По-тясното сътрудничество и споделянето на ресурси между страните-членки на НАТО са механизмите за изграждането на колективните способности за отбрана", заяви президентът Росен Плевнелиев, който разговаря днес на „Дондуков" 2 с помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд. Росен Плевнелиев беше категоричен, че настоящите финансови ограничения, които срещат България и съседните й страни, налагат по-активна подкрепа за принципите на интелигентната отбрана.
Обща беше оценката, че през изминалите десет години от присъединяването си към НАТО България се утвърди като надежден партньор в рамките на Алианса. Виктория Нюланд изрази пред държавния глава подкрепата на САЩ за модернизирането на Българската армия..." - в. „Труд".
„Росен Плевнелиев и Виктория Нюланд изразиха надеждата си за възстановяване на стабилността в Украйна чрез изграждането на силни институции, които да отговорят на очакванията на гражданското общество за повече ефективност и прозрачност в управлението на страната.
Свързването на транспортната и енергийната инфраструктура на държавите от Югоизточна Европа увеличава стабилността и е фактор за привличането на повече инвестиции в региона, беше отбелязано още на срещата. Подчертана беше и необходимостта от диверсифициране на енергийните източници чрез изграждането на интерконекторни връзки между страните от региона.
По време на срещата президентът Плевнелиев изрази надеждата си за скорошно премахване на визовите ограничения пред българските граждани, които пътуват до САЩ..." - в. „24 часа".
„Ситуацията в Украйна, енергийната диверсификация и инвестициите в сигурността - тези теми са обсъдили днес министър-председателят Пламен Орешарски по време на срещата си с Виктория Нюланд, помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия. За това съобщи правителствената информация служба. Нюланд, за чието посещение се разбра от прессъобщение на американския Държавен департамент, разговаря днес с премиера и с президент Росен Плевнелиев.
Надяваме се на дипломатическо решение на украинската криза - това е казал Орешарски на срещата. Изразил надеждата си, че няма да се стигне до третия пакет икономически санкции за Русия и подчертал негативния ефект на тези мерки върху част от страните-членки на ЕС, включително България.
Министър-председателят подчертал значението на Южния газов коридор, изтъкнал и работата по изграждането на интерконекторните връзки. Премиерът поставил и темата за визите като отбеляза, че страната ни разчита на по- благосклонно отношение по този въпрос... - в. „Дневник".
„Няколкочасовото посещение на помощник държавния секретар Виктория Нюланд у нас премина при пълно информационно затъмнение. Президентството и Министерски съвет разпространиха кратки съобщения за разговорите за отговорната за Европа и Евразия Нюланд съответно с Плевнелиев и Орешарски.
"По-тясното сътрудничество и споделянето на ресурси между страните-членки на НАТО са механизмите за изграждането на колективните способности за отбрана", заявил президентът Росен Плевнелиев на Виктория Нюланд. Това съобщи президентството...
Сред срещалите се с Виктория Нюланд е бил и външният министър Вигенин, чието ведомство не даде информация за разговорите им."
Има такова посещение, щом е съобщил Държавният департамент на САЩ", отговорил той на директен въпрос в България ли е изобщо Виктория Нюланд, съобщи нюз.бг. Според бТВ информация не се разпространявала по изрично желание на зам.-държавния секретар.
Според дипломат №1 на страната ни "не е имало причина да се правят специални изявления" по отношение на визитата на Нюланд.
В това посещение няма нищо необичайно и извънредно, то трябваше да се осъществи преди почти около месец, но събития тогава го отложиха и сега има тази възможност, коментира той. Утре и вдругиден Нюланд ще бъде на срещата на външните министри на Европейския съюз, добавил Вигенин и подчертал, че "това не е официално посещение, а една бърза работна визита и това няма нищо необичайно". Той е отрекъл, че е обсъждана темата за шистовия газ...
Премиерът Орешарски е заявил пред гостенката надеждите си за дипломатическо решение на украинската криза, както и за това, че няма да се стигне до третия пакет икономически санкции за Русия..." - в. „Сега".
