Петър Косев

На 32 години той вече е бил милионер. Един от първите в България. Сега е на 58 и няма пари да си плати сметките за ток. Историята на Петър Косев прилича на приказка. Роден е в Пазарджик, завършва бившия механотехникум „Михаил Калинин“ в Пловдив, а след това и Института по машиностроене и електротехника, филиал на МЕИ. Работи в Пловдив – първо в Завода за пишещи машини, след това в Завода за мотокари, бил е за малко и в Завода за запаметяващи устройства. В края на 80-те години на миналия век демонстративно напуска БКП и е наказан, като го изхвърлят от работа. За да оцелее, инженерът се принуждава през деня да работи като хамалин в текстилния завод „България“, а вечер да мие улиците на Пловдив.

Първият милион

Обратът в живота му започва една вечер. „Гледах новините на моя телевизор „Стадион“. Тогава съобщиха, че се приема Указ 56, който дава възможност да се развива и частна инициатива. Сутринта отидох на работа в завода и дръпнах настрана една от шивачките. Питах я, ако Ӝ дам два метра плат, дали ще може да ми ушие рокля. На обяд тя дойде при мен с още една жена, после разбрах, че е една от моделиерките на завода. Поискаха по 4 метра плат за рокля. В книжката си имах спестени 640 лева. Изтеглих ги всичките и с 250 от тях купих черна немска дантела. За 24 часа момичетата ушиха четири рокли. Донесоха ми ги в центъра на Пловдив и аз веднага ги дадох за продажба в магазин за дамска мода. Когато се прибрах в апартамента, разбрах, че управителката на магазина ми е звъняла десетина пъти да иска още рокли. Четирите ги изкупили за половин час. За тях взех хиляда лева. Купих още плат, момичета ушиха десетина рокли, дадохме ги в магазина и така се започна всичко“, спомня си Петър Кьосев.

Бизнесът му се разраства бързо. Той регистрира една от първите в България фирми – „Йоанна“, назначава си главен счетоводител и юрисконсулт, а шивачките от завод „България“ започват да работят по домовете си. Всичко беше законно, имахме трудови договори със всяка една шивачка. Момичетата вземаха според изработеното. Заплатите им бяха между 800 и 1200 лева на месец при положение че тогава един депутат вземаше 450 лева заплата“, спомня си Петър. През септември 1989 година фирмата му вече имала 620 000 лв. оборот. И договори за пласмент на продукцията в цялата страна. През 1990 година „Йоанна“ вече участва с павилион от 250 квадратни метра на Международния панаир в Пловдив. За Косев работят над 100 шивачки, а роклите им са хит сред абитурентите. Фирмата му е еталон за качество, а той е един от големите бизнесмени на Пловдив. Участва в първата бизнес делегация в Турция и по време на посещението си успява да сключи договор и с Германия за производство на детски панталони. „Плащаха ми по 7 марки, а на мен един ми струваше 3 марки“, спомня си пловдивчанинът. Той още пази финансовите резултатите от 1990 година. Тогава личните му спестявания възлизат на 1 700 000 лв., а в платове, стока и готова продукция има над 11 милиона лева.

„Златната мина“ в Кърджали

Петър Косев решил, че вече трябва да инвестира, и изпратил два екипа на проучвателни мисии. Единият – в Кърджали, а другият – в Горна Оряховица. Избрал Кърджали, защото районът му бил познат, хората – доброжелателни, а възможностите за бизнес с Турция – големи. Като начало сключил холдингов договор с общинската фирма за търговия на едро „Търговия К“. Инвестирал милион и половина срещу процент от печалбата. Допълнително сключил договори за доставка за олио, захар, сирене и кашкавал. „В най-голямата криза, когато в магазините нямаше нищо за купуване, аз доставях в Кърджали тирове с олио и захар и хората се редяха на опашки, за да си вземат“, спомня си бизнесменът. Наел от общината два магазина – единият за хранителни стоки, а в другия се продавали конфекция и битова техника. Едно от условията за съвместен бизнес с общинските власти в Кърджали било бизнесменът да поеме закъсалия финансово футболен клуб „Арда“. „Избраха ме за президент на клуба. Още в същия ден инвестирах свои 300 000 лева за заплати и поддържане на базата. Срещу 100 000 лева ангажирах един от най-добрите треньори на България. Купихме 7 нови футболисти и отборът започна да бие наред“, разказва Петър Косев.

От печелившия текстилен бизнес за милиони сега са останали само няколко кашона с непродадена продукция

Фалитът

Министерският съвет приема постановление за данъчни облекчения за спортните клубове. Петър Косев използва това и сключва договор с „Винпром“-Пазарджик за производство на ишлеме на 350 000 бутилки водка „Царевец“ и 114 000 бутилки вино. Косев доставял спирта, плащал за гроздето, заводът произвеждал питиетата и ги продавал. Бизнесменът трябвало да получи процент от печалбата. Тогавашното ръководство на „Винпром“ обаче сключило договор с трети лица за продажба на продукцията. Те пък не платили нищо на Косев. „20 години продължи съдебната сага. През това време заводът го приватизираха и новите собственици обявиха, че нямат нищо общо с дълговете на предишното ръководство. Идваха представители на силови групировки и ми предлагаха да им отстъпя дълговете към мен. Те щели да ми платят минимална част от тях, а за другото сами щели да се оправят. Не се съгласих“, разказва бившият бизнесмен.

Приватизацията му изиграва лоша шега и с бизнеса в Кърджали. Когато инвестирал в общинската фирма „Търговия К“, ръководството му предоставило икономически анализ за печалбите си. В него обаче не било отразено, че фирмата има необслужван кредит за 9 милиона лева. Парите на Косев отиват за погасяване на тези задължения и не са отразени в баланса на фирмата. Появява се РМД, което я купува на символична цена. Чрез компенсационни бонове. „Можех да стана собственик на 76 магазина в община Кърджали. Вместо това получих една нула“, твърди Петър Косев. Той отново завежда дела, процесите се точат с години, а обезценяването на лева изяжда истинската стойност на дълговете и макар че печели част от делата, той все още не е получил нищо.

Беднякът милионер

Сега Петър Косев е назначен за пазач на паркинга на община Кърджали. Знае перфектно два чужди езика и много от международните делегации остават изумени, когато човекът на бариерата ги заговаря на английски. „През 1990 година бях заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива начело с Валентин Моллов. Сега пазя колите на общинарите“, въздиша Петър Косев.

„Преходът в България беше криминален. У нас дивият капитализъм настъпи с хватката на корумпирани политици, мафиотски групировки и създадените от тях силови структури. Всеки опит за честен бизнес беше ликвидиран. Ако си част от схемата, ще успееш. Ако не – ще пазиш бариерата като мен“, твърди Петър Косев.

Сега той все още се надява на справедливост. „Живея като скот. Родителите ми се разболяха. Два месеца нямах пари за електричество, защото трябваше да купувам лекарства. Отидоха си един по един. Сега една от дъщерите ми е тежко болна и се намира в клиника. Другата е с малко дете. Едва оцелявам.Животът не е справедлив“, тъжно казва Петър Косев.

в. Преса