На фона на дискусиите за отношенията ни с НАТО и Русия всекидневниците цитират министъра на отбраната Ангел Найденов, който съобщава за данни, че руската страна извършва шпионски полети до въздушното ни пространство.
„Найденов коментира и съобщената първо в "Сега" информация, че наши изтребители се вдигат по няколко пъти в седмицата, за да пресрещат и придружават движещите се в неутрално пространство руски транспортни самолети: „Тук не става дума само за руски транспортни самолети. Става дума и за основание да се мисли и за разузнавателни полети. Само от 1 до 26 март имаме 9 случая, като при 5 от тях имаме заповед за вдигане на дежурната двойка изтребители. Това са част от нашите отговорности по задачата за охраната на въздушното пространство." - в. „Сега".
„Не само отношенията между САЩ и Русия са нарушени. Има негативно развитие на отношенията и между НАТО и Русия, както и Европейския съюз и Русия". Това коментира за „Труд" военният министър Ангел Найденов.
„Дали това ще рефлектира върху България? Да. Самият факт, че това са теми и въпроси, които се обсъждат на Съвета по сигурността към Министерския съвет или КСНС, вече сам по себе си е показателен. Смятам също, че страната ни пряко може да бъде намесена в един евентуален конфликт. И ние вече сме участници в търсенето и предлагането на решения за предотвратяването на този конфликт", допълни министърът.
По думите му не само САЩ, но и всички страни членки на НАТО на практика мислят върху съществуващите планове.
„В различните формати, комитети и структури на НАТО се мисли върху съвкупност от мерки, които да засилят сигурността. Това, което се случи с Крим, е поредното доказателство, че все още е възможно в съвременния свят да има прекрояване на граници в Европа и съответно накърняване на териториалната цялост на една държава. Всичко това няма как да не кара хората, които се занимават със способности и с отбранителни планове, да мислят върху това, което се случва.
Да, възможно е в България да бъдат предислоцирани бойни части на американската армия. Тази възможност съществува още с подписването на споразумението за стратегическо партньорство. Аз лично изключвам масирано създаване на нови бази, включително и на територията на Източна Европа. Не изключвам преразглеждане на плановете за масирано съкращаване и изтегляне на американските части от Европа..." - в. „Труд".
„Зависимостта, която имат българските ВВС от Русия от гледна точка на техническа годност и летателна изправност и ангажимента на руската страна за поддръжка, трябва да бъде не просто ограничена, а пресечена...
Попитан за случаите на навлизане на руски самолети в българското въздушно пространство, Найденов казва, че от 1 до 26 март имаме 9 такива инцидента. При пет от тях от НАТО е била получена заповед за вдигане на дежурната двойка изтребители.
Според Найденов в българското въздушно пространство са навлизали не само транспортни самолети, а и бойни, което давало основание да се мисли и че става дума за разузнавателни полети..." - в. „Дневник".
Изборните прогнози и политическите страсти около евровота остават сред най-отразяваните теми във вестниците
„Ако изборите за Европейски парламент са днес, БСП ще получи 21,9%, а ГЕРБ - 20,6%. ДПС ще бъде трета със 7%, а "България без цензура" ще се нареди на четвъртото място с 6,6%. Това показва проучване на "Сова Харис", цитирано от "Преса".
БСП, ГЕРБ, ДПС и коалицията около "България без цензура" са сигурните участници в българския парламент, ако се проведат и предсрочни парламентарни избори. Социалистите ще получат 22,3%. Втори ще са ГЕРБ с 21,7%, следвани от ДПС с 7,6% и ББЦ със 7%, сочи проучването..." - в. „Сега".
„Четири партии със сигурност ще класират евродепутати на изборите през май. Това сочи последното социологическо изследване на агенция Сова Харис...
При тази подкрепа БСП и ГЕРБ биха спечелили по 6 мандата за Европарламента, ДПС - 3, а партията на Николай Бареков - 2.
Почти същото е съотношението на силите и ако сега се проведат извънредни парламентарни избори. 22,3% от анкетираните биха подкрепили БСП, което е с почти 3% повече от февруари. 21,7% биха пуснали бюлетини за ГЕРБ, който също бележи ръст с около 2%. ДПС събира 7,6% подкрепа, което е с 1,5% повече в сравнение с февруари.
Без промяна в подкрепата е "България без цензура", която втори пореден месец събира 7% доверие.
Реформаторският блок може да разчита на рейтинг от 3,1%, което е спад с 1,4 пункта спрямо февруари.
Надолу върви и "Атака". През март 2,3% биха подкрепили партията на Волен Сидеров, което е с 0,4% по-малко от предходния месец.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева продължава да бъде българският политик с най-висок рейтинг, според Сова Харис. След нея се нарежда кметът на София Йорданка Фандъкова, следвана от премиера Пламен Орешарски." - в. „Стандарт".
„Мая Манолова в атака: Президентът и ГЕРБ целят да попречат на евровота
„Сигурна съм, че и президентът, и ГЕРБ имат една цел, и те го доказаха със своето поведение - по всички възможни начини да пречат на нормалното провеждане на предстоящия евровот. Това каза зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова в предаването „Още от деня" на БНТ. „Президентът си позволи да наруши Изборния кодекс и по този начин да предизвика една поредица от действия, които създават смут и сянка на съмнения върху цялата организация на евроизборите", допълни Мая Манолова.
„Президентът си позволи да направи нещо, което не си е позволявал никой друг президент, нито Първанов, нито Стоянов, нито президента Желев. Позволи си да се постави над закона, над парламента, над Конституцията, над устоите на демократичната държава. Позволи си да наруши един съвършено ясен текст на Изборния кодекс и да го направи в интерес на една политическа сила, която го направи президент, ощетявайки друга политическа сила, в случая ДПС. Такова нещо не си е позволявал никой друг президент и сега този президент ще бъде и първият, чиито указ ще бъде атакуван пред Конституционни съд и по отношение, на който има всички реални шансове да бъде установено нарушение на Конституцията. Това е много тежко за един президент - да бъде установено нарушения на Конституцията", каза още в потвърждение на тезата си зам.-председателят на парламента Мая Манолова.
„Самият факт, че български държавен глава си позволява да махне с лека ръка по един текст на един изключително важен закон, при това призовавайки предния ден политическите сили да се обединят към единно разбиране за това какъв трябва да бъде съставът на ЦИК и същевременно докато се случват дебатите в парламента да си позволи да напише противозаконния си указ. Наистина това е поредното доказателство, че Плевнелиев се е самозабравил като държавен глава, че на него трябва да му бъде припомнено, че България е парламентарна република и правилата важат за всички", категорична беше Мая Манолова..." - в. „24 часа".
„Двете управляващи партии БСП и ДПС внасят тази седмица жалбата си до Конституционния съд (КС) срещу президента Росен Плевнелиев. Това съобщиха за "Труд" източници от двете централи.
Още в петък от формацията на Лютви Местан заявиха, че имат нагласа да подкрепят левицата. Причината е указът на държавния глава, с който назначи членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и даде едно място на ГЕРБ за сметка на ДПС. Според БСП и ДПС документът е в разрез с Изборния кодекс в частта му за състава на комисията.
Депутати разказаха, че първоначалният текст на жалбата, написан от социалистите, е редактиран. От БСП искали да попитат КС дали указът е законосъобразен - т.е. дали с него се нарушава Изборният кодекс. Според основния закон обаче указите на държавния глава се проверяват само за конституционосъобразност. Затова от ДПС предложили в мотивите на жалбата нарушението на закона да бъде обвързано с текстове от конституцията. Юристи обясниха, че това може да стане с позоваване на клетвата, която полага президентът при встъпване в длъжност. В нея държавният глава се заклева да спазва конституцията и законите на страната. Друг аргумент бил, че ако указ нарушава закон, то е налице несъответствие с принципите на правовата държава..." - в. „Труд".